Решение № 14674 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 498/2019 г.

Решение № 14674 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 498/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ц. Г.", гр. Р., подадена чрез адвокат И. Б., срещу решение № 646 от 2.11.2018 г., постановено по адм. д. № 424/2018 г. от Административен съд-П.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото прозиводство срещу решение № 13/311/01247/3/01/04/1 с изх. № 01-6500/4674 от 19.02.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за налагане на финансова корекция. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че при постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. За тяхното обосноваване касторът прави твърдения, че съдът неправилно е възприел, че не е изпълнена приходната част от заложеното в бизнес плана, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Твърди, че възражението направено с писмо с вх. № 01-6500/4674 от 25.01.2018 г. не било обсъдено нито от административния орган, нито от съда, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди освен това, че с непостигането на заложените прогнозни стойности на приходите от бизнес плана, по никакъв начин не са нарушава правото на Европейския съюз. Счита, че автомобилите посочени в бизнес плана са използвани по предназначение, а и сключеният договор е изпълняван. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на разноските, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. От ответната страна по касация – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител, е постъпило становище. В него се моли съда, да остави в сила съдебното решение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава обосновано и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-П. е бил сезиран с жалба, подадена от ЕТ "Ц. Г." срещу решение на изпълнителния директор на ДФЗ № 13/311/01247/3/01/04/1 с изх. № 01-6500/4674 от 19.02.2018 г. С него въз основа на фактическите и посочените правни основания е наложена финансова корекция в размер на 204 266, 56 лв. Административният съд е приел жалбата за допустима, а по същество-за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора, които е съпоставил с мотивите, изложени в обжалваното решение на изпълнителния директор. Между страните е било безспорно, че между ЕТ "Ц. Г." и ДФЗ е бил сключен договор № 13/311/01247 от 6.10.2014 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Въз основа на сключения договор Ц. Г. е подала заявка за окончателно плащане на 9.06.2015 г. На 22.07.2015 г. е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 204 266, 56 лв. В решението за налагане на финансова корекция е било посочено, че при извършената проверка на място в периода 12.05.2017 г. – 29.05.2017 г. и последваща контролна проверка в периода 7.06.2017 г. – 9.06.2017 г., както и след извършване на допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на задълженията, съгласно одобрения бизнес план. При извършените проверки е било установено, че приходите от тези, заложени в бизнес плана са били в размер от 30, 9%. Б. установено и нарушение на договорните задължения като: отдаване на автомобилите под наем на юридически лица за срок от 2 години, вместо само на физически лица и то на гости на гр. Р., като освен това било променено местодомуването на автомобилите вместо в гр. Р.-в гр. С.. При извършената проверка на място и допълнителната такава автомобилите не са били установени на място, защото са били отдадени под наем на юридически лица в гр. С.. Относно изпълнение на заложените показатели в бизнес плана за жизнеспособност на проекта съдът е допуснал заключение на съдебно-икономическа експертиза. Заключението, неоспорено от страните, е потвърдило изцяло установеното с обжалваното решение при извършените проверки. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, че е била спазена и процедурата по чл. 70, чл. 72 и чл. 73 ЗУСЕСИФ, като са били установени извършени нарушения по чл. 43, ал. 1, т. 1, т. 2 и 4 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 30". Като краен правен извод съдът е извел, че решението е било издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно, като краен правен резултат, но се налагат някои корекции на мотивите. Между страните не се спори, че на 30.05.2013 г. Ц. Г. е подала заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" до ДФЗ по проект "Р.-туризъм и отдих". Към заявлението, наред с останалите документи е приложила и бизнес план за разнообразяване на дейността. Предвидила е закупуването на 21 автомобила Фиат, модел QUBO 4-door на обща стойност 531 300 лв. Срокът за реализиране на инвестицията е до месец април 2015 г. В раздел II на бизнес плана "Описание на кандидата и осъществяваната от него дейност" е посочила да разнообрази своята дейност, като отдава автомобили под наем. При сключването на договор с клиентите за предоставянето на услуги чрез наемането на автомобил се уточняват местата за посещение от туристите (исторически, културни или природни забележителности), броя на дните за които автомобилът ще бъде отдаден под наем, условията за ползването му, правата и задълженията на всяка от страните, като автомобилите ще се отдават под наем с пълен резервоар. Посочено е още, че един от основните моменти при отдаването на автомобилите под наем е то да става само на лица навършили 21 години и притежаващи валидно свидетелство за управление на МПС с необходимата категория за различните автомобили, отдавани под наем В т. 3 на същия раздел е посочено, че цената за наемане на автомобил на ден ще бъде 70 лв. без ДДС, като всички застраховки са включени в цената. Към бизнес плана са приложени и таблици за приходите и разходите от дейността, включително и прогноза за нетните парични потоци на проекта и другите дейности осъществявани от кандидата. На лист 95 от делото е приложено и уведомително писмо от Гинина до ДФЗ, в което се уточнява, че в проекта на бизнес плана отпада възможността автомобилите, предмет на инвестицията да бъдат отдавани на клиенти – юридически лица. Направено е пояснение, че автомобилите ще бъдат отдавани под наем само на физически лица-местни и чуждестранни, навършили 21 г. и с валидно свидетелство за управление с минимум категория "В". Проекта е бил одобрен тъкмо на основание посочените показатели в бизнес плана и на 6.10.2014 г. е бил сключен договор № 13/311/01247 за отпускане на финансова помощ по посочената мярка по ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) между ДФЗ, наричан само "фонда" и ЕТ "Ц. Г.", в качеството й на ползвател. Според договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 13/311/01247 от 30.05.2013 г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 204 266, 56 лв. Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015 г. Като между страните не се спори, че на 22.07.2015 г. е изплатен целият размер на безвъзмездната финансова помощ. В приложената таблица за одобрение на разходите по проекта е посочено, че е одобрено закупуването на 11 бр. автомобили с посочената вече марка, модел, тип. От данните по делото се установява, че ДФЗ, чрез своите структури е извършил проверки на место на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ, като всичките контролни листове от проверките са били подписани от Ц. Г., без забележки. При извършените проверки е било установено, че 11-те автомобила са били отдадени под наем за срок от 2 години само на юридически лица, намирали са се на територията на гр. С., поради което не са били открити на местодомуването им в гр. Р.. Приходите от дейността са били под 50%. При тези констатации в мотивите на обжалваното решение е посочено, че ЕТ "Ц. Г." не е изпълнила задълженията си по сключения договор по т. 4. 12, т. 4. 17, б. "а", "б" и "г". Неизпълнението на задълженията по договора е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1, т. 2 и 4 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30. На основание раздел VIII "Отговорност", т. 8. 1 от договора и разпоредбите на чл. 46 и 47 от Наредба № 30 са наложени санкции в размер на 100% от предоставената финансова помощ. В обжалваното решение на изпълнителния директор е направено позоваване на разпоредбите на ЗУСЕСИФ, което е неправилно. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, същият закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане е проведена изцяло по реда на Наредба № 30, която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Ето защо последният е неприложим. Освен това в решението на изпълнителния директор е направено позоваване на Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР за периода 2007-2013 г. Тази методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, което е обнародвано в ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г. Въпреки това съдебното решение е правилно по следните съображения: Касае за подпомагане на проект по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30, който е одобрен за подпомагане. Целта на подпомагането по тази наредба е посочена в чл. 2 от Наредба № 30, като дейността по проекта попада на територията на селски район, включен в обхвата на Приложение № 2 към чл. 14. От това следва, че дейността по проекта – отдаване на автомобили под наем, трябва да се извършва на територията на община Р.. При предоставянето на бизнес плана за разнообразяване на дейността, той е доказал икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, според изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30, поради което е бил одобрен и по него е получена заявената финансова помощ, след сключването на договора между Фонда и ползвателя. При извършените проверки на място безспорно е било установено, че придобитите активи-МПС не са били използвани по предназначение, защото не са отдавани под наем на физически лица – местни и чуждестранни за посещение на исторически, културни и природни забележителности, а са били отдадени под наем на юридически лица и то в гр. С., територия различна от територията на община Р., с което е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 30. По този начин е нарушена и т. 4. 17, букви "а", "б" и "г" от договора, които повтарят съдържанието на посочената разпоредба от Наредба № 30. При това фактическо установяване, както административният орган, а така и административният съд, правилно са се позовали на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30, според която в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. От изложеното безспорно се установява, че ползвателят е нарушил както договорните си, а така също и нормативните задължения, поради което за административния орган възниква материалното право да поиска връщане на вече изплатените суми ведно със законната лихва. Касае се за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало целите на мярката, по която е получена помощта, засегнало е и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на проекта, поради което искането за връщане на изцяло заплатените суми е основателно и законосъобразно. Всъщност дейностите по проекта изобщо не са били изпълнявани, с което е нарушена и целта на предоставеното подпомагане по чл. 2 от Наредба № 30. По така изложените съображения съдебното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Подадената касационна жалба е неоснователна. Неоснователно в нея се твърди, че нито съдът, нито административният орган са разгледали възражението на Ц. Г. с вх. № 01-6500/4674 от 25.01.2018 г. – лист 77 от делото. В третия абзац на лист 21 от делото (част от обжалваното решение на изпълнителния директор) е посочено въпросното писмо, като възраженията в него са разгледани по отделно в три пункта. Административният орган е изложил обосновани и законосъобразни мотиви защо не възприема нито едно от възраженията, от което следва, че възражението направено с писмо е разгледано, но по изложените съображения в решението, не е възприето. В касационната жалба се правят оплаквания и срещу констатациите на вещото лице в заключението му. Оплакванията са неоснователни, защото заключението е прието в присъствието на адвокат-пълномощника на жалбоподателката, който не го е оспорил. В касационната жалба не се отричат констатациите при извършените проверки на място от структурите на ДФЗ. В касационната жалба отново се прави твърдение, че единствено чрез отдаването на автомобилите под наем на юридически лица може проектът да се изпълни. Тези твърдения доказват неразбиране на целите, визирани в чл. 2 на мярката, за която се предоставя финансово подпомагане по Наредба № 30. Отново се заявява намерение да не се изпълнява сключения договор, според задължението на ползвателя по т. 4. 12 от договора, а именно: ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това налага извод, че касационната жалба е неоснователна, защото няма как при неизпълнен договор и нарушени цели на мярката, по която е одобрен проекта, да се запази полученото финансиране при наличие вече на друга цел. Показателите за дейностите по проекта, които са били оценени, вече не са същите, защото не се касае за предоставяне на автомобили под наем на туристи – физически лица за посещение на исторически, културни и природни забележителности, а предоставяне под наем на автомобилите на юридически лица и то извън територията на община Р.. Всъщност се предлага изменение на основани параметри на договора, което е недопустимо. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно с коригиращите го мотиви, следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноските следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от ответната страна по касация следва да се уважи. Ц. Г. ще следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно фактическата и правна сложност на спора и проявената процесуална активност и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение