Решение № 6373 от 14.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стомана Индъстри АД, ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. Владайско въстание 1, подадена чрез пълномощника адвокат Х. Михайлов, против решение 54 от 13.04.2022г. по адм.дело 73/2022г. на Административен съд-Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение КПК-2 от 06.01.2022 година на Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане 39 от 22.11.2021 година, издадено от длъжностно лице при ТП Перник на НОИ, с което е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето М. Момчилова. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че увреждането станало в 13,50 ч не е настъпило по време на извършване на работа и в работно време, което започва в 14,00 ч. Твърди се, че лицето се е отклонило от обичайния път до работното място. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът- директорът на ТП на НОИ Перник чрез юрисконсулт Е. Скримова в писмено становище оспорва оплакванията.Претендира разноски за касационната инстанция. Ответницата М. Момчилова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора Стомана Индъстри АД срещу решение КПК-2 от 06.01.2022 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт/ТП на НОИ/- Перник, с което е потвърдено Разпореждане 39 от 22.11.2021 година, издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ-Перник, с което е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето М. Момчилова. Установено е в хода на производството, че с трудов договор 23/22.02.2016 година, сключен между Стомана Индъстри АД работодател и М. Момчилова работник, последната е била назначена на длъжността "кранист" при определено трудово възнаграждение и работно време 8 часа при петдневна работна седмица. Договорът бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка чл. 70, т. 1 от КТ. Към трудовия договор е представена и длъжностна характеристика във връзка със заеманата длъжност, с която Момчилова се е запознала на 22.02.2016 година. На 12.11.2021 г. Момчилова е трябвало да се яви втора смяна на работното си място. Съгласно приетите вътрешни правила за работа в предприятието, за втора смяна работникът бил длъжен да се яви в 13: 20 часа, за да премине през пропускателния пункт на входа на дружеството. Тогава пристигал служебният транспорт, който трябвало да транспортира работниците до индустриалната зона на града. След пристигането си в предприятието, всеки от работниците, съгласно установените вътрешни правила е трябвало да отиде в съблекалните, където да облече необходимото работно облекло. В деня на злополуката Момчилова е пристигнала на работа със собствен транспорт в съответния част, след като се преоблякла тръгнала към НПЦ около 13: 30 часа. От прекия ръководител й било разпоредено да пристигне на работното си място в 13: 40 часа, за да провери изправността на крана и да впише това в дневника, след което да смени колежката си и да започне втора смяна в 14: 00 часа. Когато пристигнала на работното си място тя видяла, че крана е разположен във втора клетка с поставен на него товар. В обичайните случаи, за да се качи в крана е следвало да се премине през гаражната му площадка, където нямало препятствия. Към датата на настъпване на злополуката обаче, НПЦ е бил в ремонт и това затруднило значително придвижването до него. Това наложило Момчилова да премине през парапета на подкрановата пътека и да я прескочи. В следствие на осъществяването на тези действия се е стигнало до причиняване на контузията на дясното коляно, която Момчилова получила вследствие на това, че се е спънала и паднала. Оказана и била необходимата медицинска помощ, като в следствие на настъпилото увреждане бил издаден болничен лист за период от 20 дни- от 12.11.2021 г. до 01.12.2021 година. На 17.11.2021 г. е изготвен протокол за трудова злополука от страна на дружеството, към който са приложени и писмени показания на свидетели на злополуката- И. Манчоров и И. Костов, д-р К. Тодорова, както и писмени обяснения на самото пострадало лице. Въз основа на установените обстоятелства длъжностното лице при ТП на НОИ-Перник на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане 39 от 22.11.2021 г., което по отношение на описаната злополука е прието, че е тя е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изложени са мотиви, че злополуката е станала през работно време и във връзка с извършваната работа , и същата е довела до временна неработоспособност на осигуреното лице. Разпореждането е обжалвано в срок от осигурителя с жалба вх. 5101-13-44#2 от 06.12.2021 г. и потвърдено с решение КПК-2 от 06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Перник. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. При безспорно установените факти правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната текст дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице е настъпило внезапно, на работното място, при изпълнение на възложена дейност от работодателя в рамките на трудовото правоотношение. Неоснователни са наведените касационни оплаквания, че злополуката не е настъпила по време на работа и в работно време. В случая Момчилова се е явила своевременно, за да встъпи втора смяна по установения от работодателя график, утвърден със заповед 315 от 28.10.2021 година на началника на НПЦ. Във връзка с последната и в съответствие с правилата на чл. 22 от Правилника за вътрешния трудов ред и с дадените и от прекия ръководител обяснения, пострадалата се явява на работа в посочения от последния час, а именно 13: 40. Освен това злополука е станала във връзка с извършваната работа. Момчилова в момента на злополуката не изпълнявала пряко трудовите си функции, но се е извършвала някои съпътстващи действия с цел да се стигне до реализиране на основните й трудови задължения, които са предвидени в длъжностната характеристика. В случая се е наложило Момчилова да прескочи определена преграда, тъй като не е било възможно по никакъв друго начин да достигне до работното си място, а именно съответният електрически мостови кран, с който се пренасят товари. Това обстоятелство не води до промяна на квалификация на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил разпоредбите на КСО и извел обосновани изводи от фактическа и правна страна относно съществените факти за правилното решаване на спора, поради което се споделят мотивите му чл. 221, ал. 2 АПК. При липса на нарушения при постановяване на решението същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,00/сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение