Решение № 1803 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2009 г.

Решение № 1803 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Ликристиа" ООД гр. София срещу решение от 28.09.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1719/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № ОЗ-571/20.02.2009 г. на директора на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, за отнемане на издадения на дружеството лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 820/22.05.2006 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на цялата страна. Подробни съображения се излагат в жалбата. Представителят на ответника представя писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на съдебното решение. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 19.10.2009 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 06.10.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. Оспорената пред съда заповед за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност е издадена въз основа на извършена проверка на 10.02.2009 г. при която е установено, че дружеството жалбоподател притежава лиценз за охрана на имуществото на физически или юридически лица, а е извършвало охрана на ценни пратки и товари, дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД, без да има лиценз за този вид охранителна дейност. Сключен е договор с "Ауто Мобайл" АД на 27.09.2005 г. за периодично събиране от обектите на възложителя на парични суми, както и пренасянето и доставянето им в офиса на възложителя, плюс придружаване до банка по заявка, последствие прекратен с анекс, считано от 1.12.2008 г., касаещ охрана на ценни пратки и товари, за каквато дейност жалбоподателят няма лиценз. Установена е хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД, предложение първо съгласно който лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че в съответствие със закона и след анализ на представените доказателства административния орган е приел, че от страна на жалбоподателя е налице извършване на охранителна дейност, за която няма издаден лиценз, за охрана на ценни пратки и товари, което е основание за отнемане на лиценза по чл. 21, ал. 1, т. 1, б."в" от ЗЧОД. За неоснователни са приети доводите за незаконосъобразност на заповедта, че към момента на издаване на оспорената заповед, посочената охранителна дейност за която няма издаден лиценз е прекратена. Решението е законосъобразно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. При наличие на предвидените в закона предпоставки по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. В този смисъл са неотносими доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Правилни са изводите на съда, че отстраняването на допуснатото нарушение е основание за неотнемане на лиценза само в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗЧОД, ако в едномесечен срок търговецът отстрани допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 1, какъвто не е настоящия случай. Дружеството е прекратило дейността по охрана на ценни пратки и товари месец и половина преди издаването на заповед за извършване на проверка, но това не е основание за заличаване на последиците от извършваната неразрешена дейност. Последиците от нарушението се заличават с изтичането на определен в закона срок, тъй като чл. 21, ал. 3 от ЗЧОД предвижда, че при отнемане на лиценза лицата по ал. 1 не могат да кандидатстват за издаване на нов лиценз за срок от една година от отнемането, а при отказ за издаване на лиценз срокът е 6 месеца.