Решение № 14183 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2020 г.

Решение № 14183 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район "Подуяне" против решение № 8271/19.12.2019 г. по адм. д. № 7964/2019 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска да бъде отменено. Възразява, че удостоверението за наследници се издава въз основа на регистъра на населението и не може да има съдържание, различно от посоченото в ЕСГРАОН. Излага довод, че за молителите не е налице законово основание за издаване на исканото удостоверение за наследници. Ответникът по касационната жалба – Е. Недева и Х. Недев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. Съгласно чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, Удостоверение за наследници се издава за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице, като същото се съставя по образец съгласно приложение № 3. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата, за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Съгласно чл. 5 и сл. от Закона за наследството, наследници по закон са децата на наследодателя, включително осиновените от него, преживелият съпруг и родителите или оня от тях, който е жив. От цитираните разпоредби е видно, че кръгът на лицата, на които се издава удостоверение за наследници, се определя от родствената връзка между тях и починалото лице, установена от регистъра на населението, а при необходимост - и от регистрите на актовете за гражданско състояние, а не от наличието или липсата на документ за отказ от наследство. Отказът от наследство не отнема качеството на съответното лице на наследник по закон и не съставлява основание за невписването му в удостоверението за наследници. Правното значение на същия се преценява в производство, което е различно от това по издаване на удостоверение за наследници. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Е. Недева и Х. Недев срещу отказ на Кмета на район "Подуяне", Столична община за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № към РПД 19-ГР94-1555/1/26.06.2019 г. С обжалваното решение, Административен съд – София-град е отменил отказа на Кмета на район "Подуяне", Столична община за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № към РПД 19-ГР94-1555/1/26.06.2019 г. и е върнал преписката на СО, район "Подуяне" за ново разглеждане и произнасяне по заявеното искане, съобразно мотивите на решението. Изложил е мотиви, че отказът е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът се е позовал на чл. 6 от ЗН и на ТР № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ и е посочил, че отказът от наследство произвежда действие от момента на откриването му, т. е. има обратно действие от смъртта на починалия наследодател. Поради това се счита, че отказалият се от наследството никога не е придобивал правата и не отговаря за задълженията на наследодателя си, т. е. че не е бил наследник. Според съда, на това основание отказалият се от наследството трябва да се изключи от списъка на наследниците. Съдът е посочил, че административният орган е трябвало да съобрази нормата на чл. 11, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. и да издаде исканото удостоверение, в което като наследници на починалия А. Недев бъдат посочени жалбоподателите. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че с молба с вх. № РПД19-ГР94-1555/19 г. Е. и Х. Недеви са поискали издаване на удостоверение за наследници на техния син А. Недев, починал на 8.01.2019 г., в което да бъдат вписани те като наследници, с оглед удостоверения с представено съдебно удостоверение вписан отказ на сина на наследодателя от наследството и представено удостоверение за родствени връзки с последния. Жалбоподателите са родители на починалия и синът на последния се е отказал от наследството, видно от надлежно вписан отказ в особената книга на СРС под № 603/11.04.2019 г. В изричния си отказ, кметът на район "Подуяне" е посочил две основания: че жалбоподателите не са от кръга лица, имащи право да получат удостоверение за наследници на А. Недев и че удостоверението за наследници не може да има съдържанието, което те искат, поради това, че то се издава въз основа на регистъра на населението на регистрите за гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. гласи, че за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. Удостоверението се издава въз основа на заявление, въз основа на което длъжностното лице прави проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Видно от данните по делото, лицето за което се иска издаване на удостоверение за наследници – А. Недев, починал на 8.01.2019 г. е оставил за свой наследник сина си Х. Недев, ЕГН [ЕГН], който се е отказал от наследството на наследодателя си. В обжалваното решение АССГ е излязъл извън предмета на спора, като не е разгледал отказа за издаване на удостоверителен документ, а е разгледал граждански спор, излагайки доводи кой е наследник по смисъла на Закона за наследството. В конкретният случай е следвало решаващият съд само да установи дали отказът на административния орган е законосъобразен или не, с оглед нормите на чл. 24 от ЗГР и тези на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Изрично в чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че удостоверенията, издавани въз основа на този подзаконов акт, се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. В ал. 2 от същият подзаконов текст е посочено, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Тази норма е във връзка с текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР и заявителите Недеви попадат в обхвата и. При подаване на заявлението за Удостоверение за наследници те са посочили наличието на правен интерес от извършването на процесната административна услуга. Основание за извършване на исканата административна услуга от Е. и Х. Недеви е съставеният акт за смърт на сина им и съдебното удостоверение, издадено от Софийски районен съд за отказ от наследство на Х. Недев. На основата на тези данни, касационните жалбоподатели имат качеството на трето лице по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно – трети лица, които искат да им бъдат предоставени данни, съдържащи се в единната система за гражданска регистрация, които са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на негови законни права и интереси. С оглед на това административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение, но като се съобрази единствено с разпоредбата на чл. 12 от Наредбата – да впише в издаденото удостоверение наследниците на починалото лице, а не да се съобразява с подаденото заявление от молителите и да вписва съдържание на удостоверението за наследници, каквото те са посочили. След като се снабдят с удостоверение за наследници на сина им А. Недев и представят, където им е необходимо удостоверението за отказ от наследство на Х. Недев, те ще могат да упражнят наследствените си права. В този смисъл неправилен се явява изводът на кмета на СО, район "Подуяне", че молителите Недеви нямат правен интерес да получат удостоверение за наследници на починалия си син А. Недев. Но като краен резултат, отказът на кмета да издаде удостоверение на наследници на А. Недев с исканото съдържание, е правилен. Поради това жалбата на Недеви срещу изричния отказ на кмета на СО, район "Подуяне" е неоснователна. Обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено. Касационната инстанция не може да върне преписката на административния орган за издаване на удостоверение за наследници, поради това че удостоверение с исканото съдържание не може да бъде издадено. Молителите Е. и Х. Недеви имат право да поискат с друга молба издаване на удостоверение за наследници на А. Недев, в което да бъдат вписани всички живи и починали наследници на А. Недев при спазване на законовите и подзаконови норми визирани в ЗГР и Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение