Решение № 897 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2008 г.

Решение № 897 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 205 от 19.06.2008 год. ВКС - петчленен състав, постановено по гр. дело № 17/2008 год. е отменил Решение от 27.07.2007 год. по гр. дело № 1085/2006 год. по описа на ВКС, IV Б отделение, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х. за предаване на владението на реална част от недвижим имот с пл. № 1* м. "М", землището на гр. В., очертана с червен контур по приложена скица и в частта, с която е оставено в сила решението от 13.06.2006 год. по гр. дело № 1877/2005 год. на ВОС, с което е отхвърлен иска, предявен от П. В. и Р. П. срещу С. Х. за предаване владението на реална част от имот с пл. № 1* м. "М", землището на гр. В., очертана с червен контур по приложена скица. С решението на ВОС от 13.06.2006 год. по гр. дело № 1877/2005 год. са отхвърлени искове с правно основание чл. 108, предявени от П. В. и Р. П. срещу С. Х. и е оставено в сила решението на ВРС за предаване на владението на процесния имот на основание чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. М, в качеството й на представител на П. В. и Р. П. и касационна жалба от адв. Т, в качеството й на пълномощник на С. Х. Касаторите П. В. и Р. П. обжалват решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С. Х. за предаване на владението на процесния имот. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 218б ал. 1, б. "в" ГПК. Молят за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковата претенции. Касаторът С. Х. обжалва решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х. за предаване на владението на процесния имот. В жалбата си касаторът посочва, че съдебното решение е незаконосъобразно в атакуваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, касаещи идентифицирането на имота и наличието на предпоставките по § 4 от ЗСПЗЗ, както и че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенции. Никоя от страните не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Разгледана по същество касационната жалба на касаторките П. В. и Р. П. е основателна, поради следното: Въззивният съд е приел, че касаторките П. В. и Р. П. не са активно легитимирани да водят процеса и поради това искът, предявен от тях срещу С. Х. е отхвърлен. Съображенията на съда са, че към момента на влизане в сила на решението в полза на ищците на ПК "В" - 21.06.1993 год. и към момента на довършване на фактическия състав през 1997 год., легитимирани са били ищците Р и М. Х. - майка на П. В. и Р. П. Решението на въззивния съд в тази част е неправилно установено по безспорен начин е, че процесният имот е възстановен на наследници на Д. С. С., който е починал през 1963 год. Негови наследници по закон са С. Д. В., П. Д. М. и М. Д. Х. Касаторките П. В. и Р. П. са наследници по закон на М. Х., която е дъщеря на С. Същата е починала през 1999 год., след възстановяване на процесния имот и нейната част е придобита от наследниците й по закон. Същите са встъпили в правата й и са придобили съответна идеална част от имота, възстановен на общия наследодател Д. Поради изложеното касационната жалба като основателна, следва да бъде уважена и решението на въззивния съд следва да бъде отменено в тази част. Разгледана по същество касационната жалба на С. Х. е неоснователна, поради следното: Въззивният съд е приел, че с решение № 79 от 21.06.1993 год. на ПК "В", на наследодателя на ищците е възстановена собствеността върху земи в землището на кв. "В", м. "П", гр. "В", а именно: Нива с площ от 3.400 дка, при съседи: Калуди Н., Димо Д., А. М. и П. Г. и лозе с площ от 2.000 дка при съседи: Георги П., Д. П. и С. П. Планът на старите имотни граници е бил изработен през 1997 год., като процесния имот е идентифициран като ПИ № 171 от помощния план от същата година. По отношение на ответниците съдът е приел, че наследодателката им С. В. няма качеството на ползвател по смисъл на ЗСПЗЗ, тъй като липсва решение на ИК на ОбНС, с което да й е предоставено ползване. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като същият им е възстановен с решение № 79 от 21.06.1993 год., като неговото действие е настъпило през 1997 год., когато е изработен и приет планът на старите имотни граници. Възстановителното решение е довършено с идентифицирането на обекта по приетия план. Прието е, че в полза на наследодателката на ответниците не е възникнало валидно право на ползване, което да й дава право да закупи имота по предвидения от ЗСПЗЗ ред. Правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че с посоченото решение на ПК "В" на ищците им е възстановен процесния имот. В решението е посочена площта, съседите и имотът е индивидуализиран с местонахождение. По отношение на възражението на касатора, че процедурата по възстановяване не е завършена, съдът намира същото за неоснователно. Решението на ПК "В" е стабилен административен акт, който е постановен от законен състав и е произвел предвиденото от закона действие по възстановяване на претендирания имот. В него са отразени площта, границите и местонахождението, като този имот е нанесен в одобрения през 1997 год. план на имотите по стари имотни граници. Посоченото решение не страда от пороци, които да опорочат процедурата по възстановяване на процесния имот. Правилно въззивния съд е приел, че наследодателката на ответниците не се легитимира като ползвател. Съгласно § 4а от ЗСПЗЗ, за да е валидно придобито правото на собственост, следва ползването да е предоставено по съответния ред, същата да е построила сграда до 1.03.1991 год. и цената на имота да е заплатена по реда и в срока, предвиден от закона. От представените пред ВКС писмени доказателства се установява, че С. В. не е включена в списъка на лицата за земи, раздадени по 76 ПМС, утвърден от председателя на ИК на ОбНС, а в Протокол № 13 от 19.07.1978 год. е посочена в списък на работниците от ЛВК, на които са раздадени имоти по 11 ПМС. Липсват доказателства, а тежестта на доказване е на наследника на В., че този списък е бил утвърден от ИК на ОбНС В., поради, което не е осъществен предвидения в нормативния акт състав и следователно ползването не е предоставено по законния ред установено е от заключението на СТЕ, че претендираният имот, описан в решенията на ПК "В", и в представените доказателства за собственост включва част от имота на ответника с площ от 589 кв. м. Поради изложеното касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно - в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение