Решение № 15807 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2017 г.

Решение № 15807 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Гърова и от З. Грудев, от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Ч. Чавдаров, против решение № 1564/2.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1626/2017 г. на Административен съд-Пловдив. С последното, по жалбата на З. Грудев е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-6500/15548/29.09.2015 г., в частта, с която на земеделския производител е отказано подпомагане по СЕПП и НР2 относно БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3, и преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне по искането за подпомагане за тези парцели, съответно - жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е отхвърлена в останалата й част, и на страните по делото са присъдени разноски. В касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са релевирани оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, и се претендира отмяната му в същата част, при което да бъде отхвърлена изцяло жалбата, по която е образувано делото пред АС-Пловдив, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. В касационната жалба на З. Грудев, подадена срещу решението в частта, в която жалбата на лицето е отхвърлена, мотивирано са посочени основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната й, както и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационните жалби са допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - жалбата на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е основателна, а тази на З. Грудев - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 7231/8.06.2017 г. по адм. дело № 13851/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 1914/21.10.2016 г. по адм. дело № 2716/2015 г. на Административен съд-Пловдив за отмяната на уведомително писмо изх. № 02-160-6500/15548/29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за подпомагане по СЕПП за сума в размер на 13 850. 11 лв и по НР2 - 6 242. 91 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и заключенията по допуснати основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, въз основа на които приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но не съдържа мотиви относно начина на изчисляване на помощта, общия размер на застъпените площи и защо отказът за подпомагане е пълен. На свой ред касационната инстанция приела, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върнал делото за ново разглеждане със съответни указания. При това, от документите, приобщени към административната преписка е установено, че З. Грудев е подал общо заявление за подпомагане с УИН: 16.11.0614/46160 по различни схеми. С процесното уведомително писмо му е отказано изцяло финансиране по СЕПП и НР2 поради установена наддекларирана площ в размер на 10. 71 ха. По данните от техническата експертиза, обновяването на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е извършено въз основа дешифрация на нова цифрова ортофотокарта от сателитно и самолетно заснемане за 2014 г. и отразяването на резултати от теренни проверки. При административната проверка, извършена от страна на ДФЗ е установено, че БЗС 32826-884-2-1 попада изцяло извън допустимия слой, а за БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3 са налице застъпвания. В тази връзка от ДФЗ до З. Грудев е изпратено уведомително писмо изх. № 02-160-6500/14374/8.08.2014 г., да изясни принадлежността на двойно заявените площи, като представи документи, доказващи правно основание за ползването им. В предоставения му 20-дневен срок, Грудев е попълнил декларация за изясняване на принадлежността на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин, за част от които представил договори за наем на земеделски земи, а за друга - се отказал. За да отмени обжалваното уведомително писмо по отношение на установените застъпвания за БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3, съдът счел, че административният орган не се е мотивирал с кои конкретни имоти е установено застъпването, и за кои от декларираните имоти, след представяне на списъка с потвърдени кадастрални имоти, липсват документи, доказващи правното основание за ползването им. За да отхвърли жалбата в останалата й част съдът приел, че цялата площ на БЗС 32826-884-2-1 излиза извън допустимия слой, поради което правилно е изключена от подпомагане. Постановеното решение е неправилно в частта му относно БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3, поради следното: В случая, при извършените кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване по отношение на БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е развита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК, като при допуснато в нея застъпване на площи този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В националния правен ред са създадени и гаранции за отстраняване на застъпване без засягане на размера на финансовата помощ. Именно в тази връзка от земеделските стопани, в т. ч. от З. Грудев, са изискани доказателства за правното основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, при което лицето представило договори за наем на земеделски земи за част от имотите, включени в БЗС 32826-28, като за 1. 87 ха не е представило документи за ползване и изрично се е отказало. С оглед на това, правилно е съобразено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 16/2015 г. /, според което ако за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и ако никой от тях не е предоставил такива документи, РА им налага санкции съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, като отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. След уведомяването на земеделския стопанин за наличие на двойно заявени площи и представяне на документите от негова страна, органът е изготвил списък с потвърдените кадастрални имоти, с посочени в него: композитен номер на БЗС, кадастралния имот, ЕКАТТЕ, име на землището, вида на предоставения документ за правното основание за ползване и датата на предоставяне. Поради това, необоснован е направеният от съда извод, че органът не е конкретизирал за кои имоти счита, че липсват документи за правното основание за ползване. В случая е спазена процедурата по Наредба № 5, в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в нейните членове 17 и 18, необходими когато при кръстосаните проверки на заявленията за подпомагане на отделни бенефициенти са констатирани застъпвания, и от земеделските производители, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, са представени документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При изричен отказ от земеделския стопанин да претендира подпомагане за конкретен имот, единствената възможност е да се приеме, че не е доказал право на ползване върху съответния БЗС. Поради това, правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно на чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г., обосноваващи отказа за финансово подпомагане за БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3. Следователно, решението на съда, в частта, в която този отказ е отменен, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед на това, изяснеността на спора от фактическа и правна страна, и правилото на чл. 227, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да се произнесе с ново решение по съществото на спора в тази му част. Така, по изложените по-горе съображения за законосъобразността на отказа за подпомагането относно БЗС 32826-28-4-2 и БЗС 32826-28-4-3, на посочените в акта правни основания, жалбата на З. Грудев, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-160-6500/15548/29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна и в тази й част, следва да бъде отхвърлена. Наред с горното, във връзка с оплакванията на касатора Грудев следва да се има предвид, че по отношение на заявения БЗС 32826-884-2-1 правилно е установено, че площта му излиза извън допустимия слой. Обновяването на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. за този БЗС е извършено чрез отразяване на резултатите от теренна проверка от 5.09.2014 г. Неоснователно жалбоподателят твърди, че не е проверяван земеделският парцел - същият е част от физически блок № 32826-884, отразен в отделни файлове, с номера вписани в колона № 10 от съставения за проверката протокол. Отразявайки констатациите си при проверката на имота, експертът е записал в протокола "без промяна", а като причина за недопустимостта - че във физическия блок, който е с начин на трайно ползване "пасища, мери, ливади", са установени площи с угари. При измерването с GPS, като корекция в графа "забележка" е посочено "да се създаде нова ДПП в площта между направените измервания 32826-884-1 и 32826-884-3" и "нова ДПП на изток от направеното линейно измерване на 32826-884-2, като останалата част от ФБ е без промяна". Парцелът излиза извън границите на допустимия за подпомагане слой и по представената към допълнителното заключение на СТЕ, ортофотокарта на физическия блок, а данни за наличието на площи - угари, които не съвпадат със заявения начин на трайно ползване "пасища, мери, ливади" се съдържат и в заключението на вещото лице по основната СТЕ, според което през 2015 г. парцелът е засаден със слънчоглед, площта е стопанисвана и са вложени средства за възстановяването й като обработваема още през 2014 г., за да може да се засее през ранната пролет на 2015 г. Изводите на административния орган за недопустимостта на подпомагането за процесната площ, не са оборени и с показанията на разпитания свидетел за извършени действия по почистване на имота. Бенефициентът е задължен да го поддържа в състояние, отговарящо на условията за подпомагане, от момента на заявяване на парцелите за подпомагане до края на стопанската година, докато в случая, видно от събраните доказателства, през месец септември на 2014 г. същият не е отговарял на тези условия. Поради това, като е отказал оторизация на сумите за подпомагане за него, административният орган е издал законосъобразен административен акт. Във връзка с останалите оплаквания на касатора З. Грудев следва да се отбележи, че по заявлението му за подпомагане за кампания 2014 г. е извършена задължителна проверка в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Според чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФЗ - РА е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел проверка изпълнени ли са условията за допустимостта на подпомагането. В тази връзка, по заявлението на Грудев са извършени административни проверки, позволяващи установяването на нередности и по-специално, автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Така размерът на недопустимата площ е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не при извършена проверка на място, каквато според чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неоснователно е твърдението, че административният орган не е спазил процедурата по чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, съгласно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата визира правна възможност, но не и задължение за административния орган, при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място. Следователно, обстоятелството, че такава проверка не е извършена не сочи на закононарушение. Предвид изложеното съдът приема, че решението, в частта, в която жалбата срещу уведомителното писмо на З. Грудев е отхвърлена, като правилно следва да бъде оставено в сила. Атакуваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено и в частта му за разноските - при частично уважаване на жалба съдът не присъжда разноски в административното производство, което обаче в случая е сторено от първата инстанция, независимо от частичното уважаване на жалбата на З. Грудев. С оглед изхода от настоящия спор и основателността на касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, при което жалбата на Грудев, по която е образувано първоинстанционното производство се явява отхвърлена изцяло, следва да бъде уважено своевременно предявеното от процесуалния представител на административния орган, искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Поради това и З. Грудев следва да бъде осъден да заплати разноски на ДФЗ в размер общо на 600 лв, от които 200 лв за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 400 лв - за възнаграждение на вещо лице, изплатено по адм. дело № 2716/2015 г. на Административен съд-Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 и 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение