Решение № 16069 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2009 г.

Решение № 16069 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на "Филипос - интернационал - експорт - импорт" ЕООД срещу решение от 4.02.2009 г., постановено по адм. дело № 529/2006 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 151 от 29.07.2005 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна "Еврохартики АЕВЕ" АД в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Филипос - интернационал - експорт - импорт" ЕООД срещу решение № 151 от 29.07.2005 г., с което председателят на ПВ е заличил регистрацията на марка рег. № 40510 ENDLESS/ЕНДЛЕС, комбинирана с притежател касатора на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административнопроцесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Не се спори, че правилно, въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че марката ENDLESS с № 123 366 комбинирана, със срок на действие 30.06.2014 г., стоки в класове 03, 08, 16 и 21 и с № 161449 със срок на действие - 28.12.2012 г. за стоки в класове 03, 05 и 16 била регистрирана на името на "Еврохартики АЕВЕ" АД в Република Гърция, която е държава членка на Парижката конвенция. Няма спор и относно приетото за установено в първоинстанционното решение, че образният елемент на двете марки съвпада по изображението на бял лебед, като в марката на молителя над това изображение има надпис ENDLESS, а в атакуваната марка образът е вписан в черен квадрат, под който е разположен надпис ENDLESS/ЕНДЛЕС. При сравнението на двете марки правилно съдът е приел, че те са фонетично и смислово идентични и визуално сходни, тъй като разликите са в разположението на надписа, като в атакуваната марка същият освен на латиница е изписан и на кирилица и в това, че по-ранната марка е изцяло на тъмен фон, а в по-късната само образният елемент е в тъмен квадрат. Стоките, за които са регистрирани двете марки са идентични и сходни, тъй като имат еднакъв кръг потребители, начин на предлагане и разпространение в търговската мрежа. Спорът е конкретизиран върху извода в първоинстанционното решение, че в случая на "Филипос - интернационал - експорт - импорт" ЕООД е имал качество на агент (представител на "Еврохартики" АД. Настоящият състав намира, че правилно - въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая макар отношенията между касатора и заинтересуваната страна да не са били оформени изрично от декларация № 2080/9.12.2004 г. на Николаос Христополус, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Еврохартики АЕВЕ" АД, писмо от 10.10.1999 г. до касатора и Подробна генерална карта на клиента на "Еврохартики АЕВЕ" АД касаторът е действал като агент) представител по смисъла на чл. 6 septies от Парижката конвенция (ПК) и чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в случая касаторът е разпространявал на пазара стоки от свое име и за своя сметка, но в интерес на притежателя на марката. Неоснователен е доводът, че новоприетият и необсъден от първоинстанционния съд Регламент (ЕО) № 207/2009 г. на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на Общността води до различни изводи относно регистрацията и действието на марката на общността. Съгласно чл. 8 от същия при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка: а) когато тя е идентична с по-ранната марка и когато стоките или услугите, за които се иска регистрация, са идентични със стоките и услугите, за които е защитена по-ранната марка; б) когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка. По смисъла на цитирания законов текст "по-ранни марки" означават: марките, регистрирани в една държава-членка или, когато става въпрос за Белгия, Люксембург или Нидерландия, в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс. Съгласно чл. 11 от същия регламент, когато марка на Общността е била регистрирана на името на агента или на представителя на притежателя на тази марка без разрешението на притежателя, последния има право да се противопостави на използването на неговата марка от неговия агент или представител, ако той не е разрешил това използване, освен ако агентът или представителят не обосноват действията си. От така установеното безспорно следва, че изводът на първоинстанционният съд, че са налице законовите предпоставки за заличаване на регистрацията на процесната марка е законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,