Решение № 169 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2011 г.

Решение № 169 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. В. и Р. К. Д. от [населено място] срещу решение № 787 от 11.05.11 г. по гр. д. № 1127/08 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 64 от 14.02.08 г. по гр. д. № 1616/04 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени частично предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. против [фирма] искове по чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и вместо него е осъдил [фирма] да предаде на основание чл. 108 ЗС на М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. владението върху 250 кв. м. от имот пл. № 1375, в кв. 2 по плана на [населено място], м. "З." съгласно скица, неразделна част от решението. С това решение въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на М. И. В. сумата 4 347 лв., на Л. П. Д. сумата 2173,50 лв. и на Р. К. Д. сумата 2173,50 лв., представляващи обезщетения за ползване на посочената част от имота за периода 01.03.2000 г. - 23.06.02 г., ведно със законните лихви върху сумите от предявяването на иска до окончателното им изплащане. [фирма] е осъден да заплати на основание чл. 86 ЗЗД на М. И. В. сумата 150 лв., а на Л. П. Д. и на Р. К. Д. сумата по 75 лв., представляващи обезщетения за забавено плащане на присъдените главници по чл. 59 ЗЗД за периода 12.04.02 г. - 17.07.02 г., както и 2377, 61 лв. разноски. В останалата обжалвана част, с която предявените искове по чл. 108 ЗС (за предаване владението върху 1 900 кв. м. от имот пл. пл. № 1375), по чл. 59 ЗЗД (за заплащане общо на сумата 186 253 лв.) и по чл. 86 ЗЗД (за заплащане общо на сумата 1000 лв.) са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери, първоинстанционното решение е оставено в сила. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на вътрешните работи, главна дирекция "Гражданска защита" искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД и е прекратил производството по делото по отношение на тези ответници. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на ищците в първоинстанционното производство И. К. Д., като * ид. част от него е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС и реституирана на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, тъй като имотът съществува в същия вид, в който е отчужден, а останалата * ид. част е одържавена през 1954 г. за мероприятие по ЗПИНМ - стадион и възстановена с влязло в сила решение по а. х. д. № 518/98 г. на СГС. Извършвайки косвен съдебен контрол на акта за реституция, въззивният съд е приел че предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. закони са били налице, тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът не е реализирано, нито е реализирано последващото мероприятие корекция коритото на река В. и че ищците се легитимират като собственици на имота /първата ищца притежава * ид. част, а останалите две ищци по * ид. част/. Прието е също, че ответникът [фирма] владее 250 кв. м. от имота без основание и че предпоставките за уважаване на предявените искове до посочените размери са налице. С определение № 1142 от 09.12.2011 г. по гр. д. № 1026/11 г. на ВКС, II г. о е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 108 ЗС, по чл. 59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл. 86 ЗЗД за сумата 75 лв. по отношение на ищцата в първоинстанционното производство Л. П. Д. и на същата са присъдени разноски, респ. в частта, с която тези искове са отхвърлени спрямо нея съгласно дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, изр. 3 задължителни разяснения, а по консеквентност и в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. К. Д. по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за тези суми. Обжалваното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 108 ЗС, по чл. 59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл. 86 ЗЗД за сумата 75 лв. по отношение на ищцата в първоинстанционното производство Л. П. Д. и на същата са присъдени разноски, респ. в частта, с която тези искове са отхвърлени спрямо нея е процесуално недопустимо, тъй като видно от данните по делото същата е починала в хода на процеса пред въззивния съд на 04.12.2008 г. (преди приключване на устните състезания) и е оставила за свой единствен наследник по закон ищцата Р. К. Д. - дъщеря. Като е постановил решението си по отношение на починала страна въззивният съд е постановил един недопустим съдебен акт в тази му част, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. В останалата допусната до касационно обжалване част решението е неправилно, тъй като посочените суми, вместо на починалата страна, е следвало да бъдат присъдени на нейния наследник по закон, т. е. на ищцата Р. Д.. Ето защо същото следва да бъде отменено в тази му част на основание чл. 293, ал. 1 ГПК и вместо него следва да се постанови друго, с което ответникът [фирма] бъде осъден да заплати на Р. К. Д. сумата 2173, 50 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на посочената част от имота за периода 01.03.2000 г. - 23.06.2002 г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска - 17.07.2002 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 75 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по чл. 59 ЗЗД за периода 12.04.2002 г. - 16.07.2002 г. на основание чл. 86 ЗЗД. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторките строените от тях разноски в касационното производство в размер на 475 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.