Решение № 179 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 143/2009 г.

Решение № 179 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 143/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на адвокат И от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Н срещу въззивно решение № 12 от 11.02.2009 г. на Военния апелативен съд по в.н.о.х.д. № 10/2009 г., с което е потвърдена присъдата на Пловдивския военен съд по н.о. х.д. № 128/2008 г. от 18.11.2008 г. В жалбата са въведени касационните основания за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като подсъдимият оспорва съставомерността на престъплението в което е обвинен и признат за виновен. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване, поради липса на престъпление, на основание чл. 9, ал. 2 НК - деянието е малозначително. Пред касационната инстанция, подсъдимият, Й. се явява лично. Защитникът му редовно призован, не се явява. Подсъдимият изразява съгласие лично да се защитава и заявява, че поддържа мотивираното в жалбата искане за отмяна на осъждането, като пояснява, че гранатата отразена в мотивите към виззивното решение като "осколъчна граната с изключителна поразяваща сила", всъщност е димка, което се вижда от техническите характеристики на цветните фотоси на л. 33, от досъдебното производство, последните три броя. Освен това, пояснява в правото си на лично защита, че тази граната - димка не може да бъде изстреляна, без допълнително оборудване, с каквото нито той, нито оръжейния склад, в който е работел разполага. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда, в производство пред първата инстанция като съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма НПК, подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от началото на 1997 г. до 14.08.2008 г. придобил и държал в дома си взривове и боеприпаси, без надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложено наказание "пробация" с двете основни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, за срок от по седем месеца. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства, като постановил всички взривове и боеприпаси да бъдат унищожени по реда на ЗКВВООБ и правилника за неговото приложение. Осъден е да заплати разноските по делото. Тази присъда е потвърдена от въззивния съд. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящата инстанция намира, че искането на подсъдимия, за квалифициране на деянието като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, кореспондира с данните по делото. Неговата лична защита пред третата инстанция не е голословна. На л. 33 от досъдебното производство е приложен цветен фотоалбум и ясно се виждат трите профила на гранатата иззета и описана по делото като веществено доказателство № 5. Не са необходими специални знания, за да се види, че граната е с предназначение за борба срещу безредици, а не е с "изключителна поразяваща сила", по смисъла на ефекта за бойната граната. Освен това, установените предимно единични бройки на боеприпасите подкрепят тезата на защитата, че целта на придобиването и държането им е колекционерска, а не търговска. Цялото инкриминирано поведение на подсъдимия Й, както и колекционирането не по правилата на иззетите веществени доказателства е укоримо, но то само формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление - чл. 339, ал. 1 НК, защото поради своята малозначителност не е обществено опасно. Следователно, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, деянието на подсъдимия не е престъпление. Касационната инстанция има правомощие да отмени обжалвания съдебен акт, в частта с която е потвърдена присъдата на първата инстанция, относно признаването на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 9 ал. 2 НК, да го оправдае по повдигнатото обвинение. Въззивното решение в останалата част следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение