Решение № 8447 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2012 г.

Решение № 8447 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба, подадена от "Фурнир" АД - в ликвидация гр. Враца, представлявано от ликвидатора Емил Колев Топалов, срещу Решение № 186 от 03.04.2012 г. по адм. дело № 435/2011 г. на Административен съд - Велико Търново., с което е отхвърлена жалбата му против частта от ревизионен акт /РА/ № 060900340/09.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, поправен с РАПРА № 901867/07.12.2009 г., в частта му, установяваща задължения по ЗДДС, потвърдена с Решение № 2/06.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, гр. В. Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - необосновано и постановено при нарушение на съществени съдопроизводствени правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по процесните фактури и недопускане на доказателствени средства от значение за решаването на делото по същество. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ", /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното:. За да постанови обжалваното решение, АС - Велико Търново е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 01.2009 г., по фактури, издадени от "Шен трийз" ЕООД, "Гиван" ЕООД, "Вел Трейд къмпани" ЕООД, "Стилнет-РМ" ЕООД и "Хелмс интернешанъл" ЕООД и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 240 023,80 лв. главница и 40 947,20 лв. лихви върху тях. Съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало реалното изпълнение на фактурираните услуги, по фактурите, по които е приспаднало данъчен кредит; отделно от това - предметът на доставка по фактурите е неконкретизиран, както съгласно реквизитите на фактурите, така и с представените пред съда писмени доказателства, а неоткриването на преките доставчици на декларираните данъчни адреси пречи да се провери действителното изпълнение на доставките, по-голямата част, от които не са и заплатени. Обосновано първоинстанционният съд е приел за недостоверни представените при повторното разглеждане на делото от административния съд писмени доказателства-договори, споразумения и приемо-предавателни протоколи между РЛ и доставчиците. Като частни документи с недостоверни дати, непритежаващи материална доказателствена сила, те е следвало да бъдат преценявани в съвкупност с останалите доказателства по делото. Тезата на ревизираното лице, че тези доказателства са достоверни и са съществували по време на ревизионното производство се опровергава освен от непредставянето им в това производство и от декларацията на счетоводителя на ревизираното дружество, че последното не разполага с договори, в изпълнението на които са извършени процесните доставки на "Шен Трийз" ЕООД, "Гиван" ЕООД, "Стилнет-РМ" ЕООД и "Вел Трейд Къмпани" ЕООД. Обстоятелството, че по време на ревизионното производство, РЛ е било в производство по несъстоятелност, не засяга посочените писмени обяснения на г-жа Зоя Минкова /стр. 259 от ревизионната преписка/, доколкото в тях е декларирана изобщо липсата на такива документи, а не наличността им при декларатора. С основание първоинстанционният съд е приел за неконкретизиран предмета на доставките на "демонтаж и окомплектоване на машини", "услуга по договор" и "СМР"; "комисионна по договор", " разкомплектоване на машини", а също и е взел предвид, че трите фактури, с издател "Хелмс интернашънъл" ЕООД с предмет "международен транспорт" са издадени на друго лице - "Мебел Рекорд" ЕООД. При тези факти, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, отказът на първоинстанционния съд да назначи експертиза със задача да се проверят отразените счетоводно приходи при РЛ от продажбата на машини и съоръжения като последващи облагаеми доставки с демонтираното от машинен парк оборудване. Липсата на конкретизация на преките доставки не би могла да бъде компенсирана единствено чрез установяване на последващи доставки на машини, тъй като за приемане на една доставка за последваща на изследваната, по която е отказан данъчен кредит, следва да се докаже идентитет на предмета на двете доставки. Аналогично, съдът не е нарушил съществено процесуалните правила и отказвайки експертиза относно последващи продажби на превозни средства, доколкото предметът на обсъжданите преки доставки на "Шен трийз" ЕООД е "провеждане на разговори с потенциални купувачи и договаряне на условия за продажба на МПС" и дори да се докаже осъществяването на такива продажби, РЛ е следвало да установи, че това е станало именно с посредническата услуга на посочения пряк доставчик. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да бъде присъждано, тъй като такова вече е присъдено в размер до минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение