Решение № 11965 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2015 г.

Решение № 11965 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. М., чрез пълномощника адв. Рашев, срещу решение № 322 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 108 от 2015 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът поддържа твърдения за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - О. В., чрез пълномощника адв. Стоев, в писмен отговори в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - В., е отхвърлил изцяло предявения от П. Н. М. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу О. В. за присъждане на обезщетение в размер на 11 000 лв. - имуществени вреди, претърпени във връзка с наводнение в имота му - двор, жилищна сграда, гараж и лятна кухня в с. Б. И., О. В. през 2005 г. и 2014 г. За да стигне до този правен резултат, Административният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е посочил, че с § 98, т. 1 от ПЗР на АПК ( обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) се приема изменение на ЗОДВПГ, като се изменя заглавието на закона, което след изменението е Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ); посочил е още, че се изменя и редакцията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се въвежда отговорност и за общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според съда, това разграничение в случая е съществено, тъй като § 98, т. 1 от ПЗР на АПК, с която е изменено наименованието на закона и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е материалноправна норма и като такава няма обратно действие, т. е. разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неприложима във връзка с наводнението в имота от 2005 г., тъй като към този момент законът не предвижда отговорност за общините. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е прието, че дори да се приеме, че за наводнението от 2014 г. е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, претенцията на ищеца отново се явява неоснователна, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на О. В. във връзка с административна дейност. Съдът е изложил събражения, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има предвид фактически действия и бездействия, а за да е налице фактическо бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, необходимо е да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на самата правна норма. Според приетото от съда, в случая няма правна норма, която да предписва на кмета на О. В. извършване на посочените от ищеца действия по изграждане на отводнителен канал. Първостепенният съд е счел, че не е налице твърдяната от ищеца пряка причинна връзка между наводнението през 2014 г. с неизпълнение на дадените предписания по констативен протокол от 07.09.2005 г., тъй като от събраните по делото доказателства не се установява дали претендираните вреди са причинени от наводнението през 2005 г. или от наводнението от 2014 г. Съдът е установил, че ищецът действително е претърпял вреди, но при липсата на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че доколкото по делото е установено, че през 2005 г. и 2014 г. в с. Б. И., община В. е имало наводнения, в това число и в имота на ищеца, то последният, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) има право на неотложна и възстановителна помощ и на обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия. Съдът е релевирал горепосочените, както и други правни норми, които е счел за относими към разглеждания случай, като е приел, че е налице специален закон- ЗЗБ, който урежда условията, реда и размерите на предоставяната помощ на лицата, пострадали при бедствия. В допълнение първоинстанционният съд е отчел, че ищецът не е подавал искане до Кмета на О. В. във връзка с наводнението през 2014 г., като е формирал извъд, че при наличие на специален закон- ЗЗБ, регламентиращ реда за подпомагане и изплащане на обезщетения в случай на бедствия, който не е спазен от ищеца, то не са налице и предпоставките за реализиране в конкретния случай на отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, при корекция на мотивите. Принципно правилни са изводите на първостепенния съд, че отговорността по предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. До приемане на ЗОДВПГ ДВ бр. 60/1988 г. държавата отговаря за вреди, причинени на граждани по реда на ЗЗД. С приемането на ЗОДВПГ по този ред се ангажира отговорността само на държавата. С § 98, т. 1 от ПЗР на АПК ( обн. ДВ бр. 30.11.04.2006 г. ) бе изменено заглавието на закона в "Закон за отговорността на държавата и общините за вреди", като самият закон претърпя изменение в чл. 1, ал. 1 и отговорност вече се носи и от общините за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на общинската администрация. С влизане в сила на АПК отговорността се реализира по реда на глава ХI "Производства по обезщетения" чл. 203 - чл. 207 от АПК, при спазване на ЗОДОВ като материален закон. Материалноправната норма на § 98, т. 1 от ПЗР на АПК, с която е изменено наименованието на закона и чл. 1 от същия, няма обратно действие, защото такова не й е придадено с изрична разпоредба, както изисква чл. 14, ал. 1 от ЗНА. В случая, обаче, необоснован се явява изводът на административния съд, че не може да бъде ангажирана отговорността на О. В. за вреда настъпила към 2005 г., тъй като видно от молбата- уточнение от 02.04.2015 г. обезщетението за вреди се претендира само за наводнението през 2014 г. Всъщност, ищецът е твърдял, че се е стигнало до щетите от наводнението през 2014 г. поради неизпълнение от страна на кмета на общена В. на препоръките, дадени в констативен протокол от 07.09.2005 г. на Комисия "Гражданска защита" при О. В.. Но вреди от навеоднението, случило се през 2005 г. не са били предмет на исковата претенция. Независимо от това, обаче, правилен е крайният извод на съда за недоказаност на предявената претенция. От приложеното по делото писмо изх. № 9100-3543/10.09.2005 г. на Кмета на О. В. до Е. М., с копие до Приемната на Президента на РБ се установява, че О. В. съвместно с "Х.-Б." АД, са извършили удълбочаване на съществуващия канал, с цел да се увеличи неговата водопроводимост, поради което се налага извода, че правилно съдът е приел, че не е доказана пряката причинна връзка между наводнението през 2014 г. с дадените предписания по КП от 07.09.2005 г. В този контекст следва да се посочи, че не е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, както обосновано е заключил и първостепенният съд. Законът и ТР № 3 по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС имат предвид само фактически действия и бездействия. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на самата правна норма. Бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т. е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма активно такова. В случая ищецът е претендирал обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, като е твърдял, че са нарушени чл. 9, чл. 44, ал. 1, т. 1, чл. 46, ал. 1, т. т. 9 и 12 от ЗМСМА. Визираните норми не регламентират пряко и конкретно фактическо действие, вменено като задължение на административен орган, което последният да не е изпълнил. Цялата норма на чл. 44 от ЗМСМА регламентира правомощията на кмета като орган на местната администрация в конкретни сфери на управление. Но кметът като орган на изпълнителната власт за осъществяване на своите правомощия издава административни актове, предвид чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. Затова кметът не извършва лично фактическите действия по изграждането на отводнителен канал на територията на община В.. Следователно неангажирането на отговорността на общината заради липсата на изграден отводнителен канал, поради фактическо бездействие на кмета, е правилно и съответства на правната уредба. Чл. 46 ЗМСМА регламентира от своя страна правомощията на кмета на район или кметство, поради което и се явява неотносима. разпоредбата на чл. 9 ЗМСМА съставлява обща норма, регламентираща правото на сдружаване на общините, поради което е също ирелевантна към правилното решаване на настоящия спор. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който ида е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице, поради което правилно предявения иск за обезвреда е бил отхвърлен. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че неправилно в мотивите си съдът е препратил към специалния ред по Закона за защита при бедствия, според който определена категория лица имат право на неотложна и възстановителна помощ и на обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия. Законодателят е осигурил процесуални способи за защита на засегнатите лица за причинените щети от действието на незаконосъобразни актове на административните органи. Това са уредените производствата за обезщетения по чл. 203 и сл. от гл. единадесета на Административнопроцесуалния кодекс и исковия ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди (ЗОДОВ). Първостепенният съд неправилно слага знак за равенство между две отделни и самостоятелни производства, но това, предвид изложеното по- горе за неоснователността на предявените претенции, не налага извод за промяна на постановения краен резултат от административния съд. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. Следва да се присъдят разноски на ответника в размер на 1 800 лв. - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно направеното искане и представените доказателства към списък за разноските.