Решение № 14121 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2009 г.

Решение № 14121 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК-София чрез неговия пълномощник срещу решение № 482/25.03.2009 г. по адм. д. № 1519/2008 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно - за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Димитър Ахилеев Филипов, от гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и предлага връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Ахилеев Филипов срещу заповед № РД-14-396/29.04.2008 г. на заместник-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж- "подпорна стена", извършен от неизвестен извършител върху плажната ивица на морски плаж "Чайка 2", пред ПИ 3554/44 по кадастралния план на к. к. "Чайка 2", гр. Варна. Видно от представения нотариален акт жалбоподателят е собственик на ПИ 3554/44, в чиито граници попада описаният като незаконен в обжалваната заповед строеж, поради което същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 225, ал. 3 ЗУТ и като такова притежава активна легитимация за обжалване на заповед със съдържание като оспорената. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. Развил е доводи, че от назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният незаконен строеж по същество представлява изградена подпорна стена, минаваща по източната граница на имота на жалбоподателя. Последната е направена като укрепване, заздравяване на имота от морската абразия и свлачищните процеси в района, които са с незатихващи функции. Заповедта е незаконосъобразна поради липсата на посочен адресат в същата и с този мотив е отменена. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: На първо място съдът изобщо не е установил релевантните факти съобразно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - налице ли е незаконен строеж, по какви причини се явява такъв и може ли да се предизвика правната последица премахването му. В този аспект трябва да се изследва точното разположение на строежа, което обстоятелство е от съществено значение за решаване въпроса по същество досежно валидността и законосъобразността на обжалваната заповед, а именно-върху плажната ивица ли е изпълнен строежът, (т. е. върху изключителна държавна собственост), или попада в друг обхват, след като е налице право на собственост върху него. В разглеждания смисъл съдът следва да съобрази нормите на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, както и Наредба 7/2003 г., изм. и доп. бр. 11/2005 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, по специално Глава 12а - Устройство на черноморското крайбрежие. При липсата на установени факти настоящата инстанция не може да провери правилността на обжалваното решение с оглед съответствието му с материалноправните разпоредби, за което касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно. Това налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение