Решение № 14355 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2017 г.

ВАСII отделение27.11.2017 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 148 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 420/2016 г. по описа на Административен съд - С. област в частта, с която е отменена заповед № ЛС-01-405 от 12.03.2016 г. на кмета на община Самоков относно одобрения ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ IX-1, кв. 1 по плана на в. з. Ярема, община Самоков и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Б. против заповед № ЛС-01-405 от 12.03.2016 г. на кмета на община Самоков в частта, с която е одобрен ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ IX-1, кв. 1 по плана на в. з. Ярема, община Самоков, представляващо прокарване на задънена улица с о. т. 5а-5б и разделяне на УПИ IX на два нови урегулирани поземлени имоти: УПИ IX-1 и УПИ XV-1 по зелени и кафяви линии и цифри, кафяви букви и зелени щрихи на приложения проект. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14355 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. от гр. С., чрез адв. Оцетова като процесуален представител, против решение № 148 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 420/2016 г. по описа на Административен съд - С. област в частта, с която е отменена заповед № ЛС-01-405 от 12.03.2016 г. на кмета на община Самоков относно одобрения ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ IX-1, кв. 1 по плана на в. з. Ярема, община Самоков. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорената заповед в тази й част. Ответникът - кметът на община Самоков в писмено становище заявява, че поддържа касационната жалба и счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Ответниците - Д. П. Б. и С. А. А., чрез пълномощника си адв. Пенева, изразяват становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. област, по оспорване на Д. П. Б., е отменил заповед № ЛС-01-405 от 12.03.2016 г. на кмета на община Самоков, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, с която е одобрен: ПУП - изменение на плана за регулация (ИПР) на УПИ IX-1, кв. 1 по плана на в. з. Ярема, община Самоков, изразяващо се в прокарване на задънена улица с о. т. 5а-5б и разделяне на УПИ IX на два нови урегулирани поземлени имоти: УПИ IX-1 и УПИ XV-1 по зелени и кафяви линии и цифри, кафяви букви и зелени щрихи на приложения проект; ПУП - изменение на плана за застрояване (ИПЗ) - застрояване в новообразуваните УПИ IX-1 и УПИ XV-1 по плана на в. з. Ярема в обособената рекреационна устройствена зона за вилен отдих - "Ов" със следните показатели: плътност на застрояване - до 40%, коефициент на интензивност - до 0,8, минимална озеленена площ - 50% и височина на сградите - до 7 м съгласно приложения проект. Решението в частта, в която е отменен оспорения административен акт по отношение одобреното изменение на плана за застрояване на новообразуваните урегулирани поземлени имота, не е обжалвано и е влязло в сила. За да обоснове извод за незаконосъобразност на заповедта в частта, в която е одобрен ПУП - ИПР на УПИ IX-1, кв. 1 по плана на в. з. Ярема, община Самоков, съдът е приел, че административният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Посочил е, че административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 35 АПК, не е обосновал приложението на чл. 19, ал. 4 ЗУТ, предвидената задънена улица за осигуряване на достъп до новообразувания УПИ IX-1 не е котирана с означени ширина и дължина, не е изработен трасировъчен карнет с нанесени трасировъчни данни, както и не са спазени изискванията на чл. 108 ЗУТ. Решението в обжалваната му част е неправилно. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Процесният урегулиран поземлен имот е предмет на съдебна делба. От данните по делото се установява, че с решение № 66 от 04.05.2012 г. по гр. дело № 1421/2011 г. на РС - Самоков е допусната делба на УПИ IX, кв. 1 по плана на в. з. Ярема с площ от 1020 кв. м, при описани съседи и квоти на съсобственост - по * ид. части за Д. П. Б. и Д. А. Г.. С решение № 122 от 15.09.2014 г. по същото дело съдът е възложил на касационната жалбоподателка в настоящото производство дял втори от този УПИ с площ от 485 кв. м, а на другата съделителка - дял първи от имота с площ от 512 кв. м, в който попада съществуващата сграда, съгласно вариант 3 от скицата към заключението на вещото лице. Сградата е собственост на трето лице и не е предмет на делото за делба. Във втората фаза по извършване на делбата пред районния съд е представено положително становище по чл. 201 ЗУТ от главния архитект на община Самоков за поделяемостта на имота на два самостоятелни УПИ по предложения вариант 3 от заключението на вещото лице при условията на чл. 19, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗУТ. Д. Б. е обжалвала решението на районния съд за възлагане. С протоколно определение от 30.03.2015 г. по гр. дело № 119/2015 г. Софийски окръжен съд е предоставил възможност на страните да изготвят проект за разделяне на делбения имот, който да внесат в техническата служба на община Самоков. Административното производство е инициирано по заявление на един от съделителите - Д. Г., която е представила проект за изменение на плана за регулация и застрояване. Срещу проекта за изменение на ПУП е постъпило възражение от другия съсобственик на имота Д. Б.. Проектът е разгледан от Експертния съвет при община Самоков и той е предложил одобряването му. Въз основа на това е издадена оспорената заповед, в която като фактическо основание е посочено определението на Софийски окръжен съд по гр. дело № 119/2015 г. При тези данни Административен съд - С. област не е съобразил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 201, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, независимо от обстоятелството, че указание за провеждане на административната процедура по разделяне на имота не е дадено от делбения съд, а от въззивната инстанция. Производството е по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Неговият предмет е поделяемостта или не на имота, предмет на делбата. Процедурата е уредена в чл. 201 ЗУТ. Изискано е становище от общинската администрация на община Самоков относно поделяемостта на имота. Главният архитект е изразил положително становище, според което имотът е поделяем на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Проектът е представен от единия съделител и е одобрен от ОЕСУТ при община Самоков. Не е задължително по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ проектът за разделянето на имота да бъде представен и съгласуван от всички съделители. В случаите, когато това съгласие не е налице и някой от съделителите не желае да се внесе проект за одобряване на изменението на регулационния план, той има право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за одобряването му. В противен случай заповедта за одобряване на изменението би била окончателна и няма да подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 6 ЗУТ. Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта в частта относно прокарване на задънена улица с о. т. 5а-5б и разделянето на имота на два самостоятелни такива е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Несъобщаването на заповедта на собственика на сградата, находяща се в имота, не се отразява на нейната законосъобразност. Съобщаването е от значение за надлежното упражняване на процесуалното право на жалба от заинтересованото лице, което в случая не е реализирано. Не се констатира неспазване на изискванията на чл. 35 АПК. Заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Непосочването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ като правно основание не съставлява нарушение във формата на акта, което да обуславя извод за отмяната му в частта за изменение на регулационния план. Прилагането на посочената норма се извлича от писмените материали в административната преписка и графичната част на проекта. Новопредвидените УПИ не могат да имат лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване по арг. от чл. 201, ал. 2 ЗУТ. В случая са приложими изискванията за лице и повърхност, относими при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като имотът попада във вилна зона. При делба реално обособените части не могат да бъдат с размери по - малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5 - чл. 19, ал. 4 ЗУТ. От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че по отношение на двата новопроектирани УПИ тези изисквания са спазени. Задънената улица - тупик е предвидена с цел да обслужва новосъздадения УПИ IX-1, като му се осигурява лице и достъп. Проектирането й с широчина от 3,5 м отговаря на изискването на чл. 81, ал. 1, предл. 1 ЗУТ за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, както правилно е установено и от съда. Площта на същата е изключена при образуване на двата нови УПИ. В нея не попадат септичната яма и водопровода, както и никаква дървесна растителност. УПИ IX-1 е предвиден с площ от 523 кв. м, която надвишава минималната, намалена с 1/5 на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 4 ЗУТ, има лице 3,5 м спрямо задънената улица с о. т. 5а-5б. Спазена е разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗУТ, позволяваща УПИ с изход на задънена улица да има лице към нея с размер не по-малък от нейната широчина. Новопредвиденият УПИ XV-1 е с площ от 480 кв. м, като съответства на минимално допустимата, намалена с 1/5 и има лице 16,5 м, с което също са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗУТ. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че липсата на означени в графичната част на изменението на регулационния план ширина и дължина на новопроектираната улица-тупик, както и липсата на изработен трасировъчен карнет представляват съществени нарушения, които водят до отмяна на заповедта в частта относно регулационния план. Ширината и дължината на задънената улица са установени от вещите лица чрез измерване от числения модел на плана за регулация. Площта й от 17 кв. м е посочена в графичната част на одобрения проект. Разликата от 0,50 кв. м, приета в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, е незначителна и в рамките на допустимото отклонение. При това положение не е налице несъответствие между квадратурата на разделяния имот от една страна и новопредвидените задънена улица и два УПИ от друга, както неправилно е прието в съдебното решение в обжалваната му част. Липсата на котировка на задънената улица и трасировъчен карнет, определени като нарушения от вещите лица по т. 8.6 и т. 8.7 от приложение № 2 към Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, не биха довели до невъзможност за трасирането на тупика. Съдът неправилно е кредитирал заключението на тройната експертиза в тези му части. Безкритично е възприел и посоченото от експертите неспазване на изискванията на чл. 108 ЗУТ, без конкретно изложени мотиви в какво се изразяват нарушенията и кои от условията на нормата не са изпълнени. Друг технически вариант за разделянето на УПИ, предмет на делбата, който да е по-икономично осъществим, не е предложен и изследван от вещите лица. От данните по делото не се установява нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Одобреното със заповедта изменение на застроителния план е отменено, поради което не следва да се обсъжда. Ето защо, като е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е материално незаконосъобразна в частта относно одобреното изменение на регулацията и разделянето на УПИ IX, кв. 1 на два самостоятелни имота, съдът е постановил неправилно решение в обжалваната част, което подлежи на отмяна. Вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което жалбата на Д. П. Б. срещу заповедта в посочената част следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

1