Решение № 10967 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2017 г.

Решение № 10967 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалният си представител юрк. Петров против решение № 337/23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. на Административен съд Х..

Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Д. Димитров, чрез пълномощника си адв. Георгиев оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Х. е отменил, като незаконосъобразна оспорената пред него заповед № 4578/13.12.2016 г., издадена от Директора на Агенция "Митници", с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на Д. Димитров - старши митнически инспектор в М. Б., МП К. А., с ранг III-ти младши.

За да обоснове този правен резултат съдът е приел за безспорно установени следните факти:

Около 17: 00 ч. на 21.06.2016 г. митническите служители Д. Димитров - старши митнически инспектор в М. Б., МП К. А. и К. Чорбаджиев - митнически инспектор в М. Б., МП К. А., са пристъпили към извършване на митническа проверка на автобус на фирма "Е. Т." с регистрационен [рег. номер на МПС], пътуващ от Р. Т. за Р. Б.. Пътниците са декларирали личен багаж, памперси, както и почистващи и перилни препарати. Митническата проверка е продължила около 15 минути. Основната част от проверката е била съсредоточена върху багажното отделение на автобуса. В пътническия салон са били проверени 7-8 чанти с личен багаж на пътници, при което не са били констатирани митнически нарушения. Автобусът е регистриран в "Програмата за граничен митнически контрол на ППС" на трасе "Вх...дящи леки автомобили и автобуси" на МП К. А. в 17: 26 часа. В 17: 30 ч., 4 мин след регистрирането му в горепосочената програма, автобусът е бил спрян, на около 700 м. след трета бариера на пункта, от служители на Пътна полиция при ОД на МВР Х., съвместно с инспектори от група ПИП, и върнат за извършване на повторна митническа проверка.

Автобусът е пролъчен с рентгенова апаратура, след което е извършена и повторната проверка. Изготвен е протокол за извършена митническа проверка № 3445/21.06.2016 г., от който е видно, че на различни места в пътническия салон на автобуса, в задната му част, между седалките и под тях, в пердетата на прозорците и в коланите на седалките са открити, разпръснати 80 бр. кутии цигари "АSSOS SLIMS" и 20 бр. кутии цигари "КARELA ОME", без акцизен бандерол (собственост на трима пътника от автобуса). В пътническия салон, под седалките, между личния багаж на пътниците, както и в чантите им, са открити препарати за растителна защита в различни разфасовки, общо 40 кг и в различни видове туби общо 40 л, притежание на водача на автобуса. Тези факти са били потвърдени и от свидетелските показания, дадени в проведеното на 09.05.2017 г. съдебно заседание.

При така установените факти по делото, АС - Х. е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснато в хода на дисциплинарното производство процесуално нарушение от категорията на съществените. Съгласно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът е извършил проверка на всички основания, а не само на изложените в жалбата такива и се е мотивирал, че жалбоподателят не е извършил вмененото му с оспорената заповед нарушение на служебната дисциплина.

Касационната инстанция, при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото за правилно като краен резултат по следните съображения:

За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е наложил дисциплинарното наказание след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Съгласно текста дисциплинарните наказания се налагат на държавните служители не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая съдът е приел, че нарушението е открито на 13.09.2016 г., на която дата е поставена резолюция "Инспекторат" върху писмо рег.№ 32 -251374/09.09.2016 г. на Началника на М. Б., с което наказващият орган - Директорът на Агенция "Митници" - е уведомен за нарушението на служебните задължения, допуснато от жалбоподателя. Към писмото са приложени копие на писмо от ОД на МВР - Х., РУ - С. с рег. номер. 272000-1135/24.08.2016 г., докладна записка с рег. номер 351р-14279/15.07.2016 г., обяснения от 02.09.2016 г. от служителя на МВР, служебна бележка с изходящ номер 32-247240/02.09.2016 г. и становище от същата дата. В тази връзка АС-Х. е счел, че с получаване на писмото с рег. № 32 -251374/09.09.2016 г. АНО е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на описаното в заповедта деяние, възприето като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и, следователно, от тази дата тече двумесечния срок за налагане на наказанието. Заповед № 4578, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на Д. Димитров - старши митнически инспектор в М. Б., МП К. А., с ранг III-ти младши е издадена от Директора на Агенция "Митници" на 13.12.2016 г. Тъй като срокът е преклузивен, с пропускането му се погасява правото на административния орган да ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител.

Настоящият съдебен състав счита този извод на съда за неправилен.

1. Съдът е направил погрешно тълкуване на нормата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Спорният въпрос по делото е от кой момент следва да се счита, че срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл е започнал да тече – от датата, на която Директорът на Агенция "Митници" е бил уведомен за нарушението на служебните задължения, допуснато от жалбоподателя, или от датата, на която се е произнесъл ръководителя на Инспектората в Агенция "Митници" – 14.11.2016 г. Следва да се приеме, че всички относими за правилното решаване на въпроса, за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, факти и обстоятелства са били изяснени окончателно след произнасянето на Инспектората. След този момент за АНО възниква възможността да предяви събраните доказателства на нарушителя, да обсъди възраженията му и да наложи /или да откаже да наложи/ дисциплинарно наказание, съответстващо на допуснатото нарушение. /държавният служител е изслушан от ДНО на 24.11.2016 г., като е представил и писмени обяснения на същата дата/. В противен случай би се засегнало недопустимо правото на защита на нарушителя. С резолюцията, поставена върху писмото рег. .№ 32 -251374/09.09.2016 г. на Началника на М. Б., с което Директорът на Агенция "Митници" е уведомен за процесното деяние на жалбоподателя, е разпоредено извършване на проверка от помощния му орган - Инспекторат, относно фактическите обстоятелства по случая. След приключване на тази проверка ръководителят на Инспектората е представил обобщена докладна записка, която е депозирана при ДНО на 14.11.2016 година. Именно на тази дата АНО е узнал по безспорен начин за извършеното нарушение, неговият автор, формата на вината, както и останалите обстоятелства, които му дават възможност да прецени вида и размера на наказанието, което следва да наложи, предвид изискването на чл. 91, ал. 1 ЗДСл за мотивиране на акта. Тогава ДНО е в състояние да съобрази и относимите критерии за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.

При тези съображения настоящият състав приема, че срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл в случая е започнал да тече не от 09.09.2016 г., както е приел първостепенния съд, а от 14.11.2016 г. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил изискването на закона и е наложил дисциплинарното наказание в законоустановения преклузивен срок, поради което нарушение на процесуалните правила не е налице.

1. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон

След правилен анализ на приложимата правна норма - чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи за липса на доказателства в подкрепа на твърдяното от АНО нарушение на служебните задължения, а именно: отклонение на Димитров от изпълнение на служебните му задължения съобразно връчената му на 14.06.2016 г. длъжностна характеристика. Анализът на събрания по делото доказателствен материал сочи, че жалбоподателят е изпълнил добросъвестно вмените му служебни задължени и е действал съобразно правомощията му по цитираните в заповедта нормативни разпоредби. При конкретните обстоятелства Димитров не е имал задължение да предприеме действия по осъществяване на щателна митническа проверка. Описателната част на процесната заповед вменява като дисциплинарно нарушение едно бездействие, а именно непредприемане на конкретни действия за преминаване на извършената частична проверка в щателна. Такова едно бездействие обаче би съставлявало дисциплинарно нарушение тогава, когато за служителя съществува нормативно установено задължение за предприемане на конкретното действие. Събрания доказателствен материал в конкретната хипотеза не обосновава наличие на предпоставки, при които, обичайно и в практиката на митническите служители, се преминава към щателна митническа проверка. Хипотетичната възможност за наличието на укрити стоки в превозното средство не е основание за предприемане на щателна митническа проверка, доколкото такава възможност съществува за всяко едно от преминаващите през ГКПП превозни средства, но няма нормативно регламентирано задължение за митническия служител да извършва щателна митническа проверка за всяко едно от преминаващите превозни средства. Държавният служител е действал по установения метод на "оценка на риска" и след като не е намерил обективни причини за преминаване от частична към щателна проверка е приключил същата.

Ето защо е правилен и обоснован извода на решаващия съд, че като не е предприел такава, Димитров не се е отклонил от вменените му длъжностни задължения, а напротив добросъвестно е изпълнил същите.

1. Правилен също така е извода на съда, че АНО необосновано е приел нарушение по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за Митниците, чл. 35, т. 2 и т. 3 от Устройствения правилник на Агенция "Митници". Такъв извод не намира опора в доказателствата, приложени в преписката. Няма данни Димитров да е превишил предоставените му права, нито има данни да не е изпълнил вменените му служебни задължения. Няма доказателства също, че в конкретната хипотеза Димитров е бил ръководен от личен или друг частен интерес, поради което твърдението на АНО за нарушение на т. IV.11. от Кодекса за поведение на митническия служител обосновано е прието за необосновано и недоказано. Така заложените норми на поведение изискват от митническите служители да действат в рамките на своята компетентност и да се ръководят единствено от действащото законодателство и обществения интерес. Д. наказващият орган не е изложил в заповедта мотиви и аргументи за наличието на друг интерес, ръководещ действията на жалбоподателя.

Изложеното по-горе води до следните изводи: 1. дисциплинарното нарушение, за което на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание", не е доказано и 2. обжалваната в първоинстанционното производство заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което същата е незаконосъобразна и правилно е била отменена.

При този изход на спора и предвид направеното от ответника своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, администрацията при касатора следва да бъде осъдена за заплати на ответника сумата в размер на 200.00 лв. (двеста лева).

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение