Решение № 8612 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2013 г.

Решение № 8612 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет Сергей Михайлович Андронов, чрез пълномощника юрисконсулт Слава Мирчакова, против решение № 1639/09.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1358/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 50/26.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. Бургас, в частта, с която са оставени в сила задължителни предписания изх. № 5/10.01.2009 г. по т. 1 за справка № 8 и т. 9, издадени от финансови ревизори при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас. Подадена е и втора касационна жалба от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, срещу допълнителното решение № 332/11.02.2013 г., постановено по същото адм. дело № 1358/2011 г. на същия съд, в частта, в която жалбата на дружеството срещу обжалваните задължителни предписания и потвърдителното решение на директора на РУСО - Бургас е отхвърлена по предписание по т. 1 в частта за справка № 6; по предписание по т. 1 в частта за справка № 7; по предписание по т. 1 в частта за справки № 8 и № 9; по предписание по т. 3; по предписание по т. 7 в частта за справки № 6, 7, 8 и 9; и по предписание по т. 9 в частта за справки № 5, 6, 7, 8 и 9. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационните жалби - Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас, не изразява становище. Ответниците - Христина Маркова Василева, Калина Георгиева Русева, Любка Запрянова Кирова и Петрана Маринова Бозукова - също не ангажират становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение и допълнително постановеното, Административният съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против задължителни предписания изх. № 5/10.01.2009 г., издадени от Христона Маркова Василева, Калина Георгиева Русева, Любка Запрянова Кирова и Петрана Маринова Бозукова - финансови ревизори при РУСО гр. Бургас, в частта по т. 1 за справка № 8 и т. 9, предписание по т. 1 в частта за справка № 6; по предписание по т. 1 в частта за справка № 7;; по предписание по т. 1 в частта за справки № 8 и № 9; по предписание по т. 3; по предписание по т. 7 в частта за справки № 6, 7, 8 и 9; и по предписание по т. 9 в частта за справки № 5, 6, 7, 8 и 9, потвърдени с решение № 50/26.04.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас. За да постанови тези решения в обжалваната им част, съдът е приел, че оспорените предписания на ревизорите при РУСО гр. Бургас са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав намира, че и двете съдебни решения в обжалваната им част са правилни. От фактическа страна е установено, че във връзка с извършването на ревизия на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, възложена със заповед № 546/06.10.2008 г. на директора на РУСО гр. Бургас, на дружеството са връчени задължителни предписания вх. № 0433-100-01/15.01.2009 г. След обжалването им от осигурителя пред директора на РУСО гр. Бургас, последният е постановил решение № 20/27.02.2009 г., с което е спряно административното производство по жалба на дружеството срещу т. 1, 2, 3, 7 и 9 от задължителните предписания. Административното производство е спряно до приключване на преюдициалното за спора производство по решение № 25/17.03.2009 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/03.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас за събиране на сумата по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г. в размер на 228 938,06 лева и начислена лихва в размер на 188 426,76 лева, издаден против "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Справките, изготвени от контролните органи, приложения към ревизионния акт за начет с № 1 до № 9, са предмет и на задължителните предписания, оспорени в настоящото производство, в частта, в която се обжалват. С решение № 843/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 505/2009 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение № 4984/11.04.2011 г. по адм. дело № 11472/2010 г. на ВАС, съдът е отменил решение № 25/17.03.2009 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/03.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г., издаден против "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, както следва: в частта относно сумата от 291,30 лв. главница и 249,08 лв. лихва по справка № 1 към ревизионния акт за начет; в частта относно сумата от 82,44 лв. главница и 65,19 лв. лихва по справка № 2 към ревизионния акт за начет; в частта относно сумата от 8,44 лв. главница и 9,93 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 г. по справка № 3 към ревизионния акт и в частта относно сумата от 6270,43 лв. главница и 5135,25 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 - м. 11.2006 г. по справка № 4 към ревизионния акт за начет. Със същото решение е изменено решение № 25/17.03.2009 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/03.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г., издаден против "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, както следва: относно размера на задължението по справка № 6 към ревизионния акт за начет, като е намалил същото със сумата от 338,98 лв.; относно размера на задължението по справка № 7 към ревизионния акт за начет, като е намалил същото със сумата от 578,42 лв. главница и 318,67 лв. лихва. С решение № 50/26.04.2011 г., директорът на РУСО гр. Бургас е възобновил административното производство по жалбата на дружеството срещу задължителните предписания по т. 1, 2, 3, 7 и 9, и ги е оставил в сила. В първото си решение Административният съд Бургас е посочил, че в оспорения пред него административен акт няма нарушение относно твърдяната липса на мотиви, изложени са съображения относно постановените решение № 843/12.07.2010 г. по адм. д. № 505/2009 г. на Административен съд гр. Бургас, оставено в сила с решение № 4984/11.04.2011 г., по адм. д. № 11472/2010 г. на ВАС. По отделните точки от задължителните предписания, които са били предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, настоящият състав съобрази следното: Обжалваното пред съда задължително предписание по т. 1 има следното съдържание: Да се коригират данните в "Регистъра на осигурените лица" по отношение попълване на Декларация обр. № 1 в следните точки: т. 16.2 - брой дни във временната неработоспособност; 16.7 - отработени часове; 16.8 - часове положен извънреден труд; 17 - парично обезщетение за временна нетрудоспособност /по реда на Инструкция № 1 на НОИ за събиране на данни...в сила до 31.12.2005 г./ и т. 17.2 - Доход, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временната неработоспособност или бременност и раждане /по реда на наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. в сила от 01.01.2006 г./ за всички лица описани в справки № 6, № 7 и № 8 към ревизионния акт". Първоинстанционният съд правилно е приел това предписание за законосъобразно. След като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 505/2009 г. е установено, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 4 КСО и изрично са установени петте лица, за които дружеството не е извършило подобно нарушение, то на практика за останалите 70 лица задължителното предписание следва да бъде изпълнено и дружеството следва да коригира съответните данни. Жалбоподателят, касатор в настоящото производство, по същество твърди, че изпълнението на това предписание щяло да доведе до несъответствие между данните, отразени в Декларация обр. № 1 и ведомостите за заплати на съответните лица. Тези доводи са неоснователни. Както правилно е посочил съдът, изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, когато осигуреното лице е получило пълното си трудово възнаграждение за договореното в трудовия договор редовно работно време е неправомерно и часовете от графика, през които би се полагал извънреден труд, обхванати от периода на временната нетрудоспособност не се включват в часовете, за които лицето би следвало да получи обезщетение от ДОО. Тези часове не се декларират в "Регистъра на осигурените лица" и те не се зачитат за осигурителен стаж. Правилно съдът е посочил, че данните в декларация № 1 следва да отговарят на действителното фактическо положение, в частност - отразеният в декларацията труд от работници и служители следва да отговаря на действително положения от същите труд в предприятието. Допълнително обосноваване на този извод не е необходим, той следва от общия принцип за вярност на декларирането, което се следва по силата на нормативни разпоредби. В този смисъл, дадените предписания по т. 1 съответстват на нормативните разпоредби и първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил жалбата в тази част. Относно предписанието по т. 3 изводите на съда също са правилни. Предписанието има следното съдържание: "Да се коригират данните в "Регистъра на осигурените лица" по отношение на осигурителния доход, като се изключат сумите за трудоустрояване за всички лица, описани в справка № 9 към ревизионния акт". В справка № 9 са отразени лицата, на които осигурителят е изплатил обезщетения при трудоустрояване въз основа на представени експертни решения за трайно намалена работоспособност над 50%, в нарушение на изискванията на чл. 47, ал. 1 от КСО и чл. 25, ал. 1 от НМЕР (респ. чл. 63, ал. 1 НЕР в редакцията към 01.12.2005 г.). С влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 505/2009 г. на Административния съд гр. Бургас е отхвърлено оспорването на дружеството в тази му част, поради което и при наличие на законосъобразна констатация задължителното предписание на контролните органи следва да се остави в сила. Жалбоподателят не посочва в какво точно ще се изрази несъответствието на между данните, отразени в Декларация обр. № 1 и разплащателните ведомости на съответните лица при изпълнение на предписанието по т. 3. Констатациите в посочения смисъл не са оспорени от касатора, а в жалбата до първоинстанционния съд, както и в касационната жалба не се излагат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на акта в тази част, съответно - за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. ВАС напълно споделя и изводите на решаващия състав относно частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанието по т. 7 в частта за справки № 6, 7, 8 и 9, което има следното съдържание: "За всички лица, описани в справки от № 1 до № 9 към ревизионния акт, за които има издадени образци УП-2 и УП-3, да се издадат нови такива, като се има предвид коригирания осигурителен доход или период". Правилно първоинстанционният съд е приел тези предписания за законосъобразни, тъй като е установено допуснати различия при изготвянето на образците за осигурителен стаж - обр. УП - 3 (в Регистъра на осигурените лица не е посочен извънреден труд), поради което тези данни следва да бъдат коригирани. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания против тази част от съдебното решение, както и пред първата инстанция не са изложени оплаквания или доводи за незаконосъобразност на това предписание. По своята същност предписанието представлява напомняне на дружеството като осигурител да спазва нормативните разпоредби за съответствие на декларираните обстоятелства с обективната действителност и поради това че при ревизията са констатирани нарушения на този принцип в няколко насоки, то предписанието е издадено при наличието на основание за това. Съдебното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против предписанието по т. 9 в частта за справки № 5, 6, 7, 8 и 9, което има следното съдържание: "При издаване на образци УП-2 и УП-3 на лицата, описани в справки № 5, № 6, № 7, № 8 и № 9 да се имат предвид извършените корекции в осигурителния доход и периоди, незачетени за осигурителен стаж". Касаторът не е направил оплаквания и по тази част от предписанията. Даденото предписание е отражение на изискването за съответствие на декларираните и вписани данни в Регистъра на осигурените лица с данните в документите, които се издават на работници и служители за целите на пенсионирането им. Тези предписания са свързани с отстраняване на установени грешки в Регистъра на осигурените лица при отразяване на осигурителния стаж на конкретни работници или служители в предприятието. По-голямата част от посочените предписания са във връзка с констатирано неправилно отразяване, че съответното лице /работник или служител/ е в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, докато същото лице е било в неплатен отпуск или във временна неработоспособност или обратното; констатирано е също неотразяване на факта на възстановяване на работник или служител след незаконно уволнение; дадено е предписание за промяна на кода за вида на осигуряването. Както се посочи по-горе, касаторът не оспорва констатациите на проверяващите органи за допуснатите грешки в данните в Регистъра на осигурените лица и не излага никакви оплаквания по дадените предписания. По делото е представен и анализ, изготвен от ревизиращия екип, в който се съдържат установените при ревизията факти и обстоятелства, свързани с извършените от осигурителя разходи по ДОО в проверявания период. Фактическите констатации са обобщени в приложени справки и на това основание е издаден ревизионен акт № 0431-100-01/15.01.2009 г., с който като начет са установени задължения в посочените размери. Към ревизионния акт са изготвени справки, предмет и на задължителните предписания, обсъждани в това производство. Всички корекции са извършени в съответствие с нормативните изисквания и са обосновани. Настоящият състав счита, че дадените задължителни предписания в обжалваните части са законосъобразни и съдът правилно е отхвърлил подадената против тях жалба. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановеното допълнително по същото дело. Същите са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,