Решение № 9547 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2017 г.

Решение № 9547 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Жанета Петрова П. Н. М. е подал молба по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 11965/8.11.2016 г. по адм. дело № 13267/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 322/13.10.2015 г. по адм. дело № 108/2015 г. по описа на Административния съд-В. В молбата се твърди, че като оставил в сила решението на административния съд, касационният състав незаконосъобразно лишил молителя от правото да получи обезщетение от О. В. за имуществени вреди, последица от незаконосъобразното бездействие на кмета на кметство село Б. извор, във връзка с наводнението в село Б. извор, община В., през 2014 г. По идентичен казус, братът на молителя Е. Н. М., който също завел дело за обезщетение за вреди от природното бедствие, получил противоположно по резултат решение. С решение № 429/13.01.2017 г. по дело № 53/2016 г. по описа на Върховния административен съд било отменено постановеното по исковата молба на Е. М. решение от 23.11.2015 г. по адм. дело № 225/2015 г. по описа на Административния съд-В. и делото било върнато за ново разглеждане. Според молителя, решението от 13.01.2017 г. по адм. дело № 53/2016 г. по описа на Върховния административен съд представлява ново обстоятелство от съществено значение за решаването на собственото му дело, защото и двамата пострадали, братята П. М. и Е. М., претендирали вреди от едно и също събитие, на едно и също основание. Молителят е направил искане за отмяната на решение № 11965/8.11.2016 г. по адм. дело № 13267/2015 г. по описа на Върховния административен съд и връщането на делото за ново разглеждане. О. В. не е взела становище по молбата за отмяна. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и основателността на молбата за отмяна, прие следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но е неоснователна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязло в сила съдебно решение може да бъде отменено, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства са факти, които имат отношение към казуса и са от съществена важност за правилното му решаване, но макар да са съществували към момента на разглеждането на делото, не са могли да бъдат известни на страната. По принцип основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се прилага за първоинстанционните решения, в които се обсъждат фактите по случая. Касационното решение, чиято отмяна се иска по това дело, не е решение по съществото на спора, и в него се анализират не спорните между страните обстоятелства, а фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Постановеното по друго дело, по подобен случай, съдебно решение не би могло да е факт по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, от значение за правилното решаване на делото на молителя. Фактите, които имат отношение към правния спор по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, разгледан по адм. дело № 108/2015 г. по описа на Административния съд-В., са тези, които ищецът П. М. е посочил в исковата си молба. Решението по адм. дело № 53/2016 г. по описа на Върховния административен съд представлява съдебна практика, която не е задължителна за съдебния състав, разглеждащ подобен казус по друго дело, а и е постановено след влизане в сила на решението по адм. дело № 108/2015 г. по описа на Административния съд-В., образувано по исковата молба на П. М.. Поради това подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд