Решение № 9364 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2015 г.

Решение № 9364 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Т. В. от гр. Б., чрез пълномощника адв. Ю. А., против решение № 1210/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0908 от заседание № 171 от 17.12.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по нервни болести. В касационната жалба се излагат доводи, съображения и оплаквания, от които се прави извод, че се поддържа неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение на НЕЛК. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отхвърлена жалбата на Е. Т. В. против ЕР № 0908 от заседание № 171 от 17.12.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по нервни болести, в частта, с която са определени 47 % трайно намалена работоспособност към 13.03.2006 г. и на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия" не е признат професионален характер. За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателката и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, в съответствие с указанията, дадени с влязлото в сила решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. на НЕЛК в частта, с която са определени 29 % ТНР по реда на НМЕР от 2005 г. за общи заболявания и преписката е върната за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания. Съдът е посочил, че професионалният характер на заболяването "двустранна цервикална радикулопатия" е отречен с ЕР на НЕЛК от 2012 г., което в тази част е влязло в сила, тъй като жалбата против него е отхвърлена с решението на Административен съд С. - град по адм. дело № 4209/2012 г., което в тази част е било обжалвано пред ВАС и е оставено в сила с решение № 13349/07.11.2014 г. по адм. дело № 6648/2014 г. на ВАС, шесто отделение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Е. Т. В. против експертно решение № 0908 от заседание № 171/17.12.2014 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни болести, което е постановено след като с решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град е отменено решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. на НЕЛК в частта, с която са определени 29 % ТНР по реда на НМЕР от 2005 г. и преписката е върната за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания. Следователно, предметът на новото произнасяне от НЕЛК е определен с решението на съда, с което преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне. В тази връзка от съществено значение за определяне на предмета на административното производство, който е от значение за определяне предмета на първоинстанционното съдебно производство и за преценката относно правилността на обжалваното в настоящото производство съдебно решение, е да се проследи хода на развилите се административни и съдебни производства: Първоначалното производство пред Националната експертна лекарска комисия е образувано по жалба на Е. Т. В. против ЕР на ТЕЛК № 0601 от заседание № 048 от 23.03.2005 г., с което й е определена степен на ТНР 37% за срок от две години - до 01.03.2007 г. По тази жалба НЕЛК се е произнесла с ЕР № 0361/13.03.2006 г., което при обжалването по съдебен ред е отменено с решение от 19.02.2009 г. по адм. дело № 3135/2006 г. на Софийски градски съд и преписката е върната за ново произнасяне с указания освидетелстването да се извърши съобразно правилата на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността от 07.06.2005 г. /НМЕР от 2005 г./. След връщането е постановено експертно решение на НЕЛК № 0860 от заседание 104 от 20.07.2009 г., което е обявено за нищожно с решение № 1564/19.05.2010 г. по адм. д. № 7231/2009 г. на Административен съд С. - град и преписката е върната за произнасяне по същество от компетентен състав на НЕЛК. След това връщане от НЕЛК е постановено експертно решение № 0666 от заседание № 108 от 28.07.2010 г., което е отменено с решение № 4427/17.10.2011 г. по адм. дело № 8109/2010 г. по описа на Административен съд С. - град и преписката е върната за ново произнасяне с указания за определяне на степента на ТНР в съответствие с действащите наредби към началната дата на инвалидността - 01.03.2005 г. и към крайната дата на двегодишния срок на инвалидността - 01.03.2007 г. При новото произнасяне от НЕЛК е постановено експертно решение № 0177 от заседание № 049 от 03.04.2012 г., с което на Е. Т. В. е определена степен на трайно намалена работоспособност за общи заболявания 55,2 % по реда на Наредбата за експертизата на работоспособността /НЕР/ от 2000 г., определени са 29 % ТНР за общи заболявания по реда на НМЕР от 2005 г. и не е признат професионален характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия". Това решение е обжалвано пред съда и с решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град експертно решение на НЕЛК е отменено в частта, с която са определени 29 % ТНР за общи заболявания по реда на НМЕР от 2005 г. и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания. Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. В. против ЕР № 0177 от заседание № 049 от 03.04.2012 г., в частта, с която й е определена степен на ТНР за общи заболявания 55,2 % по реда на НЕР от 2000 г. и не е признат професионален характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия". В тази част първоинстанционното решение е обжалвано от Е. В. пред Върховния административен съд, който се е произнесъл с решение № 13349/07.11.2014 г. по адм. дело № 6648/2014 г., с което е оставил в сила решението в обжалваната част /в частта, с която е отхвърлена жалбата на Е. Т. В. против експертно решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. на НЕЛК/. В мотивите на решението на ВАС е приет за правилен извода на първоинстанционния съд, че в обжалваното решение на НЕЛК правилно е определената крайна степен на ТНР към 23.03.2005 г. - 55,2 %, в съответствие с Наредбата за експертизата на работоспособността, в сила до 10.06.2005 г. и заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както следва: за неоперирана дискова херния - 30 % ТНР, за цервикална радикулопатия със сетивна и вегетативна симптоматика без функционален дефицит не се следва процент ТНР; за съдружно конвергиращо кривогледство на лявото око - 10 % ТНР, които се прибавят към вече определени 5 % ТНР; за артериална хипертония II стадий умерена степен сърдечна форма - 20 % ТНР; за битово обусловена астма - персистираща, лека форма - 20 %; за цервикална и лумбална спондилоза - 20 %. Наред с това съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против ЕР на НЕЛК по отношение на непризнатата професионална обусловеност на заболяването с диагноза радикулопатия. В тази връзка съставът на ВАС е изложил, че установяването на професионалния характер на заболяването изисква специални знания от областта на медицината и в случая първоинстанционният съд правилно и в съответствие с чл. 195 ГПК, вр. чл. 144 АПК е назначил вещо лице - лекар специалист по нервни болести и по професионални болести, което е дало заключение, че след 1991 г. не е налице професионален рисков фактор и заболяванията на опорно-двигателния апарат нямат професионален характер. Съдът е посочил също така, че не възприема становището, че към датата на освидетелстването от ТЕЛК не е имало нарочна разпоредба, поради което преразглеждането на въпроса относно причинната връзка е некоректно. Съгласно чл. 102 НЕР, в сила към 23.03.2005 г., при определяне на процент на намалена или загубена работоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения ТЕЛК и НЕЛК следва да вземат решение и за причинна връзка. В рамките на така предоставената й компетентност ТЕЛК при определяне процента на ТНР е взела решение и по причинната връзка. С чл. 52, ал. 3 НМЕР, в сила от 11.06.2005 г., изрично е предвидено, че при преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК/НЕЛК може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова. След като с решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град е отменено ЕР на НЕЛК № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г., в частта, с която са определени 29 % ТНР за общи заболявания по реда на НМЕР от 2005 г. и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне в тази част, от Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни болести е постановено ЕР № 0908 от заседание № 171/17.12.2014 г., което е предмет на първоинстанционното съдебно производство, по което е постановено сега обсъжданото съдебно решение № 1210/20.07.2015 г. по адм. дело № 147/2015 г. на Административен съд гр. Б. С това експертно решение са определени 55,2 % ТНР към 23.03.2005 г. и 47 % ТНР към 13.03.2006 г. В мотивите на решението на НЕЛК е посочено, че се взема по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - 2010 г. Изрично е посочено, че с решение № 1499/10.03.2014 г. на Административен съд С. - град е отменено ЕР № 0177/03.04.2012 г. на НЕЛК в частта, с която са определени 29 % ТНР по реда на НМЕР - 2005 г. и преписката е върната за ново произнасяне, както и че с това решение жалбата на Е. Т. В. против същото експертно решение на НЕЛК е отхвърлена в частта, с която са определени 55,2 % ТНР по реда на НЕР - 2000 г. за общи заболявания и на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия" не е признат професионален характер. С експертно решение на НЕЛК № 0908/17.12.2014 г. крайният процент ТНР по НМЕР - 2005 г. към дата 13.03.2006 г. е определен на 47 %, като НЕЛК изцяло е възприел изводите на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, изслушани по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. град, съгласно указанията, дадени в решение № 1499/10.03.2014 г. по същото дело. За отделните заболявания е прието следното: за нервни болести не е определен процент ТНР съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ на д-р Г. О. - специалист по нервни болести /посочено е, че според това заключение за неоперирана дискова херния не се следва процент ТНР по НМЕР от 2005 г., както и за цервикална редикулопатия със сетивна и вегетативна симптоматика без функционален дефицит/; за ортопедо-травматични болести - цервикална и лумбална спондилоза са определени 30 % - ч. I, р. IV, т. 4.2, съгласно заключението на СМЕ на д-р Д. К.; за сърдечно-съдови болести - артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма - 30 % по т. 2, р. IV, ч. IV, съгласно заключението на д-р М. Б.; за белодробни болести - бронхиална астма /битово обусловена/, персистираща лека форма в редки пристъпи, са определени 20 % ТНР по т. 1, р. IV, ч. VI, съгласно заключението на вещото лице д-р М. Д.; за очни болести - за намалено централно зрение на двете очи по ч. V, р. I - 5 %, за страбизъм - по ч. V, р. VI, т. 6 - 10 % ТНР, съгласно заключението на СМР на д-р Г. Както се посочи, при постановяване на ЕР № 0908 от заседание № 171/17.12.2014 г. НЕЛК се е позовала изцяло на съдебно-медицинските експертиза, изслушани по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град, съгласно дадените указания в решение № 1499/10.03.2014 г., постановено по това дело, НЕЛК да определени процента ТНР към 13.03.2006 г. съгласно НМЕР от 2005 г. именно по тези експертизи, както и че крайният процент ТНР на освидетелстваното лице е 47 % и че следва да бъде определен в този размер при новото произнасяне. Националната експертна лекарска комисия се е съобразила с тези указания. Пред съда жалбоподателката Е. В. не оспорва така определения общ процент ТНР, нито процентите ТНР за отделните заболявания, а счита, че при постановяване на решението на НЕЛК е следвало да бъде извършена нова оценка на трайно намалената работоспособност към датата на произнасянето на НЕЛК. Това становище на жалбоподателката правилно е прието от първоинстанционния съд за неправилно. Производството пред НЕЛК е по повод обжалване на решение на ТЕЛК и неговата цел е да провери законосъобразността на обжалваното решение на НЕЛК. При действието на всички наредби за експертизата на работоспособността /Наредба за експертизата на работоспособността от 2000 г., Наредба за медицинската експертиза на работоспособността от 2005 г., както и сега действащата Наредба за медицинската експертиза от 2010 г./ оценката на работоспособността е към датата на освидетелстването, тоест към датата на произнасяне на ТЕЛК. В сега действащия Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /обн., ДВ, бр. 34/04.05.2010 г./ това е изрично предвидено в чл. 45, ал. 1, както е посочил и първоинстанционният съд. При действието на НМЕР от 2005 г. същото правило се е съдържало в чл. 43, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /обн., ДВ, бр. 47/07.06.2005 г., отменен със сега действащия правилник от 2010 г./, като е посочено, че при обжалване на решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от наредбата, включително и по състоянието на работоспособността на лицето към момента на освидетелстването. За всяко последващо изменение на здравословното състояние на лицето, което се отразява на трайно намалената работоспособност, може да бъде извършено ново освидетелстване - служебно или по искане на лицето; ново освидетелстване се прави и след изтичане на срока на инвалидността, установен със съответно решение. Становището на касационната жалбоподателката, че следва да се прави пълно освидетелстване към датата на произнасяне на НЕЛК не държи сметка за характера на производството пред НЕЛК и за целите на установяване на работоспособността към определен момент. Показателно за несъстоятелността на становището на жалбоподателката е развитието на конкретния случай, при който през 2016 г. все още не е приключило с влязъл в сила административен акт производството, което е започнало по жалба против експертно решение на ТЕЛК от 2005 г. - ЕР № 0106/23.03.2005 г. Предвид изложеното, с оспореното ЕР № 0908 от заседание № 171/17.12.2014 г. на НЕЛК правилно е извършена оценка на работоспособността само по документи с оглед състоянието на работоспособността към датата на освидетелстването, така както е посочена в предходни съдебни решения - 13.03.2006 г. По същите съображения, изложеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да назначи съдебно-медицинска експертиза, е неоснователно. Здравословното състояние на жалбоподателката през 2015 г., /когато се е развило първоинстанционното производство/ е без значение за процента на трайно намалената работоспособност към 2006 г. Искането на касационната жалбоподателка за допускане на експертиза в касационното производство, освен горното, не държи сметка за ограничението по чл. 219 АПК. Следва за прецизност да се отбележи, че крайният процент ТНР - 47 %, който е определен с ЕР № 0908/17.12.2014 г. на НЕЛК не съответства на крайния процент ТНР, който би следвало да се изчисли по правилата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от НМЕР от 2005 г., предвид процентите ТНР за отделните заболявания, които са определени в същото решение. Този извод се налага предвид това, че за нервни болести не е определен процент ТНР по НМЕР - 2005 г. /30 % са определени по НМЕ от 2000 г./, а в този смисъл е и заключението на вещото лице д-р Каменов, към което има изрично препращане в експертното решение на НЕЛК. Затова крайният процент би следвало да е по-малък от определения с ЕР на НЕЛК /30 % плюс 20 % от сбора на останалите проценти - 30+20+15/. Това съображение се излага само за прецизност, тъй като при обжалването следва да бъде спазена забраната за влошаване положението на оспорващия. По изложените съображения, съдът правилно е приел за законосъобразно решението на НЕЛК в частта, с която са определени 47 % ТНР по НМЕР от 2005 г. и е отхвърлил жалбата в тази част. Изложените в касационната жалба доводи за това, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания на жалбоподателката, свързани с персоналния състав на НЕЛК, са неоснователни. Същото възражение - относно пристрастност на д-р З. С.-П., включена в състава на НЕЛК, специализиран състав по нервни болести, който е постановил оспореното пред съда ЕР на НЕЛК № 0908/17.12.2014 г. вече е било правено от жалбоподателката и е обсъдено от съда, като в тази връзка настоящият състав напълно споделя съображенията и изводите, изложени в решение № 13349/07.11.2014 г. по адм. дело № 6648/2014 г. на ВАС, шесто отделение. Оплакванията на касационната жалбоподателка във връзка с изводите на съда, че правилно е отречен професионалният характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия", са неоснователни. Както подробно се обоснова по-горе, предметът на новото произнасяне на НЕЛК /след връщане на преписката съгласно решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град, необжалвано в тази част пред ВАС/ е единствено определяне на трайно намалената работоспособност на Е. Т. В. към 13.03.2006 г. съгласно НМЕР от 2005 г. В частта относно определения процент ТНР към 23.03.2005 г. съгласно НМЕ от 2000 г. и в частта, с която е отречен професионалният характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия", експертно решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. на НЕЛК е влязло в сила, тъй като жалбата на Е. В. против това решение в тези части е отхвърлена с решение № 1499/10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г. на Административен съд С. - град, оставено в сила с решение № 13349/07.11.2014 г. по адм. дело № 6648/2014 г. на ВАС, шесто отделение. По-горе подробно са изложени съображения относно предмета на тези съдебни производства и са възпроизведени по същество и мотивите на Върховния административен съд в решението по адм. дело № 6648/2014 г., от които недвусмислено се налага изводът, че въпросът дали заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия" има професионален характер или не, както и дали е допустима нова преценка относно причинната връзка за произнасяне по професионалния характер на заболяването, са разрешени с влязло в сила съдебно решение. Затова последващо обсъждане и пререшаване на този въпрос в рамките на същото административно производство е недопустимо. Следва да се подчертае, че административният орган правилно е възприел предмета на производството след частичната отмяна на ЕР на НЕЛК № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. и връщането на преписката за ново произнасяне и това обстоятелство ясно и изрично е отразено в мотивите на сега обжалваното ЕР на НЕЛК № 0908/17.12.2014 г. Вероятно само за яснота, както на освидетелстваното лице, така и на другите лица, органи и организации, пред които ще бъде представено експертното решение, от НЕЛК е направено обобщение относно експертизата на работоспособността и затова в решението са отразени и процента ТНР към 23.03.2005 г., изчислен по НМЕ от 2000 г., както и извода за липса на професионален характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия". По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството не са претендирани от ответната страна, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение