Решение № 15249 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2012 г.

Решение № 15249 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Костадин Илчев - Вего" против решение № 5866/20.12.2011 г., постановено по адм. д. 9035/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 010 900705/29.04.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1457/01.10.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - София оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5866/20.12.2011 г., постановено по адм. д. 9035/2010 г. по описа на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Костадин Илчев - Вего" против РА № 010 900705/29.04.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1457/01.10.2010 г. на ДД "ОУИ" относно доначисляване на ДДС за данъчни периоди м. ноември 2005 г. октомври 2006 г., февруари, април, юни, септември, октомври, декември 2007 г., както и основата за облагане по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. В останалата част решението, с която е отменен и изменен РА, решението е влязло в сила като необжалвано. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е преценил, че за две от спорните фактури, издадени през м. ноември 2005 г. и м. октомври 2006 г. с получател "ЮСИ" ООД ревизираното лице е извършило начисляване в по-късен период (м. юли 2007 г.), поради което следва да бъде извършена и насрещна корекция за този период (м. юли 2007 г.). В другата част, която е отменен РА, съдът се е съобразил с възражението за изтекла погасителна давност фактически не е извършена преценка относно законосъобразността на РА. От мотивите на съдебното решение може да се приеме, че според решаващият съд ревизиращият екип е приложил правилно материалния закон, както при определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС чрез включване стойностите на издадени от ЕТ "Костадин Илчев - Вего" фактури в полза на "ЮСИ" ООД, "Ерато 2002" ЕООД и "М. К. Д." ООД, които не са осчетоводени от него в съответния период, така и при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът подробно е обсъдил приложимите в случая правни норми и е приел, че РА в тези части е законосъобразен. Така постановеното съдебно решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти и не е допуснал нарушения на закона относно правното значение на установените факти, а именно издадени данъчни фактури от ЕТ "Костадин Илчев - Вего", които не са намерили отражение в счетоводните му регистри в данъчните периоди на издаването им. Върховният административен съд намира за неоснователно възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения по време на данъчната ревизия, свързани с издаването на заповедта на определяне на компетентен орган, искането за представяне на документи и писмени обяснения, както и относно процесуалния ред за провеждане на ревизията. Правилна е преценката на АССГ, че ревизионното производство е образувано въз основа на действителна заповедта за възлагане (ЗВР) № 900705/10.11.2009 г., издадена от Атанас Кехайов, началник сектор "Ревизии и проверки" при отдел "Контрол". Атанас Кехайов е оправомощен да издава ЗВР със заповед № 66/30.03.2007 г. на директора на ТД на НАП. Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 10.11.2009 г., поради което РД от 23.02.2010 г. е издаден преди изтичане на срока на 24.02.2010 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК възложилият ревизията орган определя със заповед органа по приходите, компетентен да издаде РА. Издател на ЗОКО № К 900705/23.02.2010 г. е Елена Витанова, началник сектор "Ревизии" при отдел "Контрол" в ТД на НАП - София, която е измежду служителите, оправомощени да издават ЗВР, съгласно Заповед № 66/30.03.2007 г. на Директора на ТД на НАП. Не е налице законодателно изискване за съвпадение на физическите лица, които в качеството им на органи по приходите следва да издадат ЗВР и ЗОКО, в този смисъл е неоснователно възражението, че Елена Витанова няма правомощия да издаде ЗОКО. По изложените съображения касационната инстанция намира за законосъобразен изводът на АССГ, че РА е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ненадлежното датиране на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, респ. че не е изпълнена стриктно процедурата за връчване на РД по чл. 32 ДОПК, касае нарушение на процесуалните правила, но не обуславя извод за материална незаконосъобразност на акта и в конкретния случай поради представяне на исканите документи и осигуряване на защита по същество на спора. По отношение приложението на чл. 122 и сл. от ДОПК, което е посочено в РА, следва изрично да бъде отбелязано, че на практика органите по приходите са определили данъчната основа за облагане и по ЗДДС, и по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, единствено и само въз основа на счетоводни документи, без да прибягват до други от изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, с което фактически са определили данъчните задължения на ЕТ "Костадин Илчев - Вего" без да прилагат облагане по "аналог". Този подход на органите по приходите не представлява съществено процесуално нарушение, защото на практика се избягва прилагане на особения ред за облагане по аналог и се определя данъчната основа за облагане по най-съответстващия на действителното положение начин. По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователни и тези възражения на ЕТ "Костадин Илчев - Вего" за правното значение на определени процесуални действия на органите по приходите за законосъобразността на РА, респективно на обжалваната част от съдебното решение. Неоснователно е и възражението за неизясняване на делото от фактическа страна поради липса на специални значения у решаващия съд относно коя част от установените с РА данъчни задължения са погасени по давност. Административният съд не е допуснал нарушение на чл. 127 от ДОПК и правилно е определил по отношение, на кои данъчни задължения е основателно възражението за погасяването им по давност. В касационната жалба това оплакване не е конкретизирано и липсват други оплаквания по същество на спора за допуснати нарушения, но при съобразяване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав не установява допуснато нарушение на материалния закон, както в частта относно приложението на института на погасителната давност, така и при проверката на АССГ за съответствието на РА с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваната част от съдебно решение следва да бъде оставена в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, касаторът му дължи разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение