Решение № 5082 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2014 г.

Решение № 5082 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания"/БТК/ АД против решение № 15130/18.11.13 г. по адм. д. № 6204/13 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, представлявана от юрк. Сулев и "Нет Кънект Интернет" ЕООД, представляван от адв. Борисов, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на касатора "БТК" АД срещу Решение № 193/14.03.13 г. на КРС, с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61 вр. с чл. 54 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ на оспорващия са дадени задължителни указания и същият е задължен да предостави на "Нет-Кънект Интернет" ЕООД заявените услуги по взаимно свързване за срок от 2 месеца и да информира КРС за изпълнението на задължението в тридневен срок от изтичане на двумесечния срок. За да постанови този правен резултат, тричленният състав е приел, че административния акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложил е мотиви относно правнорелевантните факти, правата и задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и правомощията на КРС при уреждане отношенията между такива предприятия в случай на спор. Приел е, че оспорващият, "БТК" АД, е надлежно сезиран от "Нет Кънект Интернет" ЕООД с искане за предоставяне допълнителен капацитет на взаимно свързване с фиксираната и мобилна мрежа и при липсата на съгласие, КРС по искане дружеството за задължителни указания, е издала обжалваното решение в унисон с разпоредбата на чл. 54 ЗЕС. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При постановяването му тричленният състав на Върховния административен съд, при обосновани и в съотвествие с данните по делото правни изводи, е приложил правилно материалния закон. Доказателствата в административната преписка сочат на заявено пред КРС писмено искане за намеса на регулаторния орган в отношенията между "БТК"АД и "Нет Кънект Интернет" ЕООД и разрешаване на възникнал между дружествата спор чрез даване на задължителни указания по смисъла на чл. 54 ЗЕС, за осигуряване на взаимно свързване на мрежите съобразно отправеното от "Нет Кънект Интернет" ЕООД искане. Безспорно по делото е, че касационният жалбоподател, "БТК" АД е предприятие със значително въздействие на съответния пазар, във връзка с което с предходни актове на КРС - решения № № 1361/12 г. и 1362/12 г. - са наложени специфични задължения за достъп до мрежите му. По отношение на същия се прилагат и общите задължения по чл. 158 и чл. 159, ал. 2 ЗЕС. Разпоредбата на чл. 158 изрично указва, че предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, при наличие на искане на друго предприятие има задължение да договори взаимно свързване на мрежите си за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и за осигуряване на оперативна съвместимост между услугите. В случай на спор между предприятията по искане на заявилото достъп до обществените електронни съобщителни мрежи такова, КРС, съгласно чл. 54 ЗЕС, оказва съдействие за разрешаване на спора, или дава задължителни указания на задълженото по искането предприятие. При произнасянето си по този ред КРС е обвързана от предмета на искането - за оказване на съдействие за разрешаване на спора или за даване на задължителни указания. В случая, по повод възникналия между касационния жалбоподател и ответника спор, последният е сезирал КРС с мотивирано искане от 28.09.12 г. за задължителни указания. Мотивите към искането са еднопосочни и ясни, а административният орган е процедирал в рамките на искането, поради което твърдението за подменен предмет на произнасяне е без опора в данните по преписката. Първоинстанционният съд е изложил мотиви и във връзка с обема на задължението за предоставяне на услугите по взаимно свързване - съгласно искането на "Нет Кънект Интернет" ЕООД за задължителни указания. Обосновани са изводите, че отказ от взаимно свързване е допустим само при липса на техническа възможност. Такава липса не е установена, предвид което и с оглед значителното въздействие върху съответния пазар на касационния жалбоподател обосновано е отречена възможността едностранно да преценява обема на предоставяните услуги по чл. 158 ЗЕС. Противно на твърдението в касацинната жалба, преценката относно необходимия обем на достъп до мрежата принадлежи на заявителя. По делото е установено, че административният орган е разполагал с прогнозните данни на "Нет Кънект Интернет" ЕООД, определящи претоварване на връзките с мрежата на касатора, обстоятелство, обосноваващо необходимостта от издаване на задължителни указания за предоставяне заявените услуги за увеличаване обема на взаимно свързване. Обективността на прогнозните данни се гарантира от задължението на предприятията по чл. 5, ал. 5 от Наредба № 1/19.12.98 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване. Изложеното налага извода за неоснователност на касационното оспорване, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия