Решение № 16502 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2012 г.

Решение № 16502 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна на жалба ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр. София, действащ чрез процесуалния си представител, против решение № 1955 от 9.02.2012 г., постановено по адм. д. № 4245/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с искане за отмяна, като неправилно - поради нарушение на материалния закон и необосновано - основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. В с. з. процесуалният представител на касатора, поддържа така депозираната касационна жалба на изложените в нея съображения. Ответникът Комисия за финансов надзор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Претендират се направените по делото разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая жалбоподателят не е изпълнил императивното изискване на чл. 271, ал. 2, като в закона са визирани начините, по които същия следва да се произнесе. Предвид това с решение от 18.02.2011 г. компетентният орган правилно е упражнил правомощията си по чл. 303, ал. 3 и 4, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 от КЗ и е наложил ПАМ. Като е потвърдил обжалваното решение ВАС, IV отделение е постановил законосъобразен съдебен акт. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционния съд. С обжалваното решение № 1955 от 9.02.2012 г. постановено по адм. д. № 4245/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр. София против решение № 111-ОЗ от 18.02.2011 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор (КФН), с което е задължено дружеството в 7-дневен срок от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да се произнесе по заведена от Гергана Любенова Симова и Кристиян Богомилов Симов, щета № 471007081004463 от 2010 г. и да представи в Комисията за финансов надзор (КФН), управление "Застрахователен надзор", заверено копие от документ, доказващ произнасянето им. За да постанови обжалвания резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от АПК производството по прилагане на принудителни административни мерки започва по инициатива на заместник-председателя, а не както твърди жалбоподателя с постъпване на жалбата, с която се сезира КФН. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 зам. председателят е уведомил застрахователя, че срокът за приключване на административното производство е 14 дни, считано от датата на получаване уведомлението за откриване на производството. Уведомлението е получено на 4.02.2011 г. от дружеството жалбоподател, а решението на КФН за прилагане на ПАМ е с дата 18.02.2011 г. Предвид изложеното е приел, че същото е издадено в законоустановения срок от компетентен орган. Посочил е също, че нормата на чл. 271 от КЗ императивно изисква от застрахователя окончателно произнасяне по предявената пред него претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в тримесечен срок. Посочил е, че застрахователят, съгласно чл. 271, ал. 2 има възможност както да определи и изплати обезщетението - т. 1, така и да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са напълно установени - т. 2 на чл. 271, ал. 2 от КЗ. Като не е изпълнил законово регламентираното изискване застрахователят е извършил нарушение на цитираните законови текстове. В тази връзка съдът е приел за ирелевантен факта на подписването/неподписването на споразумение между застрахователя и увредените лица. Посочил е, че по силата на сключения договор за застраховка застрахователят е задължен да обезщети увредените лица, претърпели вредите от застрахования при него водач. Приел е, че са налице две различни по своята същност правоотношения. Едното е задължение произтичащо от закона и същото има императивен характер, докато с подписването на споразумение страните договарят правата и задълженията помежду си, доколкото същите не противоречат на императивните законови норми. Закона не задължава пострадалите и не регламентира сключването на извънсъдебни споразумения със застрахователите, поради което неподписването на такова не бива да е пречка за получаване на определеното от застрахователя обезщетение. Приел е, че е налице нарушение на цитирания текст, тъй като не е спазен срокът за произнасяне. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая не е следвало да бъде налагана ПАМ, тъй като е налице произнасяне на застрахователя в законоустановените срокове, постановено при наличието на алтернативност в смисъл, че съгласието с определеното обезщетение, материализирано с подписно споразумение, е равносилно на определено обезщетение и признаване на обезщетението. Законът не предвижда произнасяне в условия на алтернативност - "положително" с потвърждаване на определена сума при подписване на споразумение и "отрицателно" в случай, че потребителят не даде съгласие с определеното му обезщетение, каквото се поддържа в касационната жалба. Разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от КЗ установява, че е налице произнасяне по претенция, когато застрахователят определи и изплати обезщетението или даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са напълно установени. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че правилно и в съответствие със законовите изисквания административно-наказващият орган е открил производство по прилагане на ПАМ. Неоснователни са и твърденията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 57, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 5 от АПК. В обжалваното решение тричленният състав на ВАС правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от АПК производството по прилагане на принудителни административни мерки започва по инициатива на заместник-председателя, а не както е посочил застрахователя с постъпване на жалбата, с която се сезира КФН. Настоящият състав споделя напълно изложеното в тази връзка в първоинстанционното решение и счита, че не следва да преповтаря мотивите на тричленния състав. Горното налага извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия