Решение № 9394 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2010 г.

Решение № 9394 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО. С решение № 1 от 6.01.2010 г., постановено по административно дело № 66 по описа за 2009 г. на Плевенския административен съд, е отхвърлена жалбата на на Васил Атанасов Неделчев от гр. Русе срещу решение № 31/3.12.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 1913/5.09.2008 г. на ръководител "ПО" при РУСО - Плевен. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Васил Атанасов Неделчев, изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Васил Атанасов Неделчев, се явява лично, подържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Ответникът - директорът на РУ "СО" - Плевен, редовно призован, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО пред Административен съд - Кюстендил е оспореното от Васил Атанасов Неделчев решение № 31/3.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1913/5.09.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при същото РУСО, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 2235/23.06.2008 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не е доказан с надлежни доказателства положеният от жалбоподателя труд от 3 г., 8 м., и 3 дни да е от втора категория и че не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно сбора от осигурителен стаж и възраст да е 100. Правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган е издал законосъобразен административен акт, като не е допуснал нарушение на материалния закон. Жалбоподателят е подал на 23.06.2008 г. заявление с вх. № 2235 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на § 4, ал. 1 от КСО. съгласно тази норма - до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Видно от данните по делото и от констатациите на назначеното вещо лице, жалбоподателят има 05 години, 01 месец и 1 ден трудов стаж, признат за I категория, и 11 години, 00 месеца и 12 и 12 дни трудов стаж, признат за II категория, както и 08 години, 04 месеца и 04 дни трудов стаж, признат за III категория, и не отговаря на изискването по чл. 68 от КСО да са налице 100 точки като общ сбор от възраст и осигурителен стаж. Това условие не подлежи на тълкуване, то е императивно и е едно от трите кумулативни изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от КСО. Неделчев към момента на подаване на заявлението има 92 г., 3м, и 12 дни и правилно дори само на това основание не следва да му бъде признато право на пенсия. Съдът е обсъдил всички доказателства, свързани с установяване на спорните фактически обстоятелства, назначил и е кредитирал неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и обосновано е приел, че разпореждането, потвърдено с решението на директора на РУСО, е законосъобразно. От преценката на събраните и обсъдени доказателства, съдът обосновано е приел, че те не са осъществени в своята съвкупност. Лицето отговаря на изискването за възраст, но не отговаря и на изискването на чл. 68 от КСО за общ сбор от осигурителен стаж и възраст. Общият осигурителен стаж, превърнат при условията на чл. 104 от КСО, е 30 г., 07 м., 11 дни, което заедно с възрастта - 61 г., 07 м, 01 ден, дава общ сбор от 92 г., 03 м и 12 дни. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, жалбоподателят е бил навършил изискващата се възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР КСО, но не е отговарял на условията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Поради това правилно съдът е приел, че няма право на лична пенсия за ОСВ. Доводът във връзка с работата в ТКЗС - с. Белица е неоснователен, т. к. работата от 1960 г. до м. 10 1962 г. не се признава за трудов стаж поради това, че не е навършил 16 години и не е работил по трудов договор. Съгласно заключението на експертизата е установена продължителността на трудовия стаж съгласно представените удостоверение и определена категорията труд. Заключението е прието в съдебно заседание, като не са правени доводи. След обсъждане на това заключение, както и другите доказателства, съдът е направил обоснован извод за правилно определен стаж и законосъобразност на акта. При тези данни правилни са изводите на административния съд, че е законосъобразен отказът на Васил Атанасов Неделчев да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на при условията на § 4 от ПЗР на КСО, тъй като няма необходимия брой точки като сбор от продължителност на осигурителен стаж и възраст, който съобразно с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от КСО е 100. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,