Решение № 10610 от 22.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Й. Тренчева, срещу решение 788 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело 585/2021 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. с изх. 01-2600/3225 от 03.06.2021 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване на дадените в него задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона и Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Терра Веджис ЕООД направените по делото разноски. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на обжалвания административен акт. В допълнително писмено становище, депозирано преди проведеното съдебно заседание, се поддържа касационната жалба, претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът - Терра Веджис ЕООД, в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника юрисконсулт М. Рашева и в писмено становище от 17.10.2022 г., оспорва изцяло жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) с изх. 01-2600/3225 от 03.06.2021 г., с което е редуцирана финансова помощ в размер на 1 287.63 лева (без ДДС) за доставен от Терра Веджис ЕООД кашкавал по Схема Училищно мляко. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган в едномесечен срок от влизане в сила на постановеното решение, при спазване на дадените в него задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил ДФЗ да заплати на дружеството направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, но при непълнота на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Според първоинстанционния съд нито от оспореното уведомителното писмо, нито от представената Справка за извършена редукция на заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. по Схема Училищно мляко става ясно защо административният орган е отказал частично плащане на сумите за доставка на кашкавал, тъй като в справката била посочена единствено общата сума на редукцията - 1 287.63 лева. Този извод съдът е направил след като е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, според което извършената от ДФЗ редукция е на изцяло доставения кашкавал към училищата през месец януари 2021 г., а не само на остатъка, посочен в заключението. Административният съд е приел още, че е налице и неяснота при подвеждането на фактическите изводи под съответните правни квалификации. В оспореното писмо било посочено, че финансовата помощ е редуцирана на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата), която хипотеза не била налице поради това, че с Уведомително писмо изх. 01-2600/2494 от 26.04.2021 г. на дружеството е указано, че следва да представи съответните документи във връзка с посочените в писмото установени несъответствия и то е депозирало Отговор с вх. 02-11-2600/277 от 11.05.2021 г. В административния акт била посочена и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, която се явява неотносима към твърдяното нарушение. По тези съображения съдът е счел, че от съдържанието на оспорения акт изобщо не става ясно на какво основание е извършена редукцията на финансовата помощ, как е изчислена, на базата на какви показатели, за кой период (за целия по заявката за плащане или за част от него), поради което била налице липса на мотиви. Изложените такива били непълни и неясни, а правните основания за налагане на редукцията не съответствали на фактическите установявания. Установено е, че Акт за одобрение изх. 01-2600/4095 от 31.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ Терра Веджис ЕООД е одобрено за изпълнител по Схема Училищно мляко за доставяне на мляко и млечни продукти по смисъла на чл. 10 от Наредбата съгласно Приложение 2 към Акта за одобрение, за срок от 1 (една) учебна година - 2020 - 2021 г. На 09.03.2021 г. дружеството е подало Заявка за плащане с 03/01/270720/36628/01 по Схема Училищно мляко за отчетен период 01.01.2021 г. 31.01.2021 г. за извършени доставки мляко и млечни продукти на стойност 9 129.26 лева (без ДДС) в Община Благоевград, Община Рила, Община Кочериново и Община Кюстендил. С Уведомително писмо за искане на допълнителна информация изх. 01-2600/2484 от 26.04.2021 г., на основание чл. 18, ал. 6 от Наредбата дружеството жалбоподател е било информирано за установено несъответствие между раздадените от дружеството в учебните заведения количества конвенционално произведен кашкавал, които са повече от закупените количества от продукта за отчетния период. В писмото е посочено, че представеният Приемно-предавателен протокол 1249220 от 09.11.2020 г. между дружеството и Милки Груп Био ЕАД за конвенционално произведен кашкавал, е вече заявен в Заявка за плащане 02/01/270720/366/28/01 от 10.12.2020 г. В предоставения от ДФЗ 10-дневен срок за представяне на съответните документи, Терра Веджис ЕООД е депозирало писмен отговор с вх. 02-11-2600/277 от 11.05.2021 г., в който е посочено, че от цялото количество конвенционално произведен кашкавал съгласно Приемно-предавателен протокол 1249220 от 09.11.2020 г. има остатъчни количества от продукта - 430 броя, като за пропуснатата доставка с дата 18.11.2020 г., доставена съответно на 05.01.2021 г., са раздадени общо 274 бр. кашкавал. Съдът е установил, че административният орган, като е разгледал заявката за плащане от 09.03.2021 г. и е съобразил, че дружеството е представило отговор с вх. 02-11-2600/277 от 11.05.2021 г., е издал оспореното уведомително писмо. В него било посочено, че след извършена административна проверка е установено, че доставеният от дружеството конвенционално произведен кашкавал към всички учебни заведения за заявения период е 146.91 кг, което се равнява на 4 897 порции, като са представени два приемно-предавателни протокола с 1244249 от 03.11.2020 г. за 55.11 кг и 1249220 от 09.11.2020 г. за 55.11 кг, или общо закупено количество 110.22 кг, което се равнява на 3 674 порции. Поради това извършените доставки към всички учебни заведения, не са одобрени за плащане, а финансовата помощ, която е редуцирана (отказана за плащане) за доставените количества кашкавал, е в размер на 1 287.63 лева (без ДДС) за неизпълнение на условието на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за отчетен период месец януари 2021 г. Същевременно в уведомителното писмо било посочено и основанието по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата. По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението на вещото лице са подробно описани закупените и доставени количества кашкавал за периода от 01.11.2020 г. до 31.01.2021 г., съответно колко от доставките са извършени по заявка за плащане 02/270720/36628/01 от 10.12.2020 г. и колко по заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. Изрично е посочено, че към 30.11.2020 г. наличността на кашкавал в индивидуална опаковка е била 749 броя за 277.13 лева доставна стойност, а информация за на партида и срок на годност се съдържа в Търговски документ 1249220/09.11.2020 г. и същите са както следва: на партидата - 216154 и срок на годност 10.01.2021 г. От направеното в съдебно заседание пояснение на вещото лице е установено, че на 01.01.2021 г. остатъкът на кашкавал е бил 749 броя индивидуални опаковки по 0.30 кг със срок на годност до 10.01.2021 г., като доставки от него са били извършени както следва: до 10.01.2021 г. са разнесени на училищата 428 броя от този кашкавал, а след датата на годност останалите 321 броя (разликата между 749 налични и 428 доставени) на стойност 182,97 лева. Изрично е отбелязано, че извършената от ДФЗ редукция е на изцяло доставения кашкавал към училищата през месец януари 2021 г., а не само на остатъка, посочен от експерта в съдебното заседание. При така изложеното от правна страна, обвързано с направените фактически установявания, административният съд е направил извод за наличието на основание по чл. 146, т. 2 от АПК, налагащо отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК. Обжалваното решението е правилно. Не са налице твърдените касационни отменителни основания неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът обосновано е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при съществен по порок по отношение на изискванията за форма на административния акт. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е изложил фактически основания за издаването му, които не кореспондират на посочените отделни правни основания чл. 19, ал. 3, т. 1 и чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от нея Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е констатирано неизпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2 и/или на графиците за доставка, установено при проверка на място или при направена проверка при постъпила информация от заинтересовано лице. От своя страна чл. 17, ал. 2 от Наредбата регламентира, че разходите по ал. 1 се възстановяват на база порция (единична ставка) в зависимост от опаковката (индивидуална или неиндивидуална) и начина на производство на продуктите (конвенционално или биологично), посочени в чл. 11а, приложение 2 и приложение 4, на база стандартни таблици за единични разходи, определени по методика, изработена от междуведомствена работна група, определена със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Същевременно фактическите констатации на административния орган са за установено несъответствие между раздадените от Терра Веджис ЕООД в учебните заведения количества конвенционално произведен кашкавал, които са повече от закупените количества от продукта за отчетния период. При това се явява неоснователен наведеният от касатора довод, че мотивите за извършената редукция се съдържат в други писмени документи, съдържащи се в административната преписка, тъй като не намира правна опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за мотивиране на отказа да бъде изплатена определена доставка по Схема "Училищен плод" и/или Схема "Училищно мляко" е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Поради това е правилна преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В касационната жалба се твърди, че при посочване на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата е допусната очевидна фактическа грешка в изписването на относимата точка към съответната разпоредба, но това изявление на касатора не може да санира установения порок в съдържанието на уведомителното писмо. В случая за административния орган е била налице възможност да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка, включително след изтичане на срока за обжалване на административния акт по аргумент от чл. 62, ал. 2 от АПК. Според настоящата касационна инстанция, макар в уведомителното писмо изрично да е посочено, че заявителят е изпратил отговор с вх. 02-11-2600/277 от 11.05.2021 г., административният орган не е обсъдил съдържащите се в него възражения за извършена доставка вместо на 18.11.2020 г. на 05.01.2021 на 274 броя кашкавал, което представлява съществен недостатък в изпълнението на изискванията към органа, следващи от разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно цитираната норма, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Недопустимо е административният орган да игнорира съществени възражения на страната в производството, тъй като така едновременно се лишава страната от пълноценното проявление на правото ѝ на участие и защита в процеса, а волеизявлението на органа се лишава от необходимата убедителност за спазването на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК. В тази връзка правилно административният съд е изслушал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което еднозначно се установява, че на 01.01.2021 г. остатъкът на кашкавал е бил 749 броя индивидуални опаковки, които са раздадени в учебните заведения съответно на 10.01.2021 г. и на 12.01.2021 г. С приетото от съда заключение по същество се установяват твърдените от дружеството-заявител обстоятелства в депозираните по реда на чл. 18, ал. 6 от Наредбата писмени обяснения, които органът е следвало да разгледа и да се произнесе по тях. Същите обаче не са били обсъдени, като липсват данни в мотивите на оспореното уведомително писмо или в друг, съставен в хода на административното производство акт да е изразено становище по тяхната относимост към производството и за причините, които са мотивирали решаващия орган да не ги вземе предвид. Това обстоятелство не се опровергава от възражението на касатора, че в отговора на дружеството не се представят нови доказателства, които да отстранят установеното несъответствие, доколкото същото е направено едва в касационното производство. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон, като с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган следва да вземе предвид възраженията на дружеството заявител, направени с депозирания отговор с вх. 02-11-2600/277 от 11.05.2021 г., както и констатациите на вещото лице в изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, досежно остатъчните количества кашкавал, доставени през отчетния период 01.01.2021 г. 31.01.2021 г. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния и закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Основателно и своевременно се явява направено от ответника искане за присъждане на разноски, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се определят съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лева, съобразно обема на предоставената правна защита. Направеното от касатора възражение за тяхната прекомерност е бланкетно и касае единствено евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,