Решение № 3860 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16593/2009 г.

Решение № 3860 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16593/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕГ "Вили - Велислава Демирева", представлявано от Велислава Демирева Демирева против Решение № 1183/13.11.2009 г., постановено по адм. д. № 743/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от едноличния търговец досежно Заповед № 2186/07.12.2006, издадена от заместник кмета на Община Бургас, с която е наредено премахването на павилион № 23 по схемата по чл. 56 ЗУТ на Приморски парк - гр. Бургас за 2006 г., собственост на ЕТ. Съдът е отхвърлил иска. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че е предявено искане досежно установяване по отношение на ответника, че не съществува изпълняемо задължение по цитираната заповед, тъй като е налице идентичност между обекта, предмет на заповедта и този, предмет на по-късно издавани разрешения. По делото е назначена и изслушана СТЕ, чието заключение е прието като доказателство. Съгласно заключението се доказва идентичност на процесния обект - павилион и позициите за поставяне на преместваеми обекти, определени по-късно с издадените разрешения за поставяне, но е налице съществена разлика между реално ползваната и разрешената площ за преместваемото съоръжение, предмет на Заповедта. Безспорно се установява, както и първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че към момента на подаване на исковата молба е изтекъл срокът на представените по делото разрешения и същите не могат да бъдат ценени като доказателства досежно изпълняемото задължение.