Решение № 3159 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2017 г.

Решение № 3159 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Делта софтмедия"ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 3363/18.05.2017 г. по адм. д. № 11443/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221215008636-091-001/12.07.2016 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 478,50 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221215008636-091-001/12.07.2016 г. на ТД на НАП- С., с който са определени задължения по ЗДДС с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 3550 лв за периода м. 7.2015 г. по фактури на "Реалс трейд"ЕООД и "Имрос 2012"ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на рекламни материали и разпространение на рекламни материали не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е прието, че не са основателни. Законосъобразно съдът е приел, че договорът за изработка на дипляни и рекламни флаери не съдържа индивидуализиращи данни за материалите, които следва да се изработят - дизайн, текст, цвят, бройки, единична цена. Такива данни са посочени в протокола за приемо-предаване, който поради липса на индивидуализация на предмета на доставката в договора не може да бъде отнесен към възложеното в договора. Правилно съдът е приел, че осчетоводяването на доставките от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са осъществени. счетоводното отразяване на спорните фактури не е достатъчно, за да се приеме, че отразените в тях доставки са осъществени. Обосновано съдът е приел, че при липса на индивидуализация на предмета на договора по вид, количество, единична и обща цена на рекламните материали e е налице липса на облигационно отношение с конкретен предмет. Не са представени образци от рекламните материали, за които се твърди, че са изработени и доставени от "Реалс трейд"ЕООД, които биха потвърдили данните в приемо-предавателния протокол от 27.07.2015 г. Преценката на пътния лист, представен с възражението по РД, като създаден за нуждите на процеса е правилна. Пътният лист противоречи по съдържание на по- рано представения пътен лист на л. 157 от делото, според който същият автомобил на 27.07.2015 г. не е пътувал по маршрут С.-П.- С. с водач П. М., а се е движим по маршрут Л.-Ц.- М. 3-Ц.- Л. с водач Д. Ж.. При липса на доказателства за осъществяване на доставките правилен е изводът на съда, че ревизираното лице не може да претендира за добросъвестност и признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки, които не са осъществени. Обосновано съдът е приел, че не е доказано разпространение на 95 000б р. рекламни материали по приемо-предавателния протокол от 31.07.2015 г. за изпълнение на договор от "Импос 2012"ЕООД, по който не са представени доказателства, подкрепящи данните в протокола за разпространение на флаери, брошури и дипляни в посоченото общо количество. Приемо-предавателният протокол е частен документ и като неподкрепен с доказателства за осъществяване и осъществимост от доставчика на отразените в него дейности, правилно е възприет от съда и органите по приходите като недостатъчен, за да установи осъществяване на доставката по разпространение на 95 000 бр. рекламни материали. В договорът е предвидено, че материалите се предават на доставчика от ревизираното лице, като по делото липсват доказателства за приемо-предаване на рекламните материали от ревизираното лице на доставчика. Съдът обосновано е приел, че в договора не е посочен броят на рекламните материали за разпространение, а само цената на услугата, за чието определяне по размер липсват данни. Правилен е изводът на съда, че възложената услуга в договора не е индивидуализирана, поради което срещу уговорената цена не е договорена реална насрещна престация, а се цели създаване на писмени документи за удостоверяване наличие на услуга, каквато не е договорена и изпълнена. Правилно съдът се е позовал на относимата практика на СЕС по дело дело С-653/11, т. 40. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 501,59 лв, като следва да се присъдят 478,50 лв, колкото се претендират от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,