Решение № 2201 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2009 г.

Решение № 2201 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба Донка Димова Михайлова от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Б. Хаджолян, против решение № 1406 от 31.07.2009 г., постановено по адм. д. № 131 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Областния управител на област гр. Областен управител Варна не изпраща представител и не е взел становище по касационната жалба. Ответните страни Милена Славова Димова и Николай Славов Димов, не се явяват и не се представляват. В писмено становище М. Димова оспорва жалбата, представя копия от писмени доказателства, вече приложени по делото. Заинтересованите страни - Василка Георгиева Николова, Домна Георгиева Димитрова, Живка Димова Желева, Кристина Антонова Антонова, Петър Янков Халваджиев и Димитричка Георгиева Димитрова /последната-призована по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК/,не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че доводите на касатора не са съобразени с разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ситуирането на имотите следва да се съобрази с правата на бившите ползуватели, придобили собственост по силата на закона, поради което правилно съдът е приел, че одобряването на плана на новообразуваните имоти, извършено с процесната заповед на Областния управител на Варненска област не е съобразено с установените права на собственост, предвид представения по делото нотариален акт за дарение, чиято доказателствена сила не е оборена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по жалба от Милена Славова Димова и Николай Славов Димов, отменил като незаконосъобразна заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", находяща се в землището на кв. "Виница", община Варна, в частта й относно вписването на собственик на имот с № 941 в регистъра на имотите към ПНИ и делото е върнато на ответника за произнасяне по същество, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е констатирал, че с нотариален акт за дарение № 180, т. XXXI, н. д. № 11603/94 г. и удостоверение за наследници на Слави Маринов Димов № АПИО 1 783/7.07.2008 г. жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижим имот, представляващ място от 600 кв. м идеални части, цялото с площ от 1003 в. м, находящо се в гр Варна, местност "Лафоолу", представляващо имот № 941, попадащо в зона, отредена за земеделско ползване, в градоустройствения план на града, извън регулация, а съобразно удостоверение № 198/27.03.1980 г. от ОНС Варна, на Милка Тодорова Димова - праводател на жалбоподателите е предоставено право на ползване на хавра с площ от 800 кв. м в местност, "Лафоолу". Освен това посочил, че с Решение 590/15.02,1999 г. на ПК - Варна на наследниците на Димитър Георгиев Хаджидимитров, /между които и Иванка Димитрова Димова, праводател на Донка Димова Михайлова/, по т. 2 е възстановен имот № 7923 с площ от 3.579 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, в местност "Лафоолу" по КП от 1956 г., който включва и имот пл. № 941. Съдът установил, след изслушване на съдебно-техническа експертиза, че по кадастралния план от 1989 г. процесният имот е нанесен с № 941 и е записан в разписния лист на Слави Маринов Димов. В помощния кадастрален план и по ПНИ имотът попада в земи по § 4, като е запазил своя номер 941. В регистъра към ПНИ имот № 941 е записан на наследниците на Димитър Георгиев Хаджидимитров с площ 707 кв. м, /без посочено правно основание/, а за Слави Маринов Димов няма отреден имот съобразно с придобитото чрез дарение по нот. акт № 180, т. XXXI, н. д. № 11603/94 г. дворно място находящо се в гр. Варна, местност "Лафоолу", представляващо имот № 941. Вещото лице установило още, че претендираните с жалбата 600 кв. м идеални части са идентични с част от площта на имот № 941 с площ 707 кв. м. Оттук първоинстанционният съд е извел извод, че е налице несъответствие, което следва да се отстрани. Счел е, че е налице нарушение на материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част . На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК я е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество, като за процесния имот № 941, вписан в регистъра на имотите към ПНИ на наследниците на Димитър Георгиев Хаджидимитров, административния орган да се съобрази с правата на жалбоподателите, установени с акт за собственост, в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Ноторно е, че е недопустимо това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на жалба на Милена Славова Димова и Николай Славов Димов, адресирана в срока по § 4к, ал. 6, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ до надлежния административен съд, подадена в качеството им на собственици на имот, попадащ в ПНИ, с твърдения за незаконосъобразно вписване в регистъра на имотите. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Варна е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от ПНИ е регистъра на имотите, в който се записват данните за собствеността на новообразуваните имоти. По силата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, във всичките си части ПНИ трябва да бъде съобразен с издадените нотариални актове и влезли в сила съдебни решения. В случая собствеността на Милена Славова Димова и Николай Славов Димов е безспорно доказана с надлежен титул за собственост върху спорния имот - нот. акт за дарение № 180, т. XXXI, н. д. № 11603/94 г. и удостоверение за наследници на Слави Маринов Димов № АПИО 1 783/7.07.2008 г., а за тях няма отреден имот с ПНИ, одобрен с оспорения административен акт. В съответствие с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на ползвателите с признато право да придобият собствеността върху ползвания имот, собствениците с възстановено право на собственост и собствениците, на които не е отнемано правото им на собственост, като се извърши преценка за отразените в регистъра на имотите данни за тяхната собственост, съобразно представените писмени доказателства за установено вече право на собственост, респективно право на придобиване на собствеността. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът установил, че не е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и че в регистъра не са записани правилно легитимираните като собственици лица. Това води до незаконосъобразност на заповедта, с която ПНИ е одобрен, в съответната част. По останалите възражения в жалбата: Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че първоинстанционния съд необосновано приел, че жалбоподателите се легитимират като настоящи собственици с надлежен документ за собственост към момента на изработване и одобряване на ПНИ с довод, че те са наследници на лице, придобило по дарение място от 600 кв. м ид. ч. от имот с обща площ 1003 кв. м, като праводателите му се легитимират като ползватели, заплатили мястото от 600 кв. м, по силата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тук следва да се посочи, че оспорената пред АС заповед е издадена с правно основание § 4к, ал. 6 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, респ. с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Съобразно посочените разпоредби в плана за новообразувани имоти се нанасят имотите от три категории лица, като третата категория, визираща настоящия случай са именно настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като преобретатели от първите две категории. Предвид установения с удостоверение № 198/27.03.1980 г. от ОНС Варна, факт, че на Милка Тодорова Димова - праводател на жалбоподателите е предоставено право на ползване на хавра с площ от 800 кв. м в местност, "Лафоолу", аргументът, че те не са собственици на самостоятелно основание на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, е неотносим към предмета на настоящия спор. В конкретната хипотеза релевантните за спора факти относно собствеността на процесния имот са установени в хода на съдебното производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК и административният орган следва да се съобрази с тях. Не намира опора в закона и твърдението, че договорът за дарение не пораждал правно действие в полза на наследодателя на жалбоподателите, тъй като няма данни, а и не се твърди този титул за собственост да е отменен, респ. обезсилен, поради което неговата материална доказателствена сила обвързва съда. Поради това твърдението, че правата на жалбоподателите били изрично оспорени в процеса предвид липсата на констативен нот акт е ирелевантно към предмета на делото, в което се преценява законосъобразността на оспорената заповед. Последният довод - че жалбоподателите не се легитимират като собственици на имот пл. № 941 по ПНИ, е опроверган от посочения по-горе нот. акт, който е обективен юридически факт и следва да бъде надлежно съобразен от административния орган. Настоящото решение е съобразено с трайната практика на ВАС - така напр. в Решение № 7280 от 3.06.2009 г. по адм. д. № 1052/2009 г., Решение № 8574 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 3807/2009 г. - двете на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,