Решение № 10916 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2013 г.

Решение № 10916 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Люлин, против решение № 1499/5.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11537/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 91-ЗСПД-3423/21.09.2012 г. на директора на ДСП - Люлин, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и Агенцията за социално подпомагане - ДСП - Люлин е осъдена да заплати на Климентина Максимова Петкова от гр. София сумата от 948 лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт и да бъдат намалени присъдените от първоинстанционния съд адвокатски разноски до размер на 312,80 лева. Ответникът по касационната жалба - Климентина Максимова Петкова от гр. София, представлявана от пълномощника адв. Асен Велинов, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта за разноските. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административният съд София-град е отменил заповед № 91-ЗСПД-3423/21.09.2012 г. на директора на ДСП - Люлин, потвърдена с решение № РД 01-448/24.10.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София-град, с която на Климентина Максимова Петкова е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е върната на директора на дирекция "СП" за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № 91-ЗСПД-3423/20.09.2012 г., подадена от Климентина Максимова Петкова, с която е направено искане за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в ЗСПД, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократната помощ по съображения, че е пропуснат шестмесечния срок, предвиден в чл. 12, т. 7 ЗСПД. В тази връзка съдът е изложил, че срокът по чл. 12, т. 7 ЗСПД следва да се тълкува във връзка с приложимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), която предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. Според съда с чл. 12, т. 7 ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, възникнали от раждането на детето, а за вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. Когато правото е възникнало от раждането на детето, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е родено детето, а когато това право е възникнало от записване на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е подадено в срок, тъй като детето й е родено на 12.12.2011 г., същата е записана за редовен студент на 19.09.2012 г., а искането е подадено на 20.09.2012 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че детето на Климентина Максимова Петкова - Юлиян Драгомиров Петков е родено на 12.12.2011 г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение на образователно-квалификационна степен "магистър" в първи курс през учебната 2012/2013 г. в Нов български университет на 19.09.2012 г.; на 20.09.2012 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № 91-ЗСПД-3423 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводите на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, т. 7 ЗСПД е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД (ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.), правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД) възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Климентина Максимова Петкова правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало от датата на записването й като студентка, учаща в редовна форма на обучение, или 19.09.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в хипотезата, при която това право възниква от записването на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, т.е. след раждането на детето, не е нормативно уреден. На основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Предвид това, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок за вземането за еднократна помощ по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД не обхващала случаите, в които майката придобива статут на редовен студент повече от 6 месеца след раждането на детето. Съдържанието на тази разпоредба в приложимата за случая редакция несъмнено регламентира възможност правото на еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД да възникне или от датата на раждане на детето, или от датата на записването на майката като студентка в редовна форма на обучение (предвид използването на съюзите "и/или"). Първата от посочените хипотези се отнася за случаите, при които към датата на раждане на детето майката вече е била студентка в редовна форма на обучение, затова в този случай правото на получаване на помощта възниква от раждане на детето. Втората от посочените хипотези се отнася за случаите, при които майката не е била записана за студентка в редовна форма на обучение към датата на раждането на детето, а това се е случило след раждането и затова в този случай, правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на записването. Поради това че за втората от хипотезите не е посочен давностен срок в разпоредбите на чл. 12 ЗСПД, то съдът правилно е приложил аналогия на закона и е приел за приложим шестмесечният давностен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД, предвиден за сходни случаи, а именно - за случаите, при които правото възниква от датата на раждане на детето. Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 95/2012 г., в сила от 4.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с установената практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, изразена в решение № 8104/6.06.2012 г. по адм. дело № 3294/2012 г., решение № 8751/18.06.2012 г. по адм. дело № 939/2012 г., решение № 13031/19.10.2012 г. по адм. дело № 6071/2012 г., решение № 14735/22.11.2012 г. по адм. дело № 8490/2012 г. и др. Касаторът прави възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че сумата не е изчислена съгласно разпоредбата на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Възражението е неоснователно, поради факта, че с изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК се постановява възстановяване от бюджета на органа, издал отменения административен акт на разноските за възнаграждение на един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв. Задължителното условие е актът да е отменен. Определените размери на адвокатските възнаграждения по цитираната наредба са минимални и не препятстват страните да уговарят възнаграждение в размер, който ги надвишава. На свой ред нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правото на задължената страна да поиска присъждане на по-нисък размер от разноските в тази им част в случаите на прекомерност. Той се преценява на базата на действителната правна и фактическа сложност по делото. Подобно искане обаче ответната страна не е направила в първоинстанционното производство. Проявеното от нея бездействие не може да се отстрани чрез подаване на касационна жалба в тази част на решението. Поради това касационната жалба и в тази част е неоснователна, а решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, направеното искане и договор за правна защита и съдействие от 19.04.2013 г., в полза на Климентина Петкова следва да се присъди сумата от 638,40 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция. В тази връзка се съобразява, че касаторът отново не е направил възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,