Решение № 5161 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2012 г.

Решение № 5161 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 6.12.2011 г. по адм. д. № 159/2011 г. Кюстендилският административен съд е обявил за нищожна заповед № ДК-02-ЮЗР-113/05.04.2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район. Решението се обжалва с касационна жалба от РДНСК Югозападен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Кюстендилския административен съд заповед на началника на РДНСК Югозападен район е наредено премахване на незаконен строеж поради липса на строителни книжа, представляващ "Два броя сезонни сгради" в имот, собственост на ответниците по касационната жалба. Кюстендилският административен съд е приел, че не е налице строеж по смисъла на закона. Постройките били преместваеми обекти, нетрайно прикрепени към терена. Началникът на РДНСК Югозападен район не бил компетентен да ги премахне по реда на чл. 225 и сл. ЗУТ. Установено, че процесните строежи представляват едноетажни постройки с двускатен покрив, всяка със застроена площ 21 кв. м., височина 2.20 до стрехата и 3.00 м. до билото, поставени на бетонова площадка. Тази площадка от към страната на денивелацията е укрепена от стена с бетонови блокчета с височина 2.00м. Бетоновата площадка е оградена с декоративна метална ограда. Постройките са захранени с ел. енергия и към тях е изграден тухлен комин с височина 3.00м. Приетото заключение на вещото лице установява, че в северозападните ъгли на постройките се виждат части от метални шейни, чрез които те са поставени върху терена. Вещото лице е определило постройките като "Бунгала". При тези данни незаконосъобразно и необосновано Кюстендилският административен съд е приел, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Описаното по-горе характеризира постройките като тип вилна сграда или бунгало, предназначени за отдих в подходящ сезон. Обстоятелството, че постройките не са прикрепени трайно към терена няма съществено значение. Това обстоятелство не е от значение дори при преместваемите обекти по чл. 56 ЗУТ, които могат да бъдат и трайно прикрепени към терена, без това да променя характеристиката и предназначението им. Независимо от изложеното вещото лице е установило частично поставяне на постройките директно върху терена в северозападните им ъгли. Решението на Кюстендилския административен съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Кюстендилския административен съд за ново разглеждане от друг състав. В обжалваното решение не се съдържат мотиви относно законността на строежа с оглед посоченото в заповедта за премахването правно основание. Съдът не е обсъдил и доказателствата, събрани по делото относно търпимостта на строежа по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Тези обстоятелства следва да бъдат изяснени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд