Решение № 14955 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2010 г.

Решение № 14955 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ганка Парашкевова Генова против решение № 950 от 28.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1352/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е изменена заповед № Z-967 от 06.07.2009 г. на кмета на община Созопол, като оценката на извършени подобрения в новообразуван имот № 129 по плана на новообразуваните имоти на местността "Митков мост", в землището на с. Черноморец община Созопол, определена по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в частта относно извършени подобрения от ползувателите на имот № 100 по помощния план е увеличена от 2113 лв. на 5683 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е следвало да оцени незаконната сграда, както и подобрения, които са много стари и не са трайно закрепени към земята. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против заповедта на кмета. Ответникът - кметът на община Созопол не изразява становещи по касационната жалба. Ответниците - Любомир Ламбов и Цветка Ламбова в писмено възражение и писмена защита оспорват касационтата жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Иван Димитров Райчев, Кирил Иванов Йончев, Янаки Полименов Анастасов, Руска Полименова Гочева, Златка Тодоракиева Йончева, Стана Петрова Маркова, Христина Петрова Цветкова, Иванка Райчева Ангелова, Костадина Пенева Райчева, Кичка Николова Апостолова, Ружа Велкова Милева, Мария Михайлова Здравкова, Даниела Михайлова Димитрова, Димка Стефанова Милева, Стефан Иванов Милев, Стойчо Иванов Милев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че са неоснователни доводите за допуснати нарушения на материалния закон. Оспорената оценка е извършена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 72 от ЗС. Правилно съдът е кредитирал заключението на СТЕ, назначена по делото и неоспорена от страните. Специалният закон - ЗСПЗЗ е приравнил ползвателите на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички подобрения. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е оценил като подобрение бетонови колове - за ограда и лозе и метална врата, тъй като те са трайно прикрепени и отделянето им ще доведе до съществено увреждане на имота и представляват подобрение. Твърденията за извършен незаконен строеж на сграда, кладенец и яма, е без значение за конкретния казус, тъй като специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не изискват да се изследва законността на строителството по ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4л и 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Любомир Петков Ламбов и Цветка Василева Ламбова, против цитираната заповед на кмета на община Созопол, с която на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрен протокол № 0152 от 25.06.2009 г. на нарочната комисия за оценка на извършените подобрения в новообразуван имот № 129 по ПНИ за м. "Митков мост", землището на с. Черноморец. Възраженията са, че оценката е занижена, а и част от подобренията не са оценени. Претендира се пазарната стойност на подобренията. По делото не е било спорно, че жалбоподателите са били ползуватели на имота, както и че същите са извършили подобренията в същия, като става дума за част от ползувателски имот № 100, понастоящем попадащ в новообразуван имот № 129 с площ от 565 кв. метра. В тази част от административния орган са оценени трайни насаждения - лози и плодни дръвчета на стойност 2113 лева. Не са оценени строителни подобрения. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил техническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните и съгласно което в имота са извършени и строителни подобрения - ограда от бетонни колове и мрежа, метална входна врата, конструкция за лозе, кладенец, стоманобетонов електрически стълб, с които подобрения е увеличена стойността на имота. Не са оценени подобрения, които не носят увеличение на стойността на имота - елементарна фекална шахта за дворна тоалетна. Стойността на строителните подобрения е определена на 5 683 лв. Съдът е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане на бившите собственици имат правата по чл. 72 от ЗС и имат качеството на добросъвестни подобрители. Собственикът дължи заплащането на подобренията по пазарни цени. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са оценени част от действително извършени строителни подобрения, за които се дължи обезщетение, а с тях се е увеличила стойността на имота. Дължи се обезщетине за всички подобрения - трайни насаждения и строителни такива, като в резултат е изменил оценката, като я е увеличил от 2113 лв. на 5683 лв. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за изключване от оценката на подобренията, които са направени без строителни книжа. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент. Твърдението, че основното застрояване в имота е незаконно е без значение, тъй като сградата и допълващото застрояване не са предмет на оценяване. Ирелевантно е и намерението на собствениците да премахнат част от подобренията, съответно необходимостта от разходване на средства за това, от което се извлича довод, че стойността на имота не се увеличава, а ще бъдат обременени с разходи. Законът ясно постановява, че се дължи обезщетение за подобренията, като без значение е субективното намерение да собствениците да ги запазят или не. Имотът не е бил водоснабден, канализиран и електрофициран, поради което всички подобрения довели до снабдяването му с вода, електрически ток, съответно съоръженията за отвеждане на обратни води - ел. стълб, бетонна септична яма, кладенец са необходими за съществуването му и увеличават стойността му, съответно подлежат на оценка. Същото се отнася и за останалите строителни подобрения - ограда от бетонни колове, метална врата, конструкция за лозе, които са трайно прикрепени към терена и отделянето им ще доведе до съществено увреждане на имота, каквито са неоспорените констатации от техническа страна на вещото лице. По отношение твърдението, че подобренията са стари, вещото лице е дало съответния процент овехтяване, като заключението не е оспорено в тази част. В крайната стойност на подобренията не е включена стойността на трайните насаждения, но в тази част липсва касационна жалба, поради което решението следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение