Решение № 12849 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2014 г.

Решение № 12849 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. Мариела Панчева, срещу решение № 7704 от 9.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7982/2012 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Георги Вангелов Пашов, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Янчева, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-010-6500/11172 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 5752,77 лева, по НР1 в размер на 4007,04 лева и по НР2 в размер на 1358,11 лева и е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 6376,63 лева, като е върнал преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие" за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. За да постанови отказ за подпомагане по СЕПП административният орган посочил като правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП. В уведомителното писмо обаче не били индивидуализирани площите, отказани за подпомагане по съответните точки - т. 1 и т. 4 на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Поради това съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не е мотивирано. От уведомителното писмо и от таблиците по него не можело да се установи за кои площи кое обстоятелство по посочените точки следвало да се изследва. По отношение на отказаните за подпомагане площи по СЕПП не били изложени и фактически обстоятелства за издаването му. Същото се отнасяло и за отказа за подпомагане по НР1 и по НР2, тъй като не можело да бъде установено по отношение на кои имоти се установява основанието по чл. 12, т. 1 и по отношение на кои по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., като не е посочено и дали и защо се приема, че имотите на жалбоподателя не се намират в необлагодетелствани райони съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Според съда останало недоказано наличието на площи с размери под допустимите по чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, нито на площи, които не се стопанисват. От самото уведомително писмо и приложената по делото административна преписка не ставало ясно кои точно площи и защо са приети за недопустими на тези основания. От приетите доказателства, включително и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установявало, че една част от процесните парцели неправилно били определени като недопустими, поради това, че не се обработват. Съгласно заключението на вещото лице по отношение на площите от парцели - БЗС 23697-7-1-1, БЗС 23697-64-2-1 и БЗС 23697-6-1-1 не били налице основанията за определяне на недопустима площ, като същата следвало да бъде равна на 0.00 ха, а по отношение на БЗС 23697-8-2-2 вещото лице констатирало, че неправилно е прието за недопустима площта в размер на 0.09 ха, като същата следвало да бъде редуцирана до 0.01 ха, за БЗС 23697-22-2-1 неправилно била установена недопустима площ от 0.59 ха, като същата следвало да се редуцира до 0.56 ха, а за БЗС 23697-25-2-1 неправилно била определена недопустима за подпомагане площ в размер на 4.29 ха, след като вещото лице установило като недопустима само площта в размер на 1.07 ха. В цитираните БЗС-та вещото лице констатирало, че липсват плътни храсти и компактно захрастяване, като наличните храсти били мозаечно разположени и били по-малко като брой от 50 на ха, а в няколко парцела неправилно като недопустима площ била определена короната на дървото. Предвид това съдебният състав е стигнал до извод, че административният орган не е събрал доказателства относно относимите факти. Предвид установената незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо по отношение на отказаното финансиране по СЕПП, по НР1 и по НР2, същото се явявало незаконосъобразно и по отношение на наложените в санкции на жалбоподателя, поради което те следвало да бъдат отменени. Санкцията се явявала незаконосъобразна и поради това, че не били събрани доказателства и не били посочени фактически обстоятелства, които обосновават налагането й. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че атакуваният пред първата инстанция акт съдържа мотиви. Както правилно административният съд е приел, в текста на писмото са посочени две основания, на които административният орган се е позовал, за да постанови отказ за финансово подпомагане, а именно чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП. Тъй като обаче никъде в акта не е отбелязано за кое БЗС кое от законовите основания се отнася, не може да се установи за кои площи кое обстоятелство по посочените точки е налице. Действително в таблиците са посочени резултатите от извършените административни проверки, но липсата на индивидуализация за всяка от площите създава пречка да се разбере защо конкретната площ е счетена за недопустима за подпомагане. След като административният орган не е конкретизирал последното, правилно е прието, че липсват мотиви на акта под формата на липса на фактически основания. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите - чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които проверки действително включват освен проверка за допустимост на кандидата, така и проверка за допустимост на заявените площи. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели. Посочването на фактическите и правни основания за издаване на административния акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Същото се отнася и за отказаното финансиране по НР1 и НР2, където в оспорения акт като основание са посочени отново две разпоредби, а именно чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба, без административният орган да е посочил конкретна фактическа констатация за конкретна площ, която да се подведе под хипотезата на съответната разпоредба. Липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. Константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер от 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, доказани по основание и размер, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,