Решение № 11140 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2009 г.

Решение № 11140 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Престиж 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Лозенец" ул. "Персенк" № 52, вх. В, ет. 3, ап. 32, представлявано от управителя Стаменка Петрова, против Решение от 16.10.2008 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 1781 по описа за 2006 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1889 от 10.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД София град, в частта му, потвърдена с Решение № 339 от 22.02.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод относно реалността на доставките, по които е отказан данъчен кредит, както и относно реквизитите на фактурите; неправилно бил приложен чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) като разходът по фактурите на "МБЕ гара Хитрино" АД не бил признат само поради недоказване на отразяването на прихода в счетоводството на доставчика, като реалността на сделките била различно третирана по ЗДДС (отм.) и по ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението и на ДРА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното: 1. В частта по ЗДДС (отм.). За да потвърди ДРА, в частта му на отказан данъчен кредит общо в размер на 2 000 лв. по две фактури от м. 03.2002 г. с издател ЕТ "Теди-Димитър Дамянов" и в тази относно отказа на данъчен кредит в данъчни периоди м. 05 и 06.2002 г. по доставки на "БХ Профит Христов" ЕООД в общ размер на 6 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказано счетоводното начисляване на ДДС от страна на преките доставчици, което не е доказано и в съдебното производство след отказа на жалбоподателя от изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с този предмет. Решението в тази част е правилно, начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик като задължение към бюджета е императивно изискване на чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит на получателя. Отделно от това, правилно съдът е преценил и липсата на доказателства за действителното извършване на фактурираните консултантски услуги, изготвяне на рекламна стратегия по договор и транспорт като първа предпоставка за признаване на претендираното право. 2. В частта по ЗКПО (отм.) За да отхвърли жалбата против ДРА относно непризнаване на разходи общо в размер на 58 798, 25 лв. за 2002 г. по фактури на ЕТ "Теди-Димитър Дамянов", "БХ Профит Христов" ЕООД и "МБЕ гара Хитрино" АД и определените при това преки данъци, съдът е съобразил липсата на фискални бонове към посочените подробно в акта и решението фактури. За 2002 г. по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция от ДВ, бр. 110/2001 г. финансовият резултат се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително, придружени с фискален бон, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. Липсата на фискални бонове към фактурите не се оспорва и в касационната жалба, поради което решението и в тази част е правилно. Претенцията на ответника за присъждане на юрсконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първата инстанция и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение