Решение № 6844 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2010 г.

Решение № 6844 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мария Александрова Соларска против решение по адм. д. № 3962/2009 г. по описа на АССГ и иска отмяна на основание нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че административният акт е немотивиран, защото липсват конкретни факти, не е получавала съобщение за започване на административното производство, не е получавала нотариална покана, държи имота на правно основание безсрочен договор, редовно плаща наемна цена, подала е молба за закупуване на жилището. Съдът следвало да уважи жалбата и да отмени заповедта. Ответната страна областен управител на област София оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че административното производство е започнало по искане на ведомството от 16.07.2008 г., към 25 май 2009 г. жилището се ползва без основание, защото жалбоподателката вече не е служител на МЗ, а договорът за наем е срочен и е изтекъл на 1.07.2005 г. Срочният договор предвид чл. 19, ал. 3 от ЗДС не може да стане безсрочен, но предвид и чл. 229, ал. 1 от ЗЗД не може да е за срок по-дълъг от 10 години. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При извършване на служебна проверка по допустимостта на решението, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд установи, че съдебното производство е образувано и проведено по нередовна жалба по следните съображения: С решение № 1888/11.06.2010 г. по адм. д. № 3962/2009 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мария Александрова Соларска против заповед № РД-15-135/25.05.2009 г. на областния управител за изземване на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС на ведомствено жилище, което се държи без правно основание. Съдът е приел, че срокът на наемния договор е изтекъл, не е доказано друго правно основание за ползване на жилището след 1.07.2005 г. Не имало спор по делото, че жалбоподателката е била настанена през 1996 г. във ведомствено жилище на министерство на здравеопазването със срочен договор, чийто срок е изтекъл на 1.07.2005 г., както и че след изтичане на срочен трудов договор с министерство на здравеопазването на 1.08.-1999 г., е назначена в Изпълнителна агенция по лекарствата от 1.11.1999 г. Пред първоинстанционния съд на една и съща дата 8.06.2009 г. от името на Мария Александрова Соларска са подадени две жалби срещу заповед № РД-15-135/25.05.2009 г. на областния управител на област София с вх. № 10 376, по която е образувано адм. д. № 3962/2009 г. и с вх. № 10802, по която е образувано адм. д. № 4117/2009 г., по описа на АССГ. И двете жалби са с един и същи текст и не съдържат подпис на лицето, от чието име са подадени, като жалбата по адм. д. № 3962/2009 г. няма освен подпис и петитум. Съдията -докладчик по адм. д. № 4117/2009 г. по описа на АССГ с разпореждане от 15.06.2009 г. на л. 64 от делото, е оставил без движение жалбата за подписване от жалбоподателката, но това разпореждане не е съобщено, като с определение № 3506/25.11.2009 г. съдебното производство по адм. д. № 4117/2009 г. е прекратено на основание чл. 159, т. 7 от АПК, предвид образувано вече адм. д. № 3962/2009 г. в същия съд - АССГ. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 и т. 8 от АПК, за да е редовна жалбата до съда трябва да съдържа искане и подпис на лицето, което подава жалбата. При констатиране на нередовност съда има задължението по чл. 158, ал. 1 от АПК да остави жалбата без движение за отстраняване на нейната нередовност. Разглеждане на жалба без искане и подпис на лицето има за последица недопустимост на постановения съдебен акт по съществото на спора. Съобразяването на жалбата с изискванията на закона за нейната редовност представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на право на жалба и е предпоставка за допустимост на съдебното производство. Липсата на положителна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Недопустимостта на съдебния акт може да бъде установена от касационната инстанция и при липса на оплакване в този смисъл, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. След обезсилването на съдебното решение делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав след отстраняване на нередовността на жалбата. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,