Решение № 8769 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2013 г.

Решение № 8769 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Плевен против решение № 577 от 15.10.2013 г. по адм. дело № 363/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № 23/1.04.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Л. И. Д. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Д. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. С касационна жалба същата оспорва съдебния акт само в частта за разноските, като моли такива да й бъдат присъдени, съобразно направеното пред първата инстанция искане и представените доказателства. Кметът на община Плевен оспорва касационната жалба на Д. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на кмета на община Плевен и за основателност на касационната жалба на Д. в частта за разноските. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба на кмета на община Плевен е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че независимо, че е издадена в от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината е орган по назначаването за държавните служители в общинската администрация) и при отсъствие на съществени нарушения на изискванията за форма по чл. 108 от ЗДСл, оспорената заповед № 23/1.04.2013 г., с която служебното правоотношение на служителката Д. е прекратено, следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност не са осъществени. Жалбоподателката е назначена на длъжност "младши експерт" в отдел "ЕСГРАОН" на дирекция "Административно обслужване и международно сътрудничество" в община Плевен през 2000 г. На този длъжност същата е възстановена със заповед № 23/27.03.2013 г. на кмета на общината, след като с решение № 218/3.04.2012 г. по адм. дело № 119/2012 г., влязло в сила с решение № 3653/15.03.2013 г. по адм. дело № 6415/2012 г. на Върховния административен съд, е отменена предходна заповед за уволнение на служителката на същото основание. Към датата на възстановяване на служителката бройките за длъжността "младши експерт" в отдел "ЕСГРАОН" са 5 съгласно утвърденото на 1.02.2013 г. от кмета на общината, в сила 1.01.2013 г. длъжностно разписание. Последното е утвърдено след решение на общинския съвет - Плевен № 424/31.01.2013 г. за утвърждаване на числеността и структурата на общинската администрация. В сравнение с предходното длъжностно разписание на общинската администрация, в сила от 1.08.2012 г., с което в отдел "ЕСГРАОН" на дирекция "Административно обслужване и международно сътрудничество" са предвидени 4 щатни бройки за длъжност "младши експерт", с действащото от 1.01.2013 г. ново длъжностно разписание бройките за тази длъжност в отдела са увеличени с една, а общата численост на администрацията е запазена. Със заповед № 23/1.04.2013 г. на кмета на общината, предмет на оспорване, служебното правоотношение на служителката Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращение на длъжността. Като мотив за издаване на заповедта е посочен и извършения съгласно решение на общинския съвет подбор между служителите, заемащи длъжността "младши експерт" в общинската администрация. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Към датата на издаване на оспорената заповед не е налице намаление на бройките на заеманата от Димитрова длъжност "младши експерт" в отдел "ЕСГРАОН" на дирекция "Административно обслужване и международно сътрудничество". Нещо повече в сравнение с предходното длъжностно разписание от 1.08.2012 г. бройките за тази длъжност са увеличени, считано от 1.01.2013 г. Следователно длъжността е запазена като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че е налице намаляване на бройките за длъжността " младши експерт" в отдел "ЕСГРАОН" в сравнение с предходни длъжностни разписания (каквото в случая не е установено), то това намаление, предприето преди възстановяване на служителката Д., не може да й бъде противопоставено, тъй като отмяната за незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност, а за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). Поради всичко изложено първоинстанционният съд правилно приема, че по отношение на Д. не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. При липсата на данни за намаляване на броя на служителите, заемащи длъжността "младши експрет" в отдел "ЕСГРАОН" към датата на издаване на процесната заповед, не са налице основания и за подбор и извършеният е безпредметен. Независимо от това следва да се посочи, че приетите от органа по назначаването изисквания за подбор също не са изпълнени. В извършения от комисията на 1.04.2013 г. подбор не са включени всички служители, заемащи длъжността "младши експерт" в общинската администрация (служителките Н. С. и М. Т. не участват в подбора), а в него участва Л. Г., който заема длъжността "главен експерт". Следователно приетите от органа правила за подбор са приложени по отношение на служителите избирателно, в противоречие с принципите за равенство, последователност и предвидимост, установени с чл. 8 и чл. 13 от АПК. Ето защо изводите на административния съд за постановяване на заповедта и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. Всичко изложено налага извода, че длъжността, изпълнявана от Д. не е съкратена и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационната жалба на Л. И. Д. в частта за разноските е недопустима, тъй като процесуална възможност за оспорване на съдебния акт само в тази част не е предвидена (арг. от чл. 229, ал. 1 от АПК), а и поради обстоятелството, че липсва предмет на оспорване, тъй като в диспозитива на съдебното решение няма изрично произнасяне за разноските. Поради това жалбата следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, което следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения жалбата на Димитрова следва да бъде оставена без разглеждане, производството в тази част да бъде прекратено, а жалбата - изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице посоченото от касатора община Плевен основание за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на Д., въпреки направеното искане. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,