Решение № 887 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЦБА-ТАВРИЯ ООД, представлявано от управителя К. А., чрез пълномощника си адв. Шопов, против решение 6657 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело 703/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед 086 от 10.02.2023 г. на главния архитект на Община Варна, с която на основание чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 62а, ал. 1 ЗУТ не е разрешено изработване на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) за ПИ с идентификатор 10135.4504.784, част от УПИ за озеленяване, кв. 29 по плана на ж.к. Вл. Варненчик - 1 м. р., гр. Варна. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и да се задължи компетентния административен орган да разреши изработването на ПУП-ПРЗ за имота. Ответникът - главният архитект на Община Варна, чрез гл. юриск. Димова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 10135.4504.784 с площ 2500 кв. м съгласно нотариален акт 139/2021 г. Този имот е в обхвата на УПИ за озеленяване, кв. 29 по плана на ж.к. Вл. Варненчик - I м.р., гр. Варна, одобрен със заповед Р-351/18.08.1995 г. на кмета на Община Варна. Административното производство започва по заявление на ЦБА-ТАВРИЯ ООД, с което е поискано да се разреши изработването на ПУП - ПРЗ за собствения му имот, като се образува нов УПИ LII 784 за обществено обслужване с предвидено застрояване. С оспорената заповед главният архитект на Община Варна отказва да издаде исканото разрешение. В мотивната част на административния акт е прието, че по действащия план за регулация на ж.к. Вл. Варненчик - I м.р., гр. Варна имотът на заявителя попада в УПИ за озеленяване, кв. 29 и по отношение на него е приложима императивната разпоредба на чл. 62а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), забраняваща промяна на предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Направена е преценка и за неприложимост в конкретния случай на разпоредбите на чл. 62а, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ. За да отхвърли жалбата на ЦБА-ТАВРИЯ ООД, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в рамките на делегираните му съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ правомощия със заповед 5512/31.12.2019 г. на кмета на Община Варна. Излага съображения, че административният акт съответства на изискванията за форма и е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че фактическите основания за постановяването му са посочени обективно и пълно, както и че изложените в него факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Обосновава извод за извършена от административния орган преценка след обсъждане на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, които вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Посочва, че установената в чл. 135 ЗУТ процедура е спазена, тъй като административният акт е издаден по подадено заявление от лице по чл. 131 ЗУТ, доколкото искането касае имот, собственост на искателя, като към него е приложена скица-предложение за изменение на УПИ за озеленяване, кв. 29, с която се предлага урегулиране и на всички частни имоти, попадащи в УПИ за озеленяване, кв. 29 по плана на ж.к. Вл. Варненчик - I м.р. Извежда извод за законосъобразност на постановения отказ, тъй като поисканото изменение е в противоречие със забраната по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати четири съдебно-технически експертизи (СТЕ), като изготвените заключения от вещите лица са приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира заключенията на назначените експерти (с изкл. на т. 6 от СТЕ на арх. Й.) и приема за установено по безспорен и категоричен начин, че в имота е налично озеленяване, реализирано в изпълнение на действащия ПУП, което обосновава законосъобразност на оспорения отказ за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ относно имота, собственост на заявителя. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Законосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените в чл. 146 АПК основания за отмяна на административния акт. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в пределите на неговата власт. Съгласно заповед 5512 от 31.12.2019 г. кметът на Община Варна делегира на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ на главния архитект на общината правомощията си по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ да допуска, съответно да отказва изработването на проекти за изменение на действащите подробни устройствени планове. Следователно, оспорената заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е издадена от материално и териториално компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Посочени са фактическите основания за постановяването му. Волята на органа е ясно изразена, като не са допуснати пропуски или грешки, което осигурява упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и позволява на жалбоподателя адекватно да организира защитата си. Заповедта е мотивирана, като преценката за липса на основание за удовлетворяване на искането е извършена след анализ на всички релевантни факти и обстоятелства в съответствие с чл. 35 и чл. 36 АПК. В рамките на служебното начало в административния процес органът събира всички необходими доказателства, извършва надлежна проверка и прави изводи, които кореспондират с установените обстоятелства. Законосъобразен е изводът на съда, че процедурата по издаване на заповедта за отказ за изработване на ПУП-ПРЗ е спазена. Правото на защита на ЦБА-ТАВРИЯ ООД в хода на производството не е нарушено. Административният акт е издаден по подадено от дружеството заявление в качеството му на лице по чл. 131, ал. 1 ЗУТ, към което е приложена скица-предложение за изменение на УПИ за озеленяване, кв. 29, като се цели урегулиране и застрояване освен на имота, собственост на заявителя, но и на всички частни имоти, попадащи в този УПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.З и ал.4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му, което е изпълнено в настоящия случай. Правилно възражението за нарушена процедура, основано на сочената от жалбоподателя липса на становище на главния архитект съгласно изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, е прието за неоснователно. Становището на главния архитект се съдържа в издадената от него заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Той не може да предостави правата си на друг орган, който да даде експертно становище, а го изразява едновременно с упражняване на делегираната му от кмета на община Варна компетентност. След като именно той е органът, на който е предоставено правомощието да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, то няма основание да се приеме, че следва да издаде становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 в друго качество. Логично е при компетентност на кмета да разреши или да откаже изменение, той да бъде подпомогнат от главния архитект при взимането на решение, с оглед естеството и характера на относимите въпроси. В това е и смисълът на разпоредбата, но в обсъждания случай неизпълнението на тази предпоставка не рефлектира на законосъобразността на процедурата. След като именно главният архитект е издател на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, би било лишено от правен смисъл да се изисква отделно негово становище, с което да обоснове решението си да откаже изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. При постановяване на решението съдът правилно и в съответствие с приетите по делото доказателства приема, че заявлението и съпътстващите го документи по отношение собствения на дружеството имот не съответстват на императивната забрана по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно тази норма не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. В конкретния случай, както е посочено по-горе, е поискано разрешаване изработването на проект за ПУП-ПРЗ от ЦБА-ТАВРИЯ - заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото заявлението касае неговия собствен ПИ с идентификатор 10135.4504.784. По действащия план за регулация на ж.к. Вл. Варненчик I м.р., гр. Варна, одобрен със заповед Р-351/18.08.1995 г. на кмета на Община Варна имотът попада в УПИ за озеленяване, кв. 29. Основният спор по делото е налице ли е съществуващо озеленяване в имота на жалбоподателя, което да е реализирано в съответствие с предвижданията на действащия за него план. По делото безспорно е установено, че ПИ 10135.4504.784 е нанесен в одобрената кадастрална карта. Собствеността върху него като част от имот с площ от 5 487 кв. м е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение 1226/19.05.2005 г. на ОСЗГ Варна в съществуващи стари реални граници. Съгласно ОУП на гр. Варна имотът попада в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк). От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че озеленяването е реализирано съобразно предвижданията на действащия РП на ж.к. Вл. Варненчик, I м.р. преди 1997 г., както и че съществува към настоящия момент. В този смисъл са приетите заключения на вещите лица (с изкл. на т. 6 от СТЕ, изготвена от арх. Й., оспорена от ответника), констатациите на които са изградени въз основа на извършен оглед на терена, направената паспортизация на зелените площи от 29.06.1997 г. и представената извадка от Публичен регистър от 2015 г. на озеленените площи, дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУТ. От същите е видно, че процесният имот попада в терен с реализирано на място озеленяване. Изводите на вещите лица кореспондират изцяло с констатациите в приетите по делото констативни протоколи от 2018 г., установяващи наличието в имота на декоративна иглолистна и широколистна дървесна и храстова растителност - около 75-80 дървета от видовете липа, ясен, явор и др., които независимо от различната им възраст, определена от вещите лица, сочи на време на засаждане преди 1997 г. Установено е, че озеленяването е оформено като пояси, дърветата са разположени на редове, т. е. растителността, противно на доводите на касаторите, не е самоизраснала с оглед начина на разполагането й. Настоящият състав не споделя възраженията в касационната жалба, основани на правното значение и действие на удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, както и доводите за неговото незачитане предвид отразеното, че теренът представлява празна неподдържана поляна, без оформени градинки, плочници и др. благоустройствени мероприятия, с което на практика от страна на органа и на съда се преразглежда реституционното решение. Удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ се издават от техническата служба на общината при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се намират в границите на урбанизираните територии. Съгласно чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ тези земи се възстановяват в съществуващи реални граници. Според чл. 18ж ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. В случая решение 1226/19.05.2005 г. на ОСЗГ Варна, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ нива от 5.487 дка, част от който е процесния ПИ с идентификатор 10135.4504.784, е издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, скица от 14.04.2005 г. и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. В последното е отразено, че частта от бившия имот пл. 1804 от помощния кадастрален план на жк Вл. Варненчик с посочената площ, попадаща в територия за озеленяване, след нанасяне на необходимите отстояния, е незастроена. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ са документи, които установяват релевантна за възстановяване на собствеността информация: нанесен ли е имотът в кадастралния план, под какъв номер и с каква площ, какви са границите и регулационният му статут, каква е застроената част, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и какъв е размерът на свободните площи, които подлежат на възстановяване, има ли учредено право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), както и дали има ограничения на собствеността. Следователно, издаването на удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ е част от реституционното производство, което е приключило с издаване на решение 1226/19.05.2005 г. на ОСЗГ - Варна. На практика в случая административният орган зачита неговото действие, тъй като не отрича възстановеното в стари реални граници право на собственост. Ето защо, липсата на оспорване съгласно чл. 193 194 ГПК от страна на ответника на истинността на представеното по делото удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ не може да обуслови извод, че органът и съдът са длъжни да се съобразят с него и отразените обстоятелства към 2005 г., без да обсъдят данните, съдържащи се в събраните доказателства, установяващи различно действително състояние относно реализираното в имота озеленяване. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пренебрегване на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Представеното удостоверение е част от фактическия състав на влязъл в сила административен акт, постановен в производство по реда на ЗСПЗЗ, който в случая не се оспорва от ответната страна. Подаденото съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ искане за допускане на изменение на действащия ПУП задължава административният орган да извърши собствена преценка доколко установеният факт на налична декоративна растителност, реализирана съгласно неговите предвиждания се явява пречка за постановяване на акт с претендираното съдържание. Това производство е отделно и различно от приключилото реституционно такова по реда на ЗСПЗЗ, съответно протича по друг ред чл. 135 и сл. ЗУТ. В тази връзка административният орган е необходимо да провери съществуват ли законови пречки, които изключват удовлетворяване на направеното искане. В случая такава преценка е извършена, като в имота на заявителя при извършен оглед на място е установено наличието на дълготрайна дървесна и храстовидна растителност в резултат на обществено мероприятие, предвидено по действащия ПУП, т. е. той попада в реализирано озеленено пространство. Липсата на алеи, беседки, пейки и др. пространства за отдих в имота не оборва направеното заключение за осъщественото в него благоустройствено мероприятие. Правилно съдът приема, че с допускане изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ за УПИ за озеленяване би се стигнало до нарушаване разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ поради това, че се предлага обособяването на ново УПИза обществено обслужване с предвидено в него застрояване съобразно приложената скица предложение. В този смисъл искането е в противоречие с изричната законова забрана, тъй като би се променило предназначението на реализираната, съществуваща и към момента озеленена площ. Правилно съдът приема за неоснователно позоваването от страна на ЦБА-ТАВРИЯ ООД на чл. 208 ЗУТ. В случая се касае за предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 ЗУТ и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Тези предпоставки в настоящата фаза на производството са ирелевантни, както е неотносимо и установяване изтичане или не на сроковете по чл. 208 ЗУТ за отчуждаване на имота. Установеният факт, че озеленяването е реализирано чрез засети и отглеждани дървесни и храстовидни видове изключва възможността спорът да бъде разглеждан в хипотезата на ал. 2 от чл. 62а ЗУТ, съответно не намират приложение и следващите ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба. В допълнение следва да се посочи, че представеното мотивирано предложение и обяснителната записка към него не се отнасят само за имота на заявителя с идентификатор 10135.4504.784 по КККР на гр. Варна, а засягат и други частни имоти с предвиждане за самостоятелното им урегулиране и застрояване, по отношение на които дружеството няма качеството на заинтересовано лице съгласно чл. 131 ЗУТ и следователно не може да инициира изменение на действащия ПУП - ПРЗ спрямо тях. Това е достатъчно основание за отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП в посочения със скицата предложение обхват. Отделно от това от приетите по делото доказателства се установява, че по искане на предишните собственици на имота, праводатели на касационния жалбоподател, е постановен със заповед 117/20.02.2019 г. изричен отказ с идентичен предмет и на същото основание. Липсват данни и твърдения за обжалването му по съдебен ред, поради което административният акт е влязъл в сила. Административният орган не прилага последиците на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК с оглед повторно направеното искане по отношение на същия имот, но чрез произнасянето по същество с оспорения отказ е постигнат идентичен краен правен резултат за недопустимост на исканата устройствена процедура с оглед установената забрана по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Ето защо, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на ЦБА-ТАВРИЯ ООД, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,