Решение № 1675 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2009 г.

Решение № 1675 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кирил Севастакиев Димитров против решение от 26.05.2009 г. по адм. дело № 162/2009 г. на Монтанския административен съд. С него е отменена заповед № 1083 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана и е отказано на ползвателя право да придобие собствеността върху имот № 1163 по плана на новообразуваните имоти в местността "Над Младост", землище Монтана. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като ползвателят не е заплатил оценката на имота по заявлението му от 1992 г., правото му да придобие собствеността е преклудирано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба от Юлка Борисова Георгиева против заповед № 1083 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. С нея е признато право на ползвателя Кирил Севастакиев Димитров да придобие собствеността върху имот № 1163 по плана на новообразуваните имоти на местността "Над Младост", землище Монтана с площ от 984 кв. м. Направила е две групи възражения: за липса на мотиви към обжалваната заповед и за липса на доказателства за надлежно предоставено право на ползване на ползвателя и при спазване на нормативните изисквания. От писмените доказателства по преписката, съдът е приел наличие на известни данни, че още на 3.07.1992 г. Кирил Севастакиев Димитров, като ползвател е поискал признаване на правото му да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. В административния орган не се намира нито молбата, нито образувана въз основа на нея преписка. Единствено жалбоподателят представя листче с единствено записан входящ номер АБ-94-К-496 от посочената дата, но няма никакви данни какви документи са внесени под този номер. На 28.01.1998 г. той е подал молба за придобиване право на собственост върху имот от 1000 кв. м. Към него е представил само удостоверение за право на ползване № 2015 от 1985 г. Комисията по § 62, ал. 1 ПМС 456/1997 г. не е дала становище, тъй като липсвали данни за местоположението на имота. Кметът обаче е издал обжалваната заповед, с която е признал право на ползвателя да придобие собствеността върху конкретен имот по плана на новообразуваните имоти. При тези данни по делото, съдът е приел, че липсва положително становище на помощния орган за обстоятелствата по § 62, ал. 2 ПМС 456/1997 г. - дали са спазени изискванията на нормативните актове при предоставяне правото на ползване, както и дали са налице останалите изисквания на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Нещо повече - комисията не е успяла дори да установи местоположението на имота. Въпреки липсата на становище, кметът е издал заповедта по § 62, ал. 3, с която е признал правата. Това обстоятелство е квалифицирано от съда, като нарушение на материалния закон, а едновременно с това и като липса на правни и фактически основания за издаване на административния акт. Въз основа на това го е приел за незаконосъобразен и го е отменил. Отделно от това, съдът е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от АПК и е решил спора за признаване право на трансформация за ползвателя по същество. За целта е извършил преценка за наличие на законовите предпоставки по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е незастроен. Приел е, че макар ползвателят да се легитимира, като такъв с представеното от него удостоверение, не е установил изпълнение на останалите изисквания. Поради това е отказал да му признае право да придобие собствеността върху имота. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на § 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ изисква освен предоставяне право на ползване при спазване на всички изисквания в съответните нормативни актове, още имотът да е лозе или овощна градина или да е единствена земеделска земя за ползвателя. Поради това разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 3 ПМС 456/1997 г. задължава заявителите да представят и декларация за тези обстоятелства, дадена под страх от наказателната отговорност по чл. 313 НК. Такава декларация касаторът не е подал, което е станало пречка за установяване наличието на всички предпоставки за признаване на претендираното право. Като е отказал признаването, макар и по други съображения, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Подадената срещу него жалба е неоснователна. В тази връзка не подлежат на обсъждане обстойните доводи в касационната жалба относно факта, че представеното удостоверение установявало правата на ползвателя. На следващо място е без значение в конкретния случай наличието на подадена молба през 1992 г., тъй като в общината не е намерена нито молба, нито преписка за административно производство, развило се през 1992-1994 г. Съответно не се поставя и въпрос за изготвена по нея оценка и нейното незаплащане. Съществуващите в тази връзка документи касаят преписка по молба на съвсем друго лице - Кирил Евстатиев Иванов, която преписка погрешно е изпратена от общината със съпроводителното писмо № 94-Ю-123 от 19.02.2009 г. и изрично е изключена от доказателствения материал с протоколно определение на съда от 13.05.2009 г.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение