Решение № 4445 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 300/2010 г.

Решение № 4445 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 300/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Министъра на правосъдието, който чрез процесуалния си представител, оспорва решение № 14698 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 2818/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Ответниците Ивайло Атанасов Иванов и Йордан Лъчезаров Еленков оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия, като съобрази становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 46, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, е отменен мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник - нотариус по заместване Йордан Лъчезаров Еленков при нотариус Ивайло Атанасов Иванов, рег. № 384, с район на действие Районен съд гр. София и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне по заявление рег. № 94 - И - 6/07.01.2009 г. от Ивайло Атанасов Иванов и Йордан Лъчезаров Еленков. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че мълчаливият отказ следва да бъде отменен, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби, а с оглед на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК следва да се счита отменен и последвалия изричен отказ в заповед № ЛС-И-87/13.02.2009 г. на Министъра на правосъдието, е обоснован и законосъобразен. В чл. 46, ал. 1 от ЗННД е посочено, че когато нотариусът отсъствува или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник - нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник - нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". Въвеждането на изисквания за упражняване на пълна нотариална компетентност от помощник - нотариусите има за цел гарантиране на качествено упражняване на професията, докато те действуват по заместване т. е. като нотариуси. По тази именно причина както по отношение на едните, така и по отношение на другите има изискване за стаж и успешно положен изпит. Изпитът за помощник-нотариусите се провежда от комисия в състав: представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, един нотариус и един инспектор - нотариус, определени от Съвета на нотариусите, при условия и ред, определени в Наредба № 2 от 18.06.2003 г. на Министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите. Изпитът има за цел да се проверят знанията по материята, касаеща упражняването на нотариални функции. С успешното му полагане се придобива правоспособност, която не е за определен срок и не е за заместване на определен нотариус. Този изпит е еднократен и успешното му полагане е една от безусловно необходимите предпоставки за издаване на заповедта по чл. 46, ал. 5 от ЗННД за вписване в регистъра на Нотариалната камара. В конкретния случай тази предпоставка е налице. Като е приел обратното, административният орган е нарушил материалноправните разпоредби. На това основание, обосновано и законосъобразно, съдът е отменил мълчаливия и последващия изричен отказ и е постановил връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия,