Решение № 15004 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2018 г.

Решение № 15004 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив /ТД на НАП/, срещу решение № 2338/29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2544/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, 27 състав. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 30- 0302720/22.08.2017 г., издадена от Директор Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция - гр. Пловдив, с която на "Щипка сол" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка "запечатване и забрана за достъпа за срок от два дни на обект – ресторант "Смокини", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 12, стопанисван от "Щипка сол" ЕООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. С решението ТД на НАП - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Щипка сол" ЕООД разноски по делото в размер на 850 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради погрешно формирано вътрешно убеждение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, за неяснота относно извършеното нарушение и събраните доказателствата за същото. Според касатора, административнонаказващият орган е приложил процесната ПАМ с цел превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Защитава тезата, че ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", поради техническа грешка – записана в Заповедта, като буква "а", вместо "д". Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Щипка сол" ООД, не взема становище. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на Административен съд - Пловдив, е постановено след изясняване на обстоятелствата от фактическа страна и в съответствие с приложимата правна уредба. Обоснована и съответна на установените в хода на съдебното производство факти е преценката на съда, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо отделение след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол, в производството пред Административен съд - гр. Пловдив, е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30- 0302720/22.08.2017 г., с която Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пловдив е разпоредил запечатване на търговски обект - ресторант "Смокини", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 12, стопанисван от "Щипка сол" ЕООД и забрана достъп до него за срок от 2 (два) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Установено било нарушение на състава на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ на регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно който лицата със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година. Административният съд е отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като е приел, че в описаната в заповедта фактическа обстановка, както и в съдържанието на Протокол № 0302720/16.08.2017 г. и АУАН № F 323590/25.08.2017 г., не може да се установи по безспорен начин твърдяното нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. на МФ на регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Възприет е извода, че в оспорената заповед се съдържат взаимно изключващи се констатации. В подкрепа на този извод са изложени мотиви, че има противоречие в издадената ПАМ и в Протокола за извършена проверка, тъй като от една страна при проверката било установено, че лицето "... не е осигурило съхраняването в търговския обект на книгата на дневните финансови отчети за текущата 2017 г... " и шест реда по-надолу (на стр. 1 от заповедта) е било посочено че, ,... В наличната в обекта книга за дневните финансови отчети се съхраняват отчети за 2016 г. и 2017 г.... ". В Протокол № 0302720/16.08.2017 г. било посочено, че книга за 2017 г. липсва/не се води, но в наличната книга за дневните отчети са залепени отчети и за 2016 г. По отношение на представените към административната преписка копия на дневни отчети от 10.11.2016 г. и 16.08.2017 г., е прието, че същите потвърждават обстоятелството, че в обекта е водена книга по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., но не и че такава за 2017 г. липсва. Като отделно основание за отмяна на заповедта, решаващия състав е посочил, че мярката е наложена за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, но фактически установявания и мотиви в тази насока не са изложени нито от контролните органи, нито от административния орган. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че в Протокол № 0302720/16.08.2017 г. изрично е посочено, че при контролната покупка не е установено неиздаване на документ за продажба. Според съда налагането на принудителни административни мерки въз основа на предположения е недопустимо. Въз основа на тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, като подлежи на оспорване по реда на АПК. На основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС при запечатване на обекта се забранява и достъпа до него. В процесния случай мярката е наложена за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти - неизпълнение на задължението за лицата със стационарен търговски обект за съхранение в търговския обект на книга за дневните финансови отчети за текущата година. Видно от съдържанието на оспорената заповед, срокът от 2 дни е определен с мотиви за неспазването на друго нормативно установено задължение – неиздаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. От протокола за извършена проверка от 16.08.2017 г. е видно, че към момента на проверката в търговският обект – ресторант "Смокини", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 12, стопанисван от "Щипка сол" ЕООД, при извършена контролна покупка е издаден ФБ № 0007404/16.08.2017 г. В протокола е отразено, че в обекта няма КДФО за текущата година на въведеното в експлоатация ФУ, като няколко реда по – надолу е констатирано, че в обекта е налична книга за дневни финансови отчети, но в същата са залепени отчети и за 2016 г. Протоколите, съставени от органите по приходите по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК са доказателства за извършените от и пред тях действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В протоколите се установява факта на извършеното нарушение с неговите особености относно време, място и т. н. От изложеното следва, че в изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се касае за допусната от органа по приходите техническа грешка, както се твърди в касационната жалба и вместо буква "д", погрешно е записана буква "а", тя подлежи на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, за което няма представени доказателства по делото. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение