Решение № 2318 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез ст. юриск. Йотов като процесуален представител, против решение 4703 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело 2798/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РА-30-93/ 31.01.2022 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което административният акт да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Гражданско дружество (ГД) Мотен и "Спортна София - 2000" ЕАД, чрез пълномощниците си адв. Мончева и адв. Панова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РА-30-93/31.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на ГД Мотен и "Спортна София - 2000" ЕАД е наредено да премахнат незаконен строеж: "тераса от югоизток към Планинска база Мотен (Гостилница Мотен-1999), находящ се в ПИ с идентификатор 04234-6074.265. по КККР на с. Бистрица, район Панчарево, попадащ в територията на природен парк Витоша, изпълнен без строителни книжа. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения за формално провеждане на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, без да са събрани релевантни доказателства относно констатирания незаконен строеж, за неизяснена фактическа обстановка, тъй като в нарушение на чл. 35 АПК не са установени в цялост всички обстоятелства за случая. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, съдът приема, че процесната тераса представлява строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, която е покрив на обособено под нея помещение и отговаря по място на описаната под 4 в приемо-предавателен протокол от 02.09.1999 г. Посочва, че в проекта от 2001 г. терасата от югоизток е отбелязана с номер 12 и е с трапецовидна форма, с площ 11 кв. м, стълбището е фронтално разположено пред входа, от което следва, че именно тя е следвало да се ремонтира, съответно възстанови, тъй като е съществувала по основния проект при изграждането на постройката на планинската база. Обосновава извод, че констатираните несъответствия между установените от административния орган размери на процесната тераса, документите по акта за узаконяване на сградата от 19.01.2001 г. и измерените от вещото лице на място параметри сочат на липса на индивидуализация на строежа, поради което не може да се установи с категоричност нито точното местоположение, нито площта на определената като незаконна част от него. По тези съображения достига до извод за незаконосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите установявания се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че процесната тераса е функционално свързана със сградата, като през нея се осигурява входа към планинската база, поради което правилно е определена от административния орган и от съда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Обстоятелството, че част от нея, изпълнена от метална конструкция с дървен под и с площ от 23 кв. м, не е трайно прикрепена към земята, не води до друг извод. Изграждането й към сградата за осигуряване на влизането в нея сочи на строеж, а не на преместваем обект съгласно чл. 56 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза са налице несъответствия между приетото в констативния акт и заповедта, с отразеното в проекта по част "Архитектурна", чертеж разпределение на първи етаж и по част "Геодезия", чертеж вертикална планировка (съпътстващи акта за узаконяване на сградата), с установеното по време на извършения от експерта оглед на място, както по отношение на размерите на строежа, така и по отношение на местонахождението му. Установено е, че частта от процесната тераса, изпълнена от каменна зидария и стоманобетонова плоча с греди, съставлява покрив на помещението, в което е изградена отоплителната инсталация, обслужваща цялата сграда. В геодезическото заснемане към констативния акт терасата е изчертана от югоизток на сградата като единно цяло, без да е отчетено има ли част от нея, попадаща в обхвата на строежа по акта за узаконяване, в каквато насока са установяванията на вещото лице. Посочените несъответствия са съществени и съставляват основание за отмяна на заповедта, тъй като сочат на неясен предмет на премахване. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административнопроизводствените правила. Именно неясното описание на подлежащия на премахване строеж води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него релевантни факти и норми, а по същество прави заповедта неизпълнима, тъй като не се установява действителната незаконна част от него. В случая е разпоредено цялостно премахване на тераса от югоизток, изградена върху метална носеща конструкция от греди и колони, част от която е в обхвата на одобрените проекти, въз основа на които е издаден акт за узаконяване на планинската база "Мотен", без да е направено разграничение между отделните части - стоманобетонова и дървена, което препятства изпълнението. Заповед с неясно и точно посочено задължение не съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. Първоинстанционният състав извежда законосъобразен извод и за допуснато нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая, водещо до нарушаване правото на защита на адресатите на акта, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените искания за присъждане на разноски за касационното производство, в полза на ответниците следва да се присъдят такива, съставляващи адвокатски възнаграждения съобразно представените доказателства за реалното им извършване и списъци по чл. 80 ГПК, както следва: на ГД "Мотен" - сума в размер на 1128 лева и на "Спортна София - 2000" ЕАД - сума в размер на 500 лева. Направеното възражение от касатора за тяхната прекомерност е неоснователно, тъй като са под предвидения минимален размер за този вид дела в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение