Решение № 441 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г.

Решение № 441 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).

Обжалвано е въззивно решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 939 на 31.07.2007 г. по в.гр. д. № 686/2006 г., с което е оставено в сила решение № 483 от 13.03.2006 г. по гр. д. № 4060/2004 г. на Варненския районен съд за отхвърляне иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, находящ се в землището на гр. В. местността "Х" /"М"/ с площ от 680 кв. м., съставляващ ПИ № 3* по КП на КК "Ч" при граници: крайбрежна алея и море, кавак и шосе, ПИ № 3* паркинг и ПИ № 3* при придобивен способ земеделска реституция по решение от 28.04.1999 г. по гр. д. № 1437/1996 г. на Варненския районен съд, ХIХ-ти състав.

Недоволни от решението са касаторите Д. А. Й. ЕГН ********, К. А. К. ЕГН ******, Н. А. К. ЕГН ******, К. Ц. Д. ЕГН ******, Р. Д. С. ЕГН ******, Ц. Д. Ц. ЕГН ******, К. Й. Н. ЕГН ******, В. Й. Д. ЕГН ******, К. Н. К. ЕГН ******, В. Н. М. ЕГН ******, Д. Г. Д. ЕГН ******, С. Д. Б. ЕГН ******, Г. Д. Б. ЕГН ******, Д. Д. Б. ЕГН ******, всички от гр. В. и А. Й. Ж. ЕГН ****** и Й. А. Н. ЕГН ********, двамата от с. К., Варненска област, представлявани от адвокат П от АК В., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като необосновано и е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като решението по чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ легитимира ищците като собственици на процесния недвижим имот. допълнително съображения се излагат в писмена защита на процесуалния представител адвокат П от АК В.

Ответника по касация П. О. Г. ЕГН ********** от гр. В. чрез особения представител адвокат Т от АК- В. е постъпил отговор по чл. 218г ГПК (отм.), в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Допълнително съображения се излагат в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е доказано обстоятелство наследодателят на въззивниците /ищци/да е бил собственик на възстановения имот към момента на кооперирането му и установената липса на идентичност между същия и описания в нотариалния акт от 1919 г. и заявен за възстановяване следва извода, че ищците не се легитимират като собственици на възстановения имот, поради което не следва да бъде зачетено решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а освен това липсват данни ответницата да владее имота към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.

Съдът е взел предвид и е съобразил фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт - решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. решението на поземлената комисия в качеството на административен акт има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да индивидуализира обекта на правото, поради което то следва да се издаде, ако са налице всички предпоставки, дори да е подадено от лице, комуто не принадлежи правото на иска възстановяване на собствеността- аргумент от чл. 12, ал. 4 ЗСПЗЗ. Със завършването на административната процедура възниква и самото правото на собственост, тъй като без обект, към който да са насочени е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. От този момент се открива възможността да се иска ревандикация на вещта, като спорът ще се разреши предвид принадлежността на правото на собствеността към момента на отнемането или на включването на имота в ТКЗС, а в случаите, когато като придобивен способ се сочи давностно владение - и съгласно нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ- Положителното решение на поземлената комисия определя правния интерес на касаторите да искат ревандикация на спорния имот, след като докажат, че правото на собственост към е принадлежало на тях, респективно на техните наследодатели.

Нотариалният акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС - № 1* том. , дело № 19/19** г. на трима наследници /една от които е ответницата/ на С. Г. В. не се ползува със сила на присъдено нещо, но удостовереното в него не е опровергано с допустимите от закона средства. Освен това не е установено и че ответницата владее спорния имот, поради което правилно решаващият съд е приел, че не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на трите кумулативно предвидени законови предпоставки: ищците да са собственици на процесния недвижим имот и ответницата да го владее без да има основание за това, за да се уважи иска за ревандикирането му на основание чл. 108 ЗС.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение