Решение № 4138 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2024 г.

ВАСПето отделение16.04.2025 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 17411 от 19.09.2024 г., постановено по адм. дело 1822/2024 г. от Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция МВР, чрез процесуален представител юрк. Р. Петров, срещу решение 17411 от 19.09.2024г., постановено по адм. дело 1822/2024 г. от Административен съд София град (АССГ), с което е отменено негово решение рег. 328605-15/26.01.2024 г. в частта му по т. 3, с която се отказва изтриването на лични данни на В. С. К., обработвани в информационните фондове на МВР, за: извършител по ЗМ 1466/21.05.1997 г. на 09 РПУ СДВР; предварително производство обвиняем, сл. дело 285/23.05.1997г. на РСС 09 гр. София; предварително производство обвиняем, сл. дело 77/14.03.2000г. на РСС 09 гр. София; наказателно производство условно наказание, присъда 1951002404/04.08.2001 г. по НОХД 7993/2001г. на СРС за престъпление по чл.198 НК и делото е върнато, като преписка, за ново произнасяне по заявлението от В. С. К. с вх. 251000-10772/01.06.2023 г. в посочените части при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, досежно претенцията на насрещната страна за разноски. Ответната страна - В. С. К., чрез пълномощник адв. С. Иванов, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа в о.с.з. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е решение рег. 328605-15/26.01.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, в частта по т.3 , с която се отказва изтриването на лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, а именно: извършител по ЗМ 1466/21.05.1997 г. на 09 РПУ СДВР; предварително производство обвиняем, сл. дело 285/23.05.1997г. на РСС 09 гр. София; предварително производство обвиняем, сл. дело 77/14.03.2000г. на РСС 09 гр. София; наказателно производство условно наказание, присъда 1951002404/04.08.2001 г. по НОХД 7993/2001г. на Районен съд София, престъпление по чл.198 НК. С обжалваното решение съдът е отменил оспорвания административен акт в частта по т. 3. Приел е, че нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице. Съдът е счел, с решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, на член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Безспорно е установено от фактическа страна, че на основание извършена проверка е изготвена справка от началник на отдел ИТАПКАО - ГДНП с рег. 3286р-2607 от 15.01.2024 г., с която е посочил, че личните данни на К., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ 1466/21.05.1997 г. по описа на 09 РУ - СДВР, сл. дело 285/1997 г. по описа на 09 РСС-ССлС, сл. дело 77/2000 г. по описа на 09 РСС-ССлС и наказателно производство условно наказание, присъда по дело 7993/2001г., престъпление по чл. 198 НК, не следва да бъдат изтрити поради липса на основание за изтриването им съгласно чл. 3 от Инструкция 8121з-748/2014г. Установено е, че съгласно електронна справка за съдимост от 07.09.2023 г. В. С. К. е осъждан. Последвало е издаване на решение с рег. 328605-15/26.01.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, съдържащо обжалваната пред АССГ т. 3 , съобразно която е постановен отказ за изтриването на лични данни на К., обработвани в информационните фондове на МВР, по т. 7, 8, 9 и 10, а именно: извършител по ЗМ 1466/21.05.1997 г. на 09 РПУ СДВР; предварително производство обвиняем, сл. дело 285/23.05.1997г. на РСС 09 гр. София; предварително производство обвиняем, сл. дело 77/14.03.2000г. на РСС 09 гр. София; наказателно производство условно наказание, присъда 1951002404/04.08.2001 г. по НОХД 7993/2001г. на РСС, престъпление по чл.198 НК. Въз основа на тази фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. С решението си от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. СЕС е дал задължително тълкуване на нормата чл. 4, § 1, б. в и д от Директива 2016/680 разглеждана във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата. Даденото разрешение в това решение на СЕС е напълно относимо към настоящия спор и съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК в административния процес, то е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Налага се извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхраняването е необходимо за целите, за които тези данни са били обработвани, като следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересованото лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на извършеното престъпление; настъпилата реабилитация; има ли извършени други престъпления или общественоопасни деяния; данните за личността на молителя, респективно риска, който той представлява. Едва след извършване на тази преценка, в производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, органът може да даде отговор на въпроса, необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана, или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета или ограничена. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайния акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Съдът правилно е приел, че в мотивите по т. 3 от оспореното решение с рег. 328605-15/26.01.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, липсват каквито и да е съображения със соченото по-горе. Необходимо е административният орган да направи преценка дали реабилитацията на жалбоподателя и съответно липсата на данни той да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани като мотиви в крайният акт, завършващ производството, започнало по искане на заинтересованото лице за заличаване на личните му данни, събирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер. В обжалваната част на административния акт не е извършен необходимия анализ относно личността на В. К., обществената му опасност; целите за които следва да продължи съхраняването на неговите данни за защита на националната сигурност; за противодействие на престъпността; за опазване на обществения ред или други. Липсва анализ и оценка дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които са били обработвани. По изложените съображения обжалваното решение, като обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение