Решение № 14791 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2017 г.

Решение № 14791 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна, подадено от Л. Д. С. на определение № 9838 от 24.07.2017 г. на Върховен административен съд, Второ отделение по адм. д. № 6463/2017 г., с което е оставено в сила определение № 197/27.04.2017 г. на Административен съд К., постановено по адм. д. № 206/2015 г. В първоначално подаденото искане молителят е посочил като основание разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В допълнение към искането за отмяна се посочва като основание и чл. 239, т. 3 от АПК - а именно когато актът е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Ответникът - кметът на община Д., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по искането. Ответниците - М. В. П., Р. Х. Б., Д. Х. В., И. К. И., Г. Д. П. - редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото са постъпили писмени възражения по искането за отмяна от пълномощника на М. В. П., от особения представител на Р. Х. Б. и от процесуалния представител на И. К. И., в които са изразени становища за неоснователност на искането. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, II колегия намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определение № 197/27.04.2017 г. по адм. д. № 206/2015 г. по описа на Административен съд К., е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от оспорване, жалбата на Л. С. срещу заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д. за попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница за имот с нов пл. № 6339 в кв. 237 по застроителния регулационен план (ЗРП) на гр. Д., без изменение на регулацията, с искане за обявяването й за нищожна, прекратено е производството по адм. д. № 206/2015 г. и са присъдени разноски. С определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. по описа на ВАС, Второ отделение е отменено определението на Административен съд К. в частта му, с която Л. Д. С. е осъден да заплати по сметката на Административен съд К. сумата от 1200 лв. разноски за назначените особени представители и е оставено в сила определението в останалата му част. От фактическа страна се установява следното: С решение № 986/6.03.2015 г. на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Д. на Л. С. са му възстановени като наследник на С. К. нива от 1.000 дка в м. "Курт дере", представляваща имот № 68789.616.004 и нива от 0.827 дка в същата местност, представляваща имот № 68789.616.002 в строителните граници на гр. Д., а е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3.425 дка в м. "Курт дере", землище гр. Д., на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ (поради застрояване/проведени мероприятия които не позволяват възстановяване на собствеността). По адм. дело № 206/2015 г. на Административен съд К. са били обсъдени и приети заключенията на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, относно факта, че имот № 68789.616.004 - собственост на С. и имот № 6339 - собственост на заинтересованите страни (изброени по-горе), доколкото представляват част от една обща нива от 17 дка, съгласно нотариален акт от 1923 г.), са съседни, като очертаната част в жълто на скицата към второто заключение на СТЕ, не е възстановен на жалбоподателя С. имот, т. е. не е част от имот № 68789.616.004, а е част от имот № 6339, в който смисъл е и съдебно решение от 16.01.2013 г. по гр. дело № 1164/2008 г. по описа на Районен съд гр. Д.. С това решение е бил отхвърлен като неоснователен предявен от Л. С. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР срещу заинтересованите страни (по-горе), с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците правото на собственост на Л. С. на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху 400 кв. м., представляващи място с правоъгълна форма и разположени между ПИ № 616004, парцел II за комплексно жилищно строителство, парцел III за училище по автотранспорт и ПИ № 6339 в кв. 237 по плана на гр. Д., погрешно заснети и записани като част от поземлен имот № 6339 по ПКП за м. "Прогона" гр. Д. (на заинтересованите страни), като невярната имотна граница е нанесена със Заповед № 152/5.03.1997 г. Т.. е с кадастралния план от 1997 г., същите 400 кв. м. са част от ПИ № 616004 по картата на гр. Д., като вярната имотна граница между ПИ № 6339 и ПИ № 616004 преминава по кадастъра на старите собственици и представлява слог. С решение от 24.03.2014 г. на Окръжен съд К. по в. гр. д. № е обезсилено решение от 16.01.2013 г. по гр. д. № 1184/2008 г. на Районен съд Д. и е прекратено производството по предявения установителен иск по чл. 124 ГПК от Л. С., поради неприключила реституционна процедура по отношение на имотите на наследодателя на Л. С. - С. К.. Производството е прекратено и по отношение претенцията на Л. С. по чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 4, т. II, рег. № 5677, дело № 539/22.12.2000 г. на Нотариус при ДРС, в частта за площта на имот № 6399 над 3170 кв. м., а именно за посочените 230 кв. м. В производството по в. гр. д. № 261/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, Стоилов е направил отказ от установителния си иск за първоначално претендираните 400 кв. м. и е редуцирал претенцията си до площта от 230 кв. м., очертана с жълт цвят на Скица № 3 от заключението на в. л. Б. Гонев - л. 307 по гр. д. № 1184/2008 г. на Дупнишки районен съд, като се претендира, че същата площ е погрешно заснета и записана като част от имот пл. № 6339, кв. 237 по кадастралния план на гр. Д. със Заповед № 152/5.03.1997 г. С определение № 4135/11.04.2016 г. по адм. д. № 13541/2015 г. ВАС Второ отделение е отменил прекратителното определение - първото постановено по адм. д. № 206/2015 г. на Кюстендилски районен съд - (на л. 105 по адм. д. № 206/2015 г.) на същото основание, определение № 553/29.10.2015 г. на Административен съд К. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за обявяване на нищожността на заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д.. Съдът в изпълнение на указанията на ВАС за установяване местоположението на собствените на жалбоподателя имоти, е назначил СТЕ и допълнителна СТЕ, приети по делото, основната СТЕ е оспорена от страните. Съдът е приел, че засягане на имота на жалбоподателя 68789.616.004 не е налице, тъй като спорните 232 кв. м. по гр. д. № 1164/2008 г., очертани в жълт цвят на изготвената от в. л. скица (л. 393 по делото), са част от имот № 6339, собственост на заинтересованите страни - въз основа на заключението на в. л. - същата част не е част от имота на С., възстановена с решението на ОСЗ. Изхождайки от изложеното, в определение № 197/27.04.2017 г. по адм. д. № 206/2015 г., Административен съд К. не е приел заключението на СТЕ в частта му за наличие на засягане на имота на Стоилов по отношение на въпросните 232 кв. м., поради неприключилата реституционна процедура относно имотите на наследодателя му към датата на издаване на заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д. за одобрение нанасянето на ПИ № 6339, кв. 237 в КК на гр. Д.. Съдът е приел, че поради това, след като към момента на подаване на жалбата Стоилов не е доказал нарушение на негови права, същият не разполага с правен интерес да оспорва заповедта на кмета на община Д.. Предвид на това производството по адм. дело № 206/2015 г. по описа на Административен съд К. е прекратено поради недопустимост на жалбата на Л. С. срещу заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д.. В производството по адм. д. № 6463/2017 г., образувано по частна жалба на Л. С. срещу определение № 197/27.04.2017 г. по адм. д. № 206/2015 г., Върховният административен съд, състав на Второ отделение е съобразил, че Административен съд К. неправилно се е позовал на решението на Районен съд Д. по гр. д. № 1164/2008 г. с което е отхвърлен искът на С. по чл. 124 ГПК вр. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР срещу заинтересованите страни, относно 232 кв. м., за които е било прието, че не са собственост на Л. С.. ВАС е отчел, че това решението е било обезсилено и е прекратено производството по делото с решение от 24.03.2014 г. по гр. д. № 261/2013 г. по описа на Окръжен съд К., като изходът от спора е определен от преждевременно заведения иск при незавършена земеделска реституция. ВАС в мотивите на определението си цитира приетото от Окръжен съд К., че едва след приключване на административната процедура за възстановяване на собствеността, ако е налице спор за материално право, произтичащ от начина на кадастрално заснемане на възстановения имот и принадлежащия на ответниците имот пл. № 6339, ще е налице интерес от провеждането на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Въз основа на гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение в определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. (чиято отмяна се иска в настоящото производство), е приел за несъстоятелни твърденията на Стоилов за унищожаемост на заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д., и че към месец март 1997 г. неправомерно не са зачетени правата му върху 230 кв. м., която заповед не му била съобщавана като съсед по нот. акт № 31/1923 г. Направил е извода, че към момента на постановяването на заповед № 152/05.03.1997 г. за попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница на имот с нов пл. № 6339 в кв. 237 по ЗРП на гр. Д. без изменение на регулацията, имотът на С. - 68789.616.004 не е бил възстановен, тъй като това е станало много по-късно във времето - с решение № 938/6.03.2015 г. на ОСЗ Д., променено на основание решение на РС Д. № 441/17.07.2014 г. по адм. д. № 2128/2013 г. и удостоверение на община Д. от 9.02.2015 г., с което е възстановен и имот № 68789.616.002 (от 0827 дка), като е отказано възстановяване на правото на собственост на нива от 3.425 дка в същата местност в строителните граници на гр. Д.. На изготвената от вещото лице комбинирана скица по помощен план с действащ регулационен план и КК на гр. Д., ПИ № 616.004 е отразен с площ 1.049 кв. м. минимално над възстановеното по последното решение на ОСЗ Д.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от преписката по адм. д. № 206/2015 г. - л. 348 по делото, С. е бил обезщетен първоначално по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ с решение № 07/08.11.2005 г. на ОСЗ Д. - л. 347 по адм. д. № 206/2015 г., за частта от имота му, която не му е възстановена от ОСЗ. По жалба на Л. С. срещу решението на ОСЗ, с решение № 441 от 17.07.2014 г. по адм. д. 2128/2013 г. по описа на Районен съд Д. - (на л. 15-17 по адм. дело № 206/2015 г.) е прието, че това не е пречка за възстановяване на имота му в стари реални граници. Върховният административен съд, състав на Второ отделение приема, че към момента на постановяване на определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. не е разрешен със сила на присъдено нещо, спорът за претендираните от Л. С. 232 кв. м., което е посочено на стр. 3 в самата частна жалба на Стоилов, т. е. в сила са цитираните по-горе мотиви на решението на Окръжен съд К. от 2014 г. Нищожността се преследва без ограничение във времето, но при наличие на доказан правен интерес, какъвто за Л. С. не е налице, поради неприключилата реституционна процедура за имотите на наследодателя му. По тези съображения, с определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. на ВАС, Второ отделение е оставено в сила в прекратителната му част определение № 197/27.04.2017 г. по адм. д. № 206/2015 г. на Административен съд К.. В подаденото до настоящия петчленен състав на Върховен административен съд, II колегия, искане за отмяна, като основание по чл. 239, т. 4 от АПК на определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. ВАС Второ отделение се цитират и прилагат следните съдебни актове: 1) Определение № 311/25.07.2012 г. по кахд № 145/2012 г. на Кюстендилски адм. съд; 2) Решение от 20.05.2013 г. по кахд № 93/2013 г. на Кюстендилски адм. съд; 3) Решение № 135 от 18.06.2013 г. на Кюстендилски административен съд по адм. д. № 108/2013 г. Прегледът на тези актове налага извода, че въз основа на тези актове не може да се направи заключение за наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като по отношение на тях не е налице твърдяното от Л. С. тъждество: да са между същите страни, за същото искане и на същото основание с правния спор, който е предмет на делото, отмяната на чийто краен акт (определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 г. ВАС Второ отделение) се иска от Стоилов. Приложените към искането за отмяна съдебни актове касаят различни по своята същност правни спорове, между различни страни и на различно правно основание от процесния. Относно наведеното в допълнението към искането за отмяна основание по чл. 239, т. 3 от АПК, че актът е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, настоящият петчленен състав на ВАС, II колегия намира същото за неоснователно. В допълнението към искането за отмяна е цитирано обезсиленото решение по гр. д. № 1164/2008 г. на Дупнишки районен съд. Това решение обаче, както и факта на обезсилването му е било изрично взето предвид, разгледано и обсъдено в мотивите на Определение № 9838/24.07.2017 г. по адм. д. № 6463/2017 на ВАС, Второ отделение, чиято отмяна се иска в настоящото производство. С оглед на това не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 239, т. 3 от АПК, т. е. липсва и това основание за отмяна на определението на ВАС. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, II колегия съобрази също, че изложените в искането за отмяна доводи от Л. С. в голямата си част касаят предимно съществото на правния спор, и поради това са неотносими към основателността на искането за отмяна на определението, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с искане за прогласяване нищожността на заповед № 152/5.03.1997 г. на кмета на община Д.. С влязъл в сила акт - определение на Адм съд К., оставено в сила с определение на ВАС, Второ отделение, е постановено, че към момента на издаване на процесната заповед № 152/1997 г. за нанасяне на ПИ№ 6339, кв. 237 в КК на гр. Д., за жалбоподателя Л. Д. С. не е налице правен интерес от обжалване. С оглед на така изложеното, се налага извода за неоснователност на искането за отмяна на определение № 9838 от 24.07.2017 г. на Върховен административен съд, Петчленен състав по адм. д. № 6463/2017 г., с което е оставено в сила определение № 197/27.04.2017 г. на Административен съд К., постановено по адм. д. № 206/2015 г. По изложените съображения настоящият състав на ВАС счита, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което искането се явява неоснователно. Като такова искането следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия