Решение № 3378 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2018 г.

Решение № 3378 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фрутеко" ЕООД със седалище в гр. Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат Й. Попова. Жалбата е против решение № 558 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2842/2017 г. от Административен съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство "Фрутеко" ЕООД против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 01-2600/432 от 27.09.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответната страна по касация – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 558 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2842/2017 г. от Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Фрутеко" ЕООД против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 01-2600/432 от 27.09.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в рамките на неговите правомощия съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Освен това съдът е приел, че оспорения акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Административният съд е счел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби на закона - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7/ - за неспазване на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7. Съдът е приел, че спорът по делото е с какъв процент е била намалена площта на припокриване на заявените от жалбоподателя за кампания 2016 г. парцели по мярка 10 по направление "Контрол на почвената ерозия", спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по посоченото направление. След анализ на доказателствата по делото съдът е счел, че процент на припокриване на заявените за кампания 2016 г. спрямо одобрените /референтните/ парцели е под 90%. За да достигне до този извод съдът е анализирал заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Приел е, че е допусната в нея техническа грешка за парцел № 17909-310-2-1, който е одобрен с площ от 4. 51 ха, поради което независимо от измерената от вещото лице площ от 4. 58 ха, той /парцелът/ не може да е с по-голяма площ от вече одобрената/референтната/ за кампания 2015 г. Така при направени собствени изчисления съдът е достигнал до извод, че процентът на припокриване на заявените за кампания 2016 г. площи спрямо одобрените /референтните/ парцели е 89. 66%, което е дори по-малко от приетите от административния орган 89. 89% и е под изискваните от закона поне 90%. При извършения контрол, според изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. В касационната жалба се навежда довод за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност на заместник-изпълнителния директор, тъй като към момента на издаване на акта ЗПЗП не е давал възможност на изпълнителния директор да делегира правомощия. Настоящата инстанция намира доводите в тази насока за неоснователни. По делото е представена заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с която в т. 1 изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а в т. 5 е делегирал правомощия да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие". Заповедта е издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, по силата на които в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. След допълнението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.) е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор посредством цитираната по-горе заповед, в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по относимата мярка 10 "Агроекология и климат". Оттук следва, че процесния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е издаден от компетентен административен орган. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е от 2014 г. – преди допълнението в чл. 20а от ЗПЗП, направено с ДВ, бр. 12 от 2015 г. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. В това производство е била възложена и изготвена съдебно – техническа експертиза, заключението на която е прието от съда. Със заключението е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтни парцели за участие по мярка 10, направление "Контрол на почвената ерозия" е 89. 89%. Същевременно е посочено, че при извършените проверки на място, процентът на припокриване на площта измерена на място на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтните парцели за участие по мярка 10, направление "Контрол на почвената ерозия", е 90. 03%. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в заключението на изготвената по делото СТЕ е допусната грешка, в резултат на която вещото лице неправилно и необосновано е приело, че при извършената от него теренна проверка процентът на припокриване е 90. 03%. В таблицата по отношение на парцел № 17909-310-2-1 е посочено, че площта му, която е измерена на място е 4. 58 ха. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че вещото лице не е взело предвид, че референтната/одобрената площ на парцел № 17909-310-2-1 за 2015 г. е 4. 51 ха и не може заявеният впоследствие за подпомагане за кампания 2016 парцел № 17909-310-2-1 да е с по-голяма площ от вече одобрената/референтната за кампания 2015 г. Това би противоречало на изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 заявените за подпомагане площи да са едни и същи и да се припокриват географски. Освен това самия жалбоподател е заявил този парцел с площ от 4. 51 ха в заявлението си за подпомагане за кампания 2016 г. Противно на доводите в касационната жалба, няма допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в това, че съдът не е възприел изцяло заключението на вещото лице. Така е защото според чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Именно това е направил първоинстанционният съд, като е изложил подробни мотиви в кая част и защо не възприема заключението на вещото лице. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 /в относимата й редакция към изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г./ одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по посочени в разпоредбата направления /сред тях и относимото по чл. 3, т. 4 - контрол на почвената ерозия/, може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6. От тази нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/ референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. От данните по делото безспорно е установено, че при одобрени площи за подпомагане в размер на 21, 76 ха, за кампания 2016 г. "Фрутеко" ЕООД е заявил 19, 89 ха, която площ е 89, 89 на сто от одобрената. Според чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 одобрената площ по направлението може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, спрямо площта за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите на ал. 6. Следователно прекратяването на агроекологичния ангажимент на основанието, посочено в обжалвания акт - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7, е законосъобразно, така както правилно е извел и първоинстанционният съд. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон, какъвто довод е наведен в касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,