Решение № 156 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2019 г.

Решение № 156 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП и на С. Кръстева, [ЕГН], [населено място], [адрес] с регистрация като едноличен търговец ЕТ "С. Кръстева", ЕИК 103588990, [населено място], [адрес], чрез адв. С. Желязкова, против Решение № 798 от 17.04.2019 г., на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 2075/2016 г. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това.

В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По жалбата на ДД "ОДОП"

Жалбата е неоснователна.

За да се приемат за доказани констатациите на приходната администрация за наличие на данни за укрити приходи от продажби на стоки по неосчетоводени фактури, в тежест на приходната администрация е установяването на релевантните факти за получаването на стоките по издадените от доставчиците фактури. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В случая остава недоказано именно прехвърлянето правото на разпореждане с процесните стоки по неосчетоводените неподписани фактури.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че само въз основа на обясненията на доставчиците и представените от тяхна страна при извършените им насрещни проверки фактури, доказателства за осчетоводяването на фактурите и доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не се доказва получаването на стоките по всички неосчетоводени и неподписани от ревизираното лице фактури. И в други свои решения Върховният административен съд е застъпвал становището, че само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи – напитки и различни видове хранителни стоки, собствеността върху които, съгласно чл. 24 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. От представените по делото доказателства не може еднозначно да се приеме, че стоките от процесните фактури действително са били доставени и предадени на ревизираното лице. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на доходите от наем, които са декларирани и обложени по ЗДДФЛ и не следва да се облагат по ЗДДС, тъй като не са свързани с икономическата дейност на едноличния търговец. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в частта му, намаляваща установените с РА задължения следва да остане в сила.

2. По жалбата на ревизираното лице.

Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. В случая от доказателствата по делото и заключението на ССЕ безспорно се установява, че счетоводството на ревизираното лице не дава възможност за установяване на данъчните задължения и следователно правилно органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. От приетите от административния съд заключения на съдебно-графологична експертиза е установено подписването на една част от процесните фактури от ревизирания търговец или от лица, работещи в търговския му обект. Всички други събрани доказателства към тези фактури са обсъдени съвместно с подписаните за "получател" фактури или придружаващи ги документи. Това първоинстанционният съд е направил задълбочено и обосновано е приел, че в случаите на признаване на получаването на стоката чрез подписване на данъчна фактура от ЕТ или работещо за него лице, констатациите на приходните органи са обосновани и данъчната основа по тези фактури правилно е отчетена в основата за облагане с преки и косвени данъци.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение