Решение № 5940 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Д. П. с постанен адрес в гр. София, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адвокат М. Порязова от АК Благоевград против Решение 23883 от 18.11.2024г. на Административен съд - София-град по адм. дело 7406/2024г. С него се отхвърля жалбата на Н. Д. П. срещу Решение 3305-40-31/18.06.2024г. на управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер], изх. 2113-50-53#2/26.04.2024г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в дирекция "ЕРМД" в НОИ. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Управителят на Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител юрисконсулт Илиева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Н. Д. П. срещу решение 3305-40-31 от 18.06.2024г. на Управителя на НОИ. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Предмет на решението е жалба на П. срещу Разпореждане с изх. от 26.04.2024г. в която П. изразява несъгласие с размера на пенсията, както и с периода, който е взет предвид за изчисляване на индивидуалния коефициент. Повдигнат е и спор, че длъжностното лице не е следвало да се произнасяне, предвид не приключило съдебно производство по предходен индивидуален административен акт. Фактическата обстановка, описана в решението та управителя на НОИ е, че на 21.12.2021г. е подадено заявление от П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез Испанската компетентна институция, постъпило в НОИ на 03.02.2022г. с приложен към заявлението формуляр Е 205 ES/Удостоверение за осигурителни периоди в Испания/ и Е 207 ES/Информация за осигурителна история на осигурено лице/. По повод указание за представяне на оригинални документи П. е уведомен за възможността по §22ц от ПЗР на КСО относно лицата, които до 01.01.2022г. се отпуска пенсия, че размерът може да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 КСО/действал до 01.01.2019г., ако това е по благоприятно за лицето, и че следва изрично да декларира това обстоятелство и да представи удостоверение обр. УП-2 за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от българския му осигурителен стаж по избор. Предоставен е допълнителен срок, в който не е заявено от П., че желае да се възползва от разпоредбата на § 22ц от ПЗР на КСО. При така подадени документи е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 23.08.2022г., считано от 21.12.2021г. П. е подал заявление на 24.10.2022г. с желание пенсията му да бъде призчислена на основание чл. 70, ал. 17 КСО с индивидуален коефициент, изчислен от друг тригодишен период, по което заявление има отказ, тъй като вече е неприложима разпоредбата, отнасяща се за отпуснати пенсии по тъй наречената "стара методика", като настоящият случай не е в тази хипотеза. С разпореждане от 19.05.2023г. е постановен отказ за изменение на отпусната лична пенсия за осигуритилен стаж и възраст с приложение на §21ц от ПЗР на КСО, поради изтичане на законния двумесечен срок, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС. Посочено е в решението на Управителя на НОИ, че на 07.07.2023г. и 21.12.2023г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация от испанската институция са постъпили структуриран електронен документ /СЕД/ Р2000/искане на пенсия за старост/ във връзка с подадени от лицето заявления за испанска пенсия, съответно на 18.04.2023г. и на 12.12.2023г. като с постъпил СЕД 5000 е потвърден испански осигурителен стаж за времето от 08.11.2004г. до 19.11.2023г. който възлиза на 16г., 10 м. и 09 дни. На 13.03.2024г. е постъпил СЕД Р 5000/решение за пенсия/, с който испанската компетентна институция уведомява, че по последно подаденото заявление на лицето е отпусната испанска пенсия, считано от 20.11.2023г. Предвид потвърдената нова продължителност на испанкския осигурителен стаж и отпуснатата испанска пенсия, с обжалваното разпореждане изх. от 26.04.2024г. на основание чл. 50, ал. 4 от Регламент /ЕО/ 883/2004, пенсията е изменена, считано от 20.11.2023г./датата на отпускане на испансаката пенсия/, при зачетен български осигурителен стаж, превърнат към трета категория и испански осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и изчисляване на нейния размер. Прието е, че разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от Регламент 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност императивно определя, че ново изчисление на отпуснатата по законодателството на дадена държава-членка пенсия се извършва автоматично, когато на лицето бъде отпусната пенсия по законодателството на друга държава - членка. Административният орган е приел, че въпросът с приложението на § 22ц от ПЗР на КСО е вече разрешен, поради което такъв предмет на спора не стои за разглеждане. Съдът е разгледал жалбата по същество, която приел за неоснователна. Възприел мотивите на административния орган, както и установил, че с Решение 11876/05.11.2024г. на ВАС по адм. дело 8050/2024г. въпросът, предмет на разпореждане от 19.05.2023г. за приложението на § 22ц от ПЗР на КСО е разрешен. Предвид установеното от приложената административна преписка е приел от правна страна, че обжалваното решение не съдържа пороци за отмяната му по чл. 146 АПК, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат и обосновават доводи относно приложението на § 22ц от ПЗР на КСО, които са неоснователни. Към настоящия предмет на делото този въпрос не стои за разглеждане, поради което позоваването на него като основание за отмяна е неоснователно. Разпорежданията по КСО подлежат на предварително изпълнение, поради което са годно изпълнително основание за изпълнение на разпореденото с тях съдържание, поради което доводите, че не било влязло в сила предходно разпореждане на първо място е неоснователно, и от друга страна, съдебното му оспорване е неуспешно, който факт е зачетен правилно от административния съд. Всички доводи на касатора са обсъдени от административния орган и от съда и са изведени обосновани изводи от фактическа и правна страна за тяхната неоснователност. При споделяне на мотивите на административния съд решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника седължат разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение