Решение № 250 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2008 г.

Решение № 250 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2008 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 1.08.2008 г. по адм. д. № 1844/2006 г. Варненският окръжен съд е отменил заповед № ДК-10-37/11.07.2006 г. на началника на РДНСК Варна, с която е потвърден отказ на главния архитект район "Одесос" Варна от 12.05.2006 г. да узакони строеж "Преустройство, ремонт и реконструкция на тавански стаи" на сграда, етажна собственост, находяща се в гр. Варна. Върнал е преписката на главния архитект на район "Одесос" Варна за произнасяне по искането за издаване на акт за узаконяване. Решението се обжалва с касационни жалби от РДНСК Варна и Рубинка Георгиева Калинова, Василка Димитрова Мутафчиева, Огняна Тотева Маринова и Мария Костова Бонева. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационните жалби не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: Началникът на РДНСК Варна е потвърдил отказа на главния архитект на район "Одесос" Варна да узакони строеж "Преустройство, ремонт и реконструкция на тавански стаи" собственост на Албена Стоева поради това, че към момента на проверката били изтеглени документите по чл. 144 ЗУТ и не можело да се извърши проверка за законосъобразност върху тях, както и защото е допуснато нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. По делото е подробно изяснено движението на административната преписка, образувана по искане на Албена Стоева за узаконяване на процесния строеж на основание § 184 ПЗР ЗИДЗУТ. На същата е било указано в едномесечен срок да представи липсващите според административния орган документи по чл. 144 ЗУТ. Това указание ответницата Стоева е получила на 10.04.2006 г. и на 08.05.2006 г. е представила исканите документи. Незаконосъобразно е прието от административния орган, че липсва документация по чл. 144 ЗУТ и поради това липсва и възможност за проверката й за законосъобразност. На практика административният орган нито е разгледал, нито се е произнесъл по представените от ответницата Стоева документи, изискващи се по закон, поради което е изводът му, че отказът за узаконяване е законосъобразен не почива нито на фактически, нито на правни съображения. В тази насока изводите на Варненския окръжен съд са правилни и обосновани. Законосъобразно Варненският административен съд е приел, че приложим закон в случая е разпоредбата на чл. 56, ал. 5, 6 и 7 ЗТСУ(отм) като закон, действащ към момента на извършване на строежа. Изискването на § 184 ПЗР ЗИДЗУТ за узаконяването на строежа е допустимост на същия по разпоредбите, действали към момента на извършването му или по сега действащите такива. Съгласно чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм.) не се изисква съгласие на останалите собственици, когато се преустройват собствени помещения или се променя предназначението им, ако не се изменя съществено вида на общите части на сградата или не се завземат помещения, предназначени за общо ползване. Установено е, че с процесното преустройство на таванските стаи не се заемат помещения предназначени за общо ползване. Не се променя етажността на сградата. В закона липсва определение за "съществено изменение на общите части на сградата", но във всички случаи такова не е налице, когато не се засягат конструктивни елементи на сградата, нито се намалява нейната устойчивост, дълготрайност и носимоспособност. Такива констатации не са направени от административния орган, нито са установени в съдебното производство, за да се приеме, че е налице съществено изменение на общите части на сградата, прие което се иска съгласието на останалите собственици. Решението на Варненския окръжен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд