Решение № 26 от 12.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 650/2009 г.

Решение № 26 от 12.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 650/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, на основание чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, за възобновяване на производството по н.ч.д. № 1577/2009 г. на Районен съд гр. П. и отмяна на постановеното на 15.07.2009 г. по същото дело определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК - влязло в сила на 30.07.2009 г. и връщане на делото за законосъобразно групиране на наказанията на осъдения А. Й. С.. Според искането, ПРС, макар и правилно да е определил предмета на произнасяне - влезлите в сила присъди и определения, по които на осъдения са били наложени наказанията за деяния, представляващи множество престъпления, законът е приложен неправилно и е налице основание за възобновяване, поради съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Предмет на произнасяне са наложените наказания по три влезли в сила присъди по н.о.х.д. № 201/08 г., н.о.х.д. № 1904/2008 г. и н.о.х.д. № 2858/2007 г., по които, деянието на престъплението по н.о.х.д. № 1904/2008 г. е извършено след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 2858/2007 г. При това положение деянията по тези три присъди, представляват форма на усложнена престъпна дейност, при която са налице едновременнно отношение на съвкупност и на рецидив. Нарушенията на закона са съществени и представляват касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Тъй като от влизане в сила на определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не е изтекъл преклузивният срок по чл. 421, ал. 1 НПК, нарушенията подлежат на отстраняване, чрез отмяна на порочния съдебен акт, по реда на възобновяването на наказателнното дело и с ново произнасяне на първоинстанционния съд. В съдебното заседание представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване. Осъденият А. Й. С. не се явява, редовно призован. За него де яви адвокат А, определен от САК за служебен защитник на осъдения, който съдът назначи за негов служебен защитник, съгласно чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК. Според защитата, адвокат П, не следва да се утежнява положението на осъдения. Той е осъден и по трите присъди за престъпления по чл. 343 НК, като е изтърпял наказанието шест месеца лишаване от свобода - ефективно и по този начин целите на наказанието са изпълнени, а искането е неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането е процесуално допустимо, защото е подадено на 24.08.09 г., следователно, преди изтичането на шестмесечният срок от влизане в сила атакуваното определение по н.ч.д. № 1577/2009 г. на Районен съд гр. П., влязло в сила на 30.09.2009 г./ арг. от чл. 421, ал. 1, вр. с чл. 420, ал. 1 и чл. 419 НПК /. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. Въз основа на предложение от РП- гр. П. по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения А. Й. С., от наложените му наказания по различни присъди е поискано произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25 вр., с чл. 23 НК, като се приспадне фактически изтърпяната част от тях. По делото е установено, че А. Й. С. е осъден както следва: 1/. Със споразумение, одобрено с определение № 221/19.09.2008 г. по НОХД № 201/2008 г., по описа на ПлРС, одобрено с определение на съда, влязло в сила на същата дата, като на С. е наложено наказание - шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, за деяние, извършено на 16.10.2007 г.; 2/. Със споразумение, одобрено с определение № 84/07.04.2008 г. по но.х.д. № 3858/07 г. по описа на Пл. РС, влязло в сила на същата дата, на С. е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна адресна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година за извършено деяние на 15.08.2007 г.; 3/. С присъда № 190/17.03.2009 г. по НОХД № 1904/2008 г. по описа на ПлРС влязла в сила на 1.04.2009 г., на С. е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието за извършено престъпление на 26.05.2008 г. Изводът на съда, че от тези данни за престъпната дейност на осъдения А. Й. С. "може да се направи извод, че всички деяния, в различна комбинация помежду си, са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за съответната част от тях" и поради това, всичките са в съвкупност, са неправилни. Налице е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, поради нарушение на закона, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При новото разглеждане на делото съдът трябва да приложи правилно материалния закон, при изпълнение на следните изисквания: Законосъобразното приложение на закона налага, да се съпоставят данните по трите осъждания, от които е следвало да се изведе, че в съвкупност са само деянията по н.о.х.д. № 201/08 г. и по н.о.х.д. № 1904/08 г., както и деянието по н.о.х.д. № 201/08 г. с това по н.о.х.д. № 3858/07 г., всички на РО гр. П.. Същевременно обаче, деянието по н.о.х.д. № 1904/08 г. - извършено на 26.04.08 г. е в рецидив/ чл. 27 НК / с деянието по н.о.х.д. № 3858/07 г., защото присъдата по това дело е влязла в сила на 7.04.08 г., следователно, преди извършването на деянието по н.о.х.д. № 1904/08 г., поради което наказанието по н.о.х.д. № 3858/07 г. - пробация, трябва да се изтърпи отделно, след като по другите две дела се определи общ най-тежкото наказание, което е лишаване от свобода от шест месеца, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. По този начин ще се изпълнят както императивните разпоредби на чл. 25, вр. с чл. 23 НК и по чл. 27 НК, така и изискването на съдебната практика по т. 9 от Постановление № 4/1965 г. на ПВС и в Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, за най-благоприятното съчетание за осъдения, при групирането на наложените наказания по различни присъди. Трябва да се обърне внимание на първостепенният съд, че при определянето на общо наказание по няколко присъди, съдът е бил длъжен да приложи и правилото по чл. 23, ал. 2 НК, като присъедини наказанието лишаване от права по НОХД 201/2008 г. на Пл. РС, по което съдът на основание на чл. 343г е наложил наказание лишаване от право на С. да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, към общо най-тежкото наказание. Несъмнено е също, че за правилността на изводите следва да се събират и извърши проверка и на данните за изтърпяване на част или на цялото от наложените наказания лишаване от свобода, чийто срок да бъде приспаднат от срока на общо най-тежкото наказание "лишаване от свобода" в размер на шест месеца, съгласно чл. 25, ал. 2 НК. Водим от тези мотиви ВКС на РБ, трето наказателно отделение, съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК