Решение № 207 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Григоров от гр. Габрово, подадена чрез адв. Т. Русева от АК Бургас, с която се обжалва Решение 16/23.02.2023 г., постановено по адм. д. 227 по описа за 2022 г. на Административен съд Габрово. Изложени са подробни оплаквания, че обжалваният съдебен акт е недопустим, неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание за касатора се явява адв. Русева, която поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Прави искане да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки с развити съображения в подкрепа на касационната жалба. Ответникът заместник-министър на младежта и спорта, чрез главен юрисконсулт М. Маркова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и оспорва частично разноските на касатора по представения списък. Представя писмено становище с подробно развити съображения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е отхвърлил оспорването на Н. Григоров от гр.Габрово против Заповед РД-09-882/26.10.2022 г. на зам. министъра на младежта и спорта, с която е постановен отказ за вписването на Григоров в Регистъра на треньорските кадри. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производство е започнало по Заявление 14-00-1776/09.12.2021 год., подадено от Н. Григоров, с което същият е заявил вписване в Регистъра на треньорските кадри по чл.9, ал.1, т.4 от Закона за физическото възпитание и спорта за вид спорт волейбол . Към заявлението са представени Удостоверение от ВК Коко Волей 2016 Габрово, подписано от Н. Григоров в качеството му на представляващ клуба, в което е посочено, че същият е работел и работи като треньор и гл. треньор на обществени начала от 2016 г. до момента на подаване на заявлението /09.12.2021г./, както и декларация по §4, ал.2 от ДР на Наредба 1/2019 г. (Образец 3, утвърден със Заповед РД-09-258/14.05.2019г.) от Волейболен клуб Коко Волей 2016 с [ЕИК], в която се декларира, че заявителят е роден през 1966 г. и към 12.02.2019 г. е заемало длъжността старши треньор, главен треньор по волейбол. Заявлението и приложенията към него са разгледани от комисия, назначена със Заповед РД-09-760/25.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта, за което е съставен Протокол 175 от заседание, проведено на 17.10.2022 г. От протокола е видно, че комисията е предложила да бъде отказано вписване в регистъра на треньорските кадри на четирима заявители, сред които и касатора. Изложени са мотиви, че Григоров не е представил документи за завършено образование и придобита квалификация, поради което липсват доказателства за съответствие с минималните изисквания по чл.6-10 от Наредба 1/2019 г. Към датата на подаване на заявлението му е била в сила редакцията на §4 от ДР на Наредба 1/2019 г., изм. ДВ бр.17/26.02.2021 год., в сила от 01.03.2021 г., съгласно която лицата, родени до 31.12.1969 г., удостоверяват обстоятелствата по §4, ал.1 от ДР на същата наредба с декларация, издадена от съответната лицензирана спортна федерация по съответния вид спорт. Комисията е приела, че тъй като представената от заявителя декларация не изхожда от лицензираната спортна федерация по волейбол, която е Българска федерация по волейбол с [ЕИК], а от волейболен клуб, то не са налице доказателства за обстоятелствата по §4, ал.1 от ДР на Наредба 1/2019 г. Въз основа на посочения протокол е издаден оспореният административен акт, а именно Заповед РД-09-882/26.10.2022 г. на зам. министъра на младежта и спорта. В същата е прието по мотивите, изложени от комисията по чл.16, ал.2 от Наредба 1/2019 г., че заявителят не отговаря на изискванията на чл.6-10, нито на тези на § 4 от ДР от Наредба 1/2019 г. за треньорските кадри, поради което не са налице основанията за вписването му в регистъра по чл.9, ал.1, т.4 от Закона за физическото възпитание и спорта за съответния вид спорт. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на приложимата нормативна уредба и на събраните в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на които е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оспореният отказ е материално законосъобразен. Касационният съдебен състав намира тези изводи за правилни. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.16, ал.10 от Наредба 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри, а именно от зам. министъра на младежта и спорта, оправомощен с представената по делото Заповед РД-09-732/09.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта. Подаденото заявление и писмените доказателства към него са разгледани от комисия по чл.16, ал.2 от Наредба 1/2019 г., назначена със Заповед РД-09-760/25.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта, която в съответствие с посочената разпоредба е направила мотивирано предложение да бъде отказано вписване по подаденото заявление, обективирано в Протокол 175 от 17.10.2022 г. Неоснователни са оплакванията на касатора, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че комисията в нарушение на чл.16, ал.9 от Наредба 1/2019 г. не е дала срок на заявителя за отстраняване на нередовности и допълнително представяне на документи, както и че не е изискала служебно такива във връзка с установяване на изискванията за вписване в регистъра. Горната разпоредба е диспозитивна и представлява правна възможност, свързана с преценка на комисията за необходимостта от такива действия. Но дори да се приеме, че при условията на чл.30, ал.2 от АПК комисията е била длъжна да укаже на заявителя отстраняване на недостатъци във връзка с подаденото от него заявление и да му предостави срок за това, то в конкретния случай неизпълнението на горното не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебната практика е възприето становището, че съществено е онова нарушение, неосъществяването на което би могло да доведе до промяна на приетата за установена фактическа обстановка и/или правните изводи на административния орган. В конкретния случай по делото няма спор между страните, че касаторът не отговаря на изискванията на чл.6-10 от Наредба 1/2019 г. за вписване в Регистъра на треньорските кадри за която и да е от видовете треньорски длъжности, посочени в чл.3, т.1 от същия подзаконов нормативен акт, поради което подаденото от него заявление е с цел да се възползва от изключението от общите правила, регламентирано от § 4, ал.1 ал.3 от наредбата. Постановеният изричен отказ за вписването му в регистъра е заради обстоятелството, че със заявлението си касаторът не е представил изискуемата от § 4, ал. 1 от ДР на Наредба 1/2019 г. Декларация образец 3, издадена от съответната лицензирана спортна федерация по съответния вид спорт - Българска федерация по волейбол с [ЕИК], а е представил такава, подписана от него в качеството му на представляващ волейболния клуб Коко Волей 2016 Габрово. Изискуемата от нормативната уредба декларация не е представена нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата съдебна инстанция, а от изложените доводи в касационната жалба и становището на ответника може да се направи извод, че такава, изхождаща от Българска федерация по волейбол не е издавана до датата на съдебното заседание пред настоящия съд. Ето защо следва да се приеме, че заявителят обективно не е бил в състояние да представи надлежна Декларация образец 3 в периода на провеждане на административното производство, с оглед което не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на оспорения административен акт. С оглед оплакванията на касатора, свързани с това, че заявителят е подал заявление до Българска федерация по волейбол за издаване на декларация, установяваща обстоятелствата по §4, ал.1 от ДР на Наредба 1/2019 г., но такава не е издадена по субективни причини, следва да се посочи, че касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за наличие на формиран мълчалив отказ, който не е бил оспорен. Сдружение Българска федерация по волейбол е организация, предоставяща обществени услуги по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за администрацията. Издаването на въпросната декларация представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, която е нормативно регламентирана от § 4, ал.2 от Наредба 1/2019 г. Съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. При тези съображения следва да се приеме, че представената в хода на административното производство от Григоров декларация /Образец 3/, подписана от самия него в качеството му на представляващ Волейболен клуб "Коко Волей 2016", не е годна да удостовени обстоятелствата по §4, ал.1 от ДР на Наредба 1/2019 г. Правилно и административният орган, и първостепенният съд са приели, че тези обстоятелства следва да бъдат удостоверени от лицензираната спортна федерация по съответния вид спорт с декларацията по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта и оповестен на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта, а не с подадената от настоящият касатор такава. При тези фактически установявания е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че към процесното заявление не са били приложени необходимите надлежни доказателства, установяващи заеманата от Григоров длъжност съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 1/2019 г. Като е приел, че това обстоятелство не е удостоверено от лицензирана спортна федерация по съответния вид спорт с декларация по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта и оповестен на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта и е потвърдил оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника следва да бъде уважена и следва да се присъдят такива в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение