Решение № 8119 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2016 г.

Решение № 8119 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. срещу решение № 140 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1107/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице № 431 зз-235/30.05.2015 г., издадена от полицай в Първо РУ "Полиция" при ОД на МВР - Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен поради необоснованост. Ответникът Д. И. У. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че административният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Предвид представените по делото докладна записка, доклади, заявлението, сведенията, протокола за доброволно предаване, обосновано административният съд е посочил, че на 30.05.2015 г. около 21:00 часа, след като е бил помолен от сина на К. Й. да паркира моторното си превозно средство по начин, че да не пречи на други МПС да излизат от паркинг, жалбоподателят отправил викове и заплахи към И. Й. и баща му, извадил от колата си метална томахавка и замахнал с нея, за да нанесе удар в главата на Й., при което последният успял да я избие от ръката му и да я вземе, като двамата паднали на земята. Й. потърсили съдействие от органите на МВР, а С. след сборичкване с Й. отправил закана за саморазправа и избягал. При пристигането на полицейските органи К. Й. им предал с протокол за доброволно предаване брадва тип "томахавка" с дължина 72 см, с извито острие от 7 см и подал заявление за извършените противоправни действия. Освен това от посочените по-горе сведения се установява, че това не е бил първият случай на агресивно поведение от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното административният съд е направил верен извод за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно възникването и развитието на инцидента и за степента на обществена опасност на извършеното, включително отправените закани, придружени с нападение с томахавка, при което са доказани основания за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и са несъстоятелни възраженията в касационната жалба за несъразмерност с оглед чл. 6 от АПК. В докладна записка и докладите (явяващи се официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила), които не са оспорени по надлежния ред, изрично се отбелязва установена съпричастност на жалбоподателя към извършени престъпления. В резултат на извършените оперативно-издирвателни мероприятия са установени данните за съпричастност на жалбоподателя към посоченото престъпление, които очевидно са предхождали издаването на оспорения административен акт. Видно от съдържанието му, същият е мотивиран в достатъчна степен с оглед изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - посочени са фактическите и правни основания за задържането, а именно основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и квалификацията на престъплението по чл. 144 от НК. Законодателят не е регламентирал формата на документиране на установените данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и в тази връзка са допустими всички доказателствени средства по АПК. Без правно значение е дали е било образувано досъдебното производство срещу жалбоподателя. За приложението на цитираната разпоредба е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи съгласно чл. 67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на точната квалификация на престъплението не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В подобен смисъл са изложени мотиви в редица съдебни решения на Върховния административен съд, които са изброени в пледоарията на прокурора по същество. От изложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,