Решение № 9526 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2012 г.

Решение № 9526 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" против решение № 1214 от 22.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1615/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прави искане за отмяната му и за постановяване на акт, с който жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Боян Димитров Рангелов чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът отменя Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24314 от 13.04.2011 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който по отношение на Боян Рангелов е установена недължимо платена сума в размер на 2 505,35 лв. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. с УИН 16/130509/41161. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му не са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически основания, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на земеделския производител за започналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което е лишен от правото пълноценно да участва в него и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновава заключение, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която земеделският производител не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните административни органи при определянето на част от заявената от ответника в настоящото производство площ като допустима за подпомагане и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от него. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалният административен акт, какъвто е актът за установяване на публично държавно вземане, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът приема, че в случая фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се позовава единствено на новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази при извършваните от нея административни проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП", в резултат на което е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2505, 35 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техния размер по отношение на този земеделски производител; не са посочени конкретните причини, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на относимите за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователно направеното и в касационната жалба възражение за спазване изискванията за форма при издаване на оспорения акт. Обосновано съдът приема, че отделно от констатирания порок във формата на АУПДВ, при постановяването му са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна. Нарушени са императивните изисквания на чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил земеделския производител за започване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, въз основа на която е преценил наличието на недължимо платени суми и техния размер, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт, а цели мотивирането му чрез събиране на такива едва в съдебното производство. В съответствие с установените по делото факти е направеният от съдебния състав извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалния закон. Безспорно е установено, че ответникът в настоящото производство получава определената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане през 2009 г. е извършена проверка. Към този момент административният орган констатира, че при разрешаването за оторизиране на сумите за подпомагане за 2009 г. са налице условията за тяхното определяне за бенефициента съобразно размера и вида на заявените от него площи. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията за подпомагане на кампания 2009 г. в ИСАК съществува създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 г. и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. В случая едва при допълнителна административна проверка от РА, извършена през декември 2010 г., която е предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден оспореният АУПДВ. При тези данни правилно съдът приема, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Касаторът не представя доказателства за предприетите от него действия относно установяване верността на констатираните несъответствия и причините, довели до тях. Доколкото Боян Рангелов не е уведомен за провеждането на последващата административна проверка, не участва в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият по никакъв начин не може да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като заявителят не действа недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то получените субсидии не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 13.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., съответстващо изцяло на разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. По изложените съображения възраженията на касатора за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение също е неоснователен. Правните изводи на съда са съответни на събраните по делото доказателства и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Релевантните факти са правилно установени и обосновават заключение за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда са направени в резултат на проверка на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 2 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на анализ на относимите доказателства и след обсъждане доводите на страните, поради което възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила не се споделя от касационната инстанция. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при направено своевременно искане, жалбоподателят следва да заплати на Боян Димитров Рангелов сумата 150 лв. - реално заплатено възнаграждение за един адвокат. Не са налице предпоставките за редуцирането му поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Направеното в обратен смисъл възражение от касатора не може да бъде споделено и разноските следва да се присъдят в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,