Решение № 2296 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2013 г.

Решение № 2296 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Константин Михайлов Михайлов от гр. Враца срещу решение № 26 от 17.10.2013 г. на Административен съд Враца по адм. дело № 445/2013 г. С него се отменя решение № 60/01.07.2013 г. на директора на РУ "СО" Враца и потвърденото с него разпореждане № 5907305087/15.04.2013 г. на ръководителя на "ПО" и върната преписката на органа за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на ново решение. Ответникът, директорът на РУСО Враца не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Константин Михайлов срещу цитираното решение на директора на РУСО Враца. С него се оставя без уважение жалбата на Константин Михайлов срещу разпореждане № 5977305087/15.04.2013 г. на ръководителя на "ПО". В производството пред директора на РУСО Враца то е обжалвано с искане да бъде поправено относно осигурителния стаж по чл. 75, ал. 2 КСО от 15 години и 5 месеца на 17 години и 5 месеца и преизчислен размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и общият размер на пенсията в съответствие с тази поправка и на второ място да се извърши поправка в датата на изменението която вместо определената 13.02.2013 г. да бъде 07.12.2012 г. На трето място е поискано ако се извърши корекцията в съответствие с искането по точка 1, и се уважи искането по точка 2 от жалбата да се изплатят разликите за минало време при спазване на разпоредбите на чл. 105, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал жалбата, която приел за основателна при констатирани нарушения на административно производствените правила. На първо място е прието, че на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване като в разпореждането не са посочени фактическите основания за това - дали се отменя, изменя или поправя предишното разпореждане за изменение на пенсията. Прието е също така, че в разпореждането не са посочени съображения защо се приема, че новоопределения размер на пенсията следва да е от 13.02.2013 г. с оглед визираното правно основание, а не от друга дата в каквато насока са възраженията на оспорващия. Прието е, че разликите в правното основание посочено в разпореждането и поправеното правно основание в обжалваното решение на административния орган не дават възможност за контрол за законосъобразност. Пред съда с жалбата и в съдебното заседание на 18.09.2013 г. - л. 74 от делото жалбоподателят е заявил, че иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Един от съществените му доводи е бил за незаконосъобразност на отказа на директора на ТП на НОИ Враца изразен в обжалваното решение е да уважи искането му за актуализиране на параметъра "Признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО от 15 години и 5 месеца на 17 години и 5 месеца. Възражението е в смисъл, че с промяната на чл. 75, ал. 2 КСО /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 01.01.2011 г./ с механизма на увеличаване на пенсионната възраст с 4 месеца, започвайки от 31.12.2011 г. възрастта за пенсиониране на мъжете ще достигне пределната възраст 65 години на 01.01.2017 г. и тъй като на тази дата жалбоподателят към тази дата ще бъде на 57 години отсега е законово установено че неговото пенсиониране ще настъпи на 30.07.2014 г. При тези сметки до датата на бъдещото му пенсиониране - 30.07.2014 г. разликата на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО от 15 години и 5 месеца става 17 години и 5 месеца. Административният орган се е произнесъл по това искане на жалбоподателя което е приел за неоснователно в обжалваното решение. Съдът обаче не е изложил никакви мотиви в тази връзка и след като правилно е отменил решението и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на органа за последния няма задължение да пререшава този въпрос след като в мотивите на съда няма указания по тълкуването и прилагането на закона. Или, макар решението на съда да е благоприятно за жалбоподателя като формален краен правен резултат в него няма указания относно приложението на закона и наличието на кои материалните предпоставки следва да се установи за разрешаването на въпросите поставени пред административния орган, поради което само с отмяната на административния акт не може да се постигне ефекта на издаване на нов, съобразен със закона и мотивите на съда административен акт. При тези констатации касационната жалба се явява допустима за разглеждане и е основателна по изложените съображения, което налага отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд шесто отделение