Решение № 3151 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2014 г.

Решение № 3151 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на район "Надежда", Столична община, е подал касационна жалба срещу решението от 28.02.2014 г. по адм. дело № 7205/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на Иванка Димитрова Александрова е била отменена издадената от този орган заповед № РД-09-386/29.07.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Иванка Димитрова Александрова е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № 355/15.02.1984 г. на Генералния директор на Главна дирекция "Изграждане на София" към Столичния общински народен съвет Иванка Димитрова Александрова е била настанена в едностайно жилище, находящо се в София, жк "Толстой, блок 54, вход В, ет. 2, ап. 51. Заповедта е издадена на основание чл. 22, буква "б" и чл. 23 от Закона за наемните отношения (отм.). С договор за наем от 24.06.1997 г. Столична община отдала същия имот под наем по реда на Закона за общинската собственост на Иванка Александрова. На 28.12.2005 г., на основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, между Столична община и Иванка Александрова бил сключен нов договор за наем на жилището. Със заповед № РД-09-386/29.07.2011 г. на кмета на район "Надежда" наемните отношения между Столична община, район "Надежда", и Иванка Александрова били прекратени поради неплащането от наемателя на консумативни разноски за доставка на топлинна енергия, на основание чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. В заповедта било посочено, че съгласно справка от 26.04.2011 г. на отдел "Жилищно настаняване", Район "Надежда", Иванка Димитрова имала задължения към "Топлофикация" ЕАД на стойност 4138,04 лева за периода февруари 2002 г. - декември 2005 г. От правна страна съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана. В нарушение на чл. 35 АПК обаче административният орган не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Задълженията за консумативи, посочени в оспорената заповед, били възникнали преди датата на последния, подписан между Столична община и жалбоподателката, наемен договор. Не била извършена проверка за наличието им, като органът се е съобразил само с информацията, съдържаща се в писмо № РД-7000-220/20.05.2011 г. Макар срещу жалбоподателката да имало издадени изпълнителни листове в полза на "Топлофикация" ЕАД, тя предявила отрицателни установителни искове. По исковете били образувани граждански дела, които не били приключили с влязъл в сила съдебен акт към датата на издаване на оспорената заповед. От това следвало и противоречието на заповедта с материалния закон. Макар да било доказано, че имотът е общинска собственост и не било спорно съществуването на наемно правоотношение, не било установено наличието на задължения за консумативни разноски като основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. Поради това административният съд отменил заповедта на кмета на район "Надежда" за прекратяване на наемното правоотношение на Иванка Димитрова. Касационната жалба намира, че решението е правилно по резултат, но не споделя някои от доказателствените изводи на административния съд, както и изложените от съда съображения по приложението на материалния закон. Административният съд е приел за доказано правото на собственост на Столична община върху жилището, обитавано от Иванка Димитрова, както и наличието на наемно правоотношение между тях. По делото обаче не е представен цитираният от първоинстанционния съд акт за общинска собственост, поради което не е установена собствеността върху имота. Макар принадлежността на правото на собственост да не е елемент от фактическия състав на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост, тя има значение относно преценката за наличието на наемно правоотношение между страните по делото. Заповедта за настаняване на Иванка Димитрова от 15.02.1984 г. е издадена на основание чл. 22, буква "б" от Закона за наемните отношения (отменен с § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост - ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г. ). Съгласно чл. 22, буква "б" ЗНО (отм.) в жилищата от държавния оборотен жилищен фонд се настаняват временно наематели на жилища, които се събарят за ново строителство по плановото изграждане на населените места, докато бъдат настанени в държавно жилище съобразно нормите на чл. 5 - 7, съответно докато им се предостави такова жилище за покупка. Настаняването се извършва със заповед на ръководителя на предприятието или на службата по жилищно строителство при народния съвет, както е в конкретния случай. Съобразно съдържанието на представената по делото заповед № 355/15.02.1984 г. следва да се приеме, че Иванка Димитрова е била настанена временно в държавно жилище. Затова в производството пред административния съд страната, която носи доказателствената тежест, е следвало да докаже преминаването на жилището в собственост на Столична община, както и въздействието на промяната на собствеността върху наемното правоотношение. Съгласно § 10, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението. Това означава, че въз основа на предвижданията по новия закон, Столична община е била длъжна да уреди отношенията със заварения наемател, като издаде заповед за настаняване по реда на наредбата по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. При положение, че срокът на създаденото с Иванка Димитрова по силата на заповед № 355/15.02.1984 г. наемно правоотношение не е изтекъл, считано към приемането на Закона за общинската собственост, следвало е да се приложи разпоредбата на § 7, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на този закон. Според § 7, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост, договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила. Тъй като предоставеният със закона тригодишен срок е изтекъл, след което не е била издадена заповед за настаняването на Иванка Димитрова, не би могло да се направи извод, че към момента на издаване на оспорената заповед, между нея и Столична община, Район "Надежда", е съществувало валидно наемно правоотношение. Наемният договор, сключен на 28.12.2005 г., не учредява наемното правоотношение, а определя условията за ползване на общинското жилище. Както е записано в чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с решение № 466 на Столичния общински съвет по протокол № 53 от 14.07.2005 г., настаняването се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището. Въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение (чл. 22, ал. 1 от наредбата). Тъй като правоотношение, което не съществува, не може да бъде прекратено, налице е нищожност на оспорения административен акт, която не е била констатирана и обявена от административния съд. Въпреки че съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна вместо да я обяви за нищожна, решението не следва да се отменя, тъй като с отмяната на заповедта се постига целта на съдебния контрол. За пълнота следва да се отбележи, че административният съд е направил неточен прочит на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, според която наемните правоотношения се прекратяват при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. Съдът не е съобразил, че фактът с правно значение е този на неплащането на наемната цена или на консумативите в течение на определения от закона период, а не наличието на непогасено задължение за наема на жилището или за консумативни разноски към датата на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Прекратяването на наемното правоотношение ще съответства на закона, ако се установи, че наемателят не е заплащал наемната цена или консумативи в течение на предвидения срок, дори и към момента на издаването на заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОбС вече да е погасил задължението си. Поради това съображенията на съда относно възможния изход от произнасянето на гражданския съд по предявените от Иванка Димитрова установителни искове и погасяването на задълженията към "Топлофикация" ЕАД по давност не съответстват на материалния закон. С тези мотиви решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд